Определение № 149 от 15.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4721/2017 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. С определение № 428 от 11.12.2017 г. по гр. д. № 4721 / 2017г., съставът на ВКС, IV –то г.о., с позоваване на т.6 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС и на откритата за молителя възможност да предяви отново същия иск, е оставил без разглеждане молба за отмяна на определение № 9 от 08.01.2013 г. на ВКС, III – то г.о., по ч.гр.д. № 574/2012 г. за недопускане до касационно обжалване на определение № 1499 от 19.07.2012 г. на САС по ч.гр.д. № 2378/2012 г., с което е потвърдено разпореждане от 22.05.2012 г. на СГС по гр.д. № 14044/2011 г. за връщане на исковата молба поради недопустимост на предявените искове за оспорване и установяване на бащинство. С определение № 163 от 13.04.2018 г. на ВКС, III – то г.о. по ч.гр.д. № 804/2018 г. горното определение е отменено и върнато на настоящия състав за разглеждане и произнасяне по молбата за отмяна, с мотив, че основанието по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК е специално и се отнася не само до решения, формиращи сила на пресъдено нещо, а до всички съдебни актове и производства, чрез които се поддържа нарушението на право по ЕКЗПЧОС, установено с влязло в сила решение на ЕСПЧ. С молба вх. № 75544/06.06.2017 г. П. Н. К., чрез адв. Г., иска отмяна на определение № 9 от 08.01.2013 г. на ВКС, III – то г.о., по ч.гр.д. № 574/2012 г. за недопускане до касационно обжалване на определение № 1499 от 19.07.2012 г. на САС по ч.гр.д. № 2378/2012 г. като поддържа и обосновава основание по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК. Прилага решение от 08.12.2016 г. на ЕСПЧ ( по делото на Л.Д. и П.К срешу България ), с което съдът се е произнесъл по жалбата на настоящия молител вх. № 45522/ 2013 г., като е установил, че с разпоредбите на Семейния кодекс, предвиждащи ограничена с оглед кръга от субекти активна процесуална легитимация за исковете за оспорване на произход от бащата, установен чрез припознаване, и формалният подход на българските съдилища при преценката за допустимост на подобни искове когато изхождат от трети лица, е нарушен чл. 8 ЕКЗПЧОС, прогласяващ и гарантиращ правото на зачитане на личния и семеен живот и съответно е осъдил държавата да заплати обезщетение на страната. От ответниците по молбата, Р. А. Ч., чрез адв. А. С., и С. Т. К., чрез адв. Ж. Е., в срок са постъпили становища, с които я оспорват по основателност. Съставът на ВКС, IV -то г.о., като съобрази данните по делото, намира, че молбата за отмяна изхожда от надлежна страна и е редовна. Същата е подадена в в шестмесечния срок по чл. 307, ал. 2 ГПК, течащ от деня, в който решението на ЕСЧП е станало окончателно- видно от сайта на съда то е влязло в сила, във вр.с чл. 44, ал.2, б“б“ ЕКЗПЧОС, на 08.03.2017 г. Предвид изложеното, молбата за отмяна се явява допустима, поради което Върховния касационен съд, състав на IV – то г.о.,