Определение № 116 от 07.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 95/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от В. С. С. чрез неговия пълномощник адв. Д. П. против определение № 811 от 02.12.2011 г. по ч.гр.д. № 538/2010 г. по описа на Окръжен съд Ловеч. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на определението и се иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното: С обжалваното определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от адв. Д. П. в качеството му на процесуален представител на В. С. С. частна жалба против протоколно определение № 870 от 11.10.2011 г. по гр.д. № 267/01 г. на Ловешкия районен съд, с което е прекратено производството по делото поради извършване на съдебната делба чрез теглене на жребий. Въззивният съд е приел, че наведените от жалбоподателя С. доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение са за допуснати процесуални нарушения във връзка с призоваването и участието за това съдебно заседание на други лица, страни по делото - Д. Х. С., Ц. Ц. С. и С. Ц. Н.. Същите са възразили срещу подадената от В. С. частна жалба и са заявили, че са били редовно уведомени за съдебното заседание, проведено на 11.10.2011 г., в което теглен жребий, правото им на участие не е било нарушено и желаят прекратителното определение да бъде оставено в сила. С оглед на това съдът е приел, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като жалбоподателят не е легитимиран да брани чужди права. Обжалваното определение е обосновано и законосъобразно. Правото на жалба е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът е длъжен да следи служебно. Легитимирани да обжалват съдебните актове са лицата, които имат качеството на страни по делото, за които съдебният акт поражда неблагоприятни правни последици. Правото на жалба е потестативно право, което се упражнява по волята на лицето, което го притежава. Съгласно чл.26, ал.2 ГПК никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закона случаи. В случая съделителките Д. Х. С., Ц. Ц. С. и С. Ц. Н. са били конституирани като страни в процеса и като такива са имали самостоятелно право на обжалване на определението, в случай, че то засяга техни права и интереси. След като те не са упражнили това право, касаторът не може да се позовава на допуснати по отношение на тях процесуални нарушения във връзка с призоваването и участието им в делото. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът