Определение № 3372 от 31.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2677/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 във връзка с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на М. С. С., депозирана чрез пълномощника й- адв. Т. Чобанова, против разпореждане № 6272/24.02.2025г., постановено по административно дело № 11442/2024г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане касационната й жалба против решение № 3834 от 05.02.2024 г., постановено по същото дело. В частната жалба са наведени доводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Изложените оплаквания по същество касаят правилността на решението, а не на разпореждането, предмет на проверка в настоящото производство. Поради това се претендира за отмяна на разпореждането и разглеждане на депозираната касационно жалба против решението на АССГ по адм. дело № 11442/2024г. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното разпореждане на основание чл. 213а, ал. 2 във вр. с чл. 215, т. 4 АПК първоинстанционният съд е оставил без разглеждане касационната жалба на М. С. срещу решение № 3834 от 05.02.2025 г. по адм. дело № 111442/2024 г. по описа на АССГ, като е приел, че същата е подадена против решение, което не подлежи на касационно оспорване съобразно чл.46, ал.5 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). Така постановеното определение е правилно. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на М. С. против заповед № РОК 24-РД09-194 от 06.08.2024г. на кмета на район „Овча купел“ в Столична община, с която на основание чл.46, ал.2 от ЗОбС е прекратено наемното правоотношение, възникнало от заповед № ЖН-04-07/05.11.2014г. на кмета на район "Овча купел" в СО за настаняване на С. и членовете на семейството й в общинско жилище,представляващо [заличен текст]. Съобразно чл. 46, ал. 5 ЗОбС (доп., ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), заповедта за прекратяване на наемното правоотношение може да се обжалва пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс и решението на административния съд е окончателно. Т.е. тази процесуална норма изключва възможността за касационно обжалване на решението на административния съд, постановено по обжалване на заповед за прекратяване на наемното правоотношение, какъвто е настоящият случай. По тези съображения касационната жалба на М. С. е процесуално недопустима на основание чл. 215, т. 4 АПК, тъй като е налице отрицателна процесуална предпоставка за развитие на касационното производство, за която съдът е задължен да следи служебно. С оглед на това и на посоченото правно основание касационната жалба правилно е оставена без разглеждане от първостепенния съд. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение