Определение № 9254 от 06.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9643/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. във връзка с чл.166, ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Валантик СМЕ" АД със седалище в гр. София, подадена чрез пълномощник адв.П. Петров. Жалбата е против определение №1450 от 12.08.2025г., постановено по адм. дело №671/2025г. по описа на Административен съд София - област. С оспореното определение е отхвърлено искането на "Валантик СМЕ" АД за спиране на незабавното изпълнение на решение №472 от 15.05.2025г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ по преписка №КЗК-725/2024г., в частта, с която е постановено прекратяване на установеното нарушение по чл.31 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 вр. чл.236 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение и произнасяне по същество с ново определение, с което да се спре предварителното изпълнение по т.3 от диспозитива на решение №472 от 15.05.2025г. на КЗК по преписка №КЗК-725/2024г. Ответниците "Уестум България" ЕООД и "Уестум ДОО Белград", чрез общия им пълномощник адв.П. Славов, с представено становище с характер на отговор на частната жалба, изразяват становище за нейната неоснователност. Счита, че определението на КЗК е правилно и молят то да бъде оставено в сила. Ответниците Комисия за защита на конкуренцията и С. Р. С., не изразяват становище по частната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване определение съгласно чл.229, ал.1, т.2 вр. чл.166, ал.3 от АПК, от страна по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл.230 от АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд София - област е отхвърлил искането на "Валантик СМЕ" АД за спиране на незабавното изпълнение на решение №472 от 15.05.2025г. на КЗК по преписка №КЗК-725/2024г., в частта, с която е постановено прекратяване на установеното нарушение по чл.31 от ЗЗК. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че от изложеното в искането не може да се направи извод, че жалбоподателят е доказал с допустими и достатъчно убедителни доказателствени средства, че от изпълнението за него ще последва значителна или трудно поправима вреда съгласно чл.166, ал.2 вр. ал.4 от АПК. В искането страната не представила никакви доказателства за настъпили вреди, като в този смисъл твърденията били общи и бланкетни и към тях не били представени никакви доказателства за настъпването на конкретни вреди, противопоставими на законовата разпоредба, предписваща незабавно изпълнение. Административният съд е приел, че не може в това акцесорно по своя характер производство по направеното от оспорващия искане за спиране на изпълнението, да обсъжда твърдения за незаконосъобразност на самото оспореното решение. Освен това според чл.166, ал.4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на чл.66, ал.1 от ЗЗК можело по искане на оспорващия да бъде спряно от съда само въз основа на нови обстоятелства, като в конкретния случай не били представени никакви конкретни нови факти и обстоятелства, които да са се осъществили след издаването на акта. Обжалваното определение е правилно. Според чл.166, ал.4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон /какъвто е случая – чл.66, ал.1 от ЗЗК/, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл.166, ал.2 от АПК. Съгласно последната разпоредба съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искане за спиране по жалби срещу административен акт, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последват значителни или трудно поправими вреди, които да са противопоставими на презюмирания обществен интерес за предварително изпълнение. Или условията за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение се съдържат в чл.166, ал.2 от АПК и те са предварителното изпълнение да би могло да причини на оспорващия значителни или трудно поправими вреди, при това основани на нови обстоятелства. В случая тези основания не са били налице. В искането си до административния съд за спиране предварителното изпълнение на обжалвания административен акт (решението на КЗК) "Валантик СМЕ" АД е заявил три вида твърдени значителни и трудно поправими вреди – 1. Загуби и пропуснати ползи от отлив на клиенти; 2. Репутационни вреди от накърняване и подронване на търговския имидж на дружеството и 3. Предсрочно прекратяване на действащи договори между "Валантик СМЕ" АД и негови съконтрахенти. За тях обаче не са представени никакви доказателства. По същество с т.3 от диспозитива на решението на КЗК се прекратява установеното по т.2 от диспозитива нарушение, а именно установено по чл.31 от ЗЗК от страна на "Валантик СМЕ" АД нарушение, изразяващо се във въвеждане в заблуждение - чрез множество конкретни послания и с цялостното си представяне на сайта https: //aiopsgroup. com/ "Валантик СМЕ" АД се представял и популяризирал като утвърден и наложен на пазара на софтуерни услуги участник с продължителен и сериозен опит при осъществяване на дейността и с множество изпълнени проекти с различни платформи и технологии, които не отговаряли на обективната действителност. Несъмнено оспореното решение на КЗК причинява вреди на оспорващите, тъй като се забранява продължаване на представянето му по установения от КЗК начин. Тези вреди обаче не са по-значителни и по-трудно поправими от вредите, които по принцип настъпват от изпълнение на решение на КЗК от вида на процесното. И въпреки наличието на които, законодателят е допуснал предварителното изпълнение на такъв вид решения с нормата на чл.66, ал.1 от ЗЗК - поради презумирано наличие на условията по чл.60 от АПК. Преценено е, че тези условия имат приоритет пред вредите, които настъпват от такъв вид решения на КЗК. Постановеното предварително изпълнение е резултат от законовата норма на чл.66, ал.1 от ЗЗК, предвиждаща незабавно изпълнение на такъв вид решения. В случая за "Валантик СМЕ" АД вреди и пропуснати ползи несъмнено биха настъпили, но те са резултат на самото установено нарушение. Изложените в молбата за спиране вреди не са по-големи и по-значителни вреди от тези, които по принцип настъпват при решение като процесното. Противно на твърдяното, допуснатото по силата на закона незабавно изпълнение в конкретната ситуация за възстановяване на конкуренцията, е съизмеримо с възможните вреди в резултат на установеното нарушение. А изпълнението на административния акт не ще засегне права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. От значение е също, че доказателствената тежест е за жалбоподателите. От изложените аргументи и представените доказателства не може да се направи извод, че е опровергана законовата презумпция за наличието на значим обществен интерес, охраняван от закона с нормативно допуснатото предварително изпълнение. Нито е установено накърняване на особено важен интерес на дружеството, който да може да се противопостави на значимите права, които законът охранява. В тази връзка следва да се посочи, че с искането си до административния съд "Валантик СМЕ" АД не е представил никакви доказателства за установяване на твърдените три вида вреди. А с частната жалба се представят доказателства за доказване на обстоятелството, че "Валантик СМЕ" АД е част от „групата Валентик“. Тези доказателства имат отношение към съществото на спора, а именно че представянето на "Валантик СМЕ" АД като утвърден участник на пазара на софтуерни услуги отговаряло на обективната действителност. Обаче, както правилно е прието с обжалваното определение, в настоящото производство не могат да се обсъжда тези твърдения по съществото на спора - за незаконосъобразност на оспореното решение на КЗК. Същевременно така представените доказателства не доказват относимите към искането твърдения за настъпване на значими и трудно поправими вреди. Обстоятелствата, обуславящи хипотезата на чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК, правилно са преценени от първоинстанционният съд. Затова настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци, което налага оставянето му в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1, вр. с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,