Решение № 6294 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7233/2025 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“ против решение № 17608/22.05.2025 г., постановено по адм. д. № 37/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменено решение № 32-608262/27.10.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Изразява несъгласие срещу решаващите мотиви от първоинстанционното решение за неправилното прилагане с акта на митническия орган на резервния метод по чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС) за определяне на митническата стойност на внесената стока. Касационният жалбоподател настоява, че е доказано основанието за неприемане на декларираната от вносителя митническа стойност на стоката и неприложимостта на методите по чл. 74, § 2, б. „а“ и „б“ МКС. Твърди, че първостепенният съд е подценил доказателствената стойност на получения при осъществено административно сътрудничество отговор на канадската митническа администрация и неправилно е ценил представената фактура с митническата декларация за допускане на стоката за свободно обращение. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - „Импакт ауто“ ЕООД отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред АССГ решение митническият орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката по митническа декларация с MRN 20BG001007024788R1/27.10.2020 г. Новата митническата стойност на внесената от „Импакт ауто“ ЕООД стока по митническата декларация – катастрофирал пътнически автомобил марка Форд, модел Ф 150 с посочени брой места, дата на първоначална регистрация, цвят, работен обем, мощност и шаси е в размер 19 426.21 лева. Установени са допълнителни задължения за мито в размер 1 376 лева и за ДДС при внос в размер 3 027.20 лева. За длъжник е определен вносителят „Импакт ауто“ ЕООД. Решението е постановено при последващ контрол на декларирането. По констатациите на митническия орган стоката, която е поставена под режим допускане за свободно обращение по МД на „Импакт ауто“ ЕООД е с държава на износ Канада. Декларираната от титуляря на режима цена на стоката е 4 518 канадски долара. Прието е отсъствието на доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена. Заявено е очакване за наличие на съпътстващи фактурата документи и за извършени плащания. Декларираната цена на внесената стока в размер 4 518 канадски долара е съпоставена с предоставена от митническата администрация на Канада информация, според която автомобил със същия VIN номер е деклариран при износа с цена 15 489 CAD. Така е обосновано съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност и е приета за действително платена цена 15 489 канадски долара. Митническият орган е заявил намерение да приложи резервния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, Като е отрекъл възможността да се приложат вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламента. Чрез заместването на декларираната с цената по износната декларация на продавача (по данните от електронната информация за износ) в размер 19 426.21 лева е определена новата МС. С новата МС е обвързано установяването на допълнителни задължения при внос. С първоинстанционното решение е отменено решението на митническия орган. По мотивите на обжалваното решение несъответствието в декларираната цена при вноса и тази по износната митническа декларация не може да обоснове основателни съмнения и да представлява основание за отхвърляне на декларираната стойност. Отречена е убедителността на доказване на основанията за изключването на приложимостта на вторичните методи по чл. 74, § 2 МКС, като предпоставка за прилагане на метода по чл. 74, § 3 МКС. Съдът е обсъдил извършената от администрацията на ответника проверка в информационна система МИС3А, но справката била ограничена до националната база данни. С недоказаното изключване на възможността за прилагане на методите по чл. 74, § 2, б. „а“ и б. „б“ МКС е обоснован изводът на съда за неправомерно изключване на вторичните методи. Отречено е и правилното прилагане на резервния метод по чл. 74, § 3 МКС. Изборът при определяне на МС на декларирана цена при износ е определен като противоречащ на чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение № 2015/2447. Решение е неправилно. Основните усилия на администрацията в процеса на доказване са насочени към установяване на декларирането от титуляра на режима на фиктивни митнически стойности, което е в основата на съмнението по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Затова и са констатациите за по-ниската митническа стойност, съпоставена с данните за цената, на която стоката е придобита в държавата на износа и посочената в износната декларация. Дължимо е разграничаване на основанията за съмнението дали декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, § 1 от Кодекса от обстоятелствата, представляващи елементи на договорната стойност по чл. 71 от Кодекса. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки. В съответствие с решение на Съда по дело С-291/15 /вж. т. 31 от него/ е митническата практика да не се търси определянето на митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност, а по вторичните методи. Основание да се отхвърли декларираната стойност е, ако и след представяне на допълнително поискани документи и предоставянето на цялата информация съмненията остават. Неправилни са изводите на съда за отсъствие на предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение за основателни съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност. Основание за съмнение е извършената от администрацията съпоставка на декларираната стойност с цената на износа на стоката, информация за която е предоставена по реда на митническото сътрудничество. Съмненията не се преодоляват от допълнително представената от декларатора информация. По правилото на чл. 70, § 2 от МК действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Не съществуват информационни източници за потвърждаване като действително платена или подлежаща на плащане цената, декларираната от ответника по касация при вноса на стоката по митническа декларация с MRN 20BG001007024788R1/27.10.2020 г. Несподелими са съжденията на инстанцията по същество за недоказаната от администрацията неприложимост на методите по чл. 74, § 2, б. „а“ до „г“ МКС заради отсъствието на осъществен внос на идентични или сходни стоки в същия момент или в приблизително същия момент, както и стоките подлежащи на остойностяване. Особеностите на внесената стока – катастрофирал автомобил не е несъвместимо с използването на производни информационни източници за проверка на осъществен внос на идентични или сходни стоки. Субсидиарният характер на резервния метод по чл. 74, § 3 МКС го прави приложим след като са изчерпани вторичните методи по чл. 74, § 2 МКС. Съдържанието на метода по чл. 74, § 3 МКС е за определяне на митническата стойност на стоките „…въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава.“ По разясненията от решението на Общия съд на ЕС по дело Т-296/25 декларираната цена при износ на стока, съобщена по реда на митническото сътрудничество от митническите органи на държавата на износа, следва да се разглежда като част от наличните данни на митническата територия на Съюза и може да представлява разумен способ за определяне на митническата стойност на тази стока. Изборът на митническия орган да определи митническата стойност на стоката по митническа декларация с MRN 20BG001007024788R1/27.10.2020 г. по резервния метод е съобразен с материалния закон, а съдебния акт за отмяна на постановеното от него решение е неправилен. Дължима е отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу акта на митническия орган. При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 3 АПК на Агенция „Митници“ (арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК) се дължат деловодни разноски в общ размер 335.79 евро, от които платена държавна такса да касационното оспорване в размер 35.79 евро и юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция в размер 150 евро, определено по критериите на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,