Решение № 226 от 23.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 489/2010 г.

Решение № 226 от 23.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 489/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 19 от 14.01.2010 г., по т. д. № 2191/2009 г. Софийски апелативен съд е обезсилил решението на Врачанския окръжен съд от 04.06.2009 г., по гр. д. № 24/2009 г. и е прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявения от [фирма] срещу [фирма] /н/ иск, основан на чл. 694, ал. 1 ТЗ за установяване съществуването на вземане с цена от 5 272.36 лв., придобито чрез цесия от [фирма], [населено място]. Недоволни от съдебния акт на въззивния съд са останали и двете страни по спора - ищецът "С. И." ООД и ответникът - [фирма], в несъстоятелност, които са го обжалвали с оплакване за недопустимост, касационно основание по чл. 281, т. 2 ГПК. Излагайки съображенията си за отсъствие на самостоятелно право на въззивна жалба за синдика на [фирма] /н/, поради липса на придобито от него качество на страна в процеса по см. на чл. 26 ГПК, на процесуален субституент, респ. на представляващ длъжника в производството по предявения иск, основан на чл. 694, ал. 1 ТЗ и липсата на правен интерес за същия от предприетото в противоречие с волята на длъжника- ответник обжалване, касаторите искат обезсилване на въззивния съдебен акт и прекратяване на въззивното производство. Алтернативно всеки един от двамата касатори е развил и доводи за неправилност на обжалваното решение, позовавайки се на необоснованост на правните и фактически изводи на въззивния съд и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, обусловили преценката за недопустимостта на предявената искова претенция, поради което се иска отмяната му и решаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция. С определение № 503 от 12.07.2011 г., постановено по горепосоченото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като е прието, че при разрешаване на значимия за крайния правен резултат по делото въпрос на процесуалното право - притежава ли синдикът в производството по чл. 694 ТЗ процесуалното право на главна страна и процесуалноправно легитимиран ли е същият в това производство при направено от ТД - ответник, чрез законния му представител, пълно признание на иска да подаде въззивна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт, съобразен с последното и да упражни процесуални права в противоречие с волята на страната по материалноправния спор, е налице противоречие в съдебен практика, израз на която са решения на ВКС: № 760/2005 г., по гр. д. 546/2004 г. на II-ро т. о. и № 784/2006 г., по гр. д. № 555/2005 г. на V-то г. о. Синдикът на [фирма] / н/, чрез пълномощника си адв. Ал. Д., е възразил по основателността на въведените с касационната жалба оплаквания. Настоящият състав на второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира: Разгледани по същество, двете касационни жалби, идентични по съдържание, са основателни. За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд се е произнесъл по въззивната жалба на синдика на дружеството-длъжник в производството по несъстоятелност - ТД [фирма] / в несъстоятелност/, като е приел, че в случая е налице ненадлежно упражнено от ищеца право на иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ, за което признанието на ответника е правно ирелевантно, поради отсъствие на установена от законодателя процесуална възможност за разглеждане на недопустимия иск по същество, в която хипотеза единствено признанието на страната може да се преценява наред с останалия доказателствен материал по делото. При обосноваване на крайния си правен извод за недопустимост на предявената искова претенция за установяване съществуването на неприето в производството по несъстоятелност кредиторово вземане в размер на сумата 5 272.36 лв. въззивната инстанция, в правомощията си на съд по същество, се е позовала на липсата на надлежно произнасяне от синдика на ТД - длъжник по предявеното от кредитора [фирма] в производството по несъстоятелност вземане, с включване на същото в списъка на приетите или неприети вземания към датата на исковата молба, както и на отсъствие на заявено в срок от кредитора възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ, което по изрично разпореждане на закона се явява предпоставка за надлежно упражняване правото на иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ. Затова, според Софийски апелативен съд, при липсата на въведено от ищеца, като кредитор, възражение по реда и в преклузивния срок по чл. 690 ТЗ, последващото произнасяне на синдика по предявеното от ищеца, като кредитор в производството по несъстоятелност вземане, обективирано в обявения на 12.02.2009 г. списък с неприетите вземания е ирелевантно и не би могло да санира липсата на друга установена в закона положителна процесуална предпоставка за предявяване на установителния иск по чл. 694 ТЗ. Решението на въззивния съд е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а въззивното производство-прекратено. Съществуващото противоречие в практиката на съдилищата по отношение на формулирания процесуалноправен въпрос, обективирано в горецитираните съдебни решения на отделни състави на ВКС, е преодоляно с постановеното по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение на II т. о. на ВКС № 155 от 13.10.2011 г., по т. д. № 652/2010 г., включващо се съгласно т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС в задължителната съдебна практика. Според възприетото със същото разрешение, правните доводи за което напълно се споделят и от настоящия съдебен състав, синдикът не е легитимиран да участва в производството по иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ нито в собствено качество, нито като представител на длъжника, намиращ се в производство по несъстоятелност, поради което той не е легитимиран да обжалва и решението по този иск самостоятелно и независимо от длъжника. Следователно въззивното решение, предмет на предприетото от [фирма] и [фирма] /н/ обжалване е постановено при отсъствие на надлежно възникнало за жалбоподателя - синдика на ответника по спора - [фирма] /н/, който няма качеството на самостоятелна страна по делото, потестативно процесуално правомощие на въззивна жалба - абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, а това само по себе си е достатъчно, за да обуслови правен извод за недопустимост на същото, поради недопустимост на подадената въззивна жалба. Що се касае до наведените от пълномощника на синдика доводи в противен смисъл, съдържащи се в представените в съдебно заседание писмени бележки, вкл. аргументирани с целите на производството по несъстоятелност и възможността за извършване на злоупотреба с право от страна на длъжника, то те не следва да бъдат подробно обсъждани, тъй като изчерпателен отговор на тях е даден в решаващите мотиви на посоченото по- горе решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК, споделящ се от настоящия съдебен състав, вкл. относно възможността в производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ, имащо характер на типичен исков процес, синдикът да има качеството на контролираща страна, съответно на процесуален субституент. Само за прецизност в тази вр. следва да се посочи, че доколкото съдебните актове от категорията на определение не се включват в практиката на съдилища по см. на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, те обективно не биха могли да бъдат източник на противоречие, поради което въобще не подлежат на обсъждане по реда на чл. 291, т. 1 ГПК, независимо от изразеното в същите разбиране по поставения правен въпрос- арг. от т. 3 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно, при създадената законодателна уредба на касационното производство по действащия ГПК, целящо уеднаквяване на съдебната практика, лишено от основание в процесуалния закон е и изразеното от пълномощника на синдика становище, че съдържащото се в цитираното решение на II-ро т. о. на ВКС № 155 от 13.10.2011 г., по т. д. № 652/2010 г. "произнасяне по отношение фигурата на синдика" не следва да бъде ценено, тъй като предрешава крайния правен резултат по настоящия правен спор досежно допустимостта на обжалвания съдебен акт. С оглед изхода на делото в касационното производство на касатора [фирма], на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да бъдат присъдени направените за касационното производство деловодни разноски, възлизащи на сумата 500 лв./ петстотин лева - адвокатско възнаграждение за ползваната адвокатска защита. Същите са своевременно заявени с касационната жалба и доказани с приложения договор за правна защита и съдействие с адв. А. от 15.03.2010 г. Касаторът [фирма] / н/ не е претендирал деловодни разноски по делото, нито е доказал осъществяването на такива, предвид приложеното по делото пълномощно на адв. А., сочещо единствено на договорено, но не и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 500 лв./ петстотин лева/. Мотивиран от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл. 293, ал. 4 ГПК