Решение № 1496 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9981/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи срещу решение № 21435 от 21.06.2025 г. по адм. д. № 3615/ 2025 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № ППН-01-148/2024 г. от 14.03.2025 г., издадено от Комисията за защита на личните данни и е осъдено Министерство на вътрешните работи да заплати на Комисията за защита на личните данни сумата от 250.00 лв. (двеста и петдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът настоява, че решаващият състав не е преценил правилно и в неговата съвкупност представения по делото доказателствен материал, вследствие на което е възприел неточно фактическата обстановка, което е довело до неправилни изводи, въз основа на които е постановил решение, противоречащо на закона. При тези доводи иска да бъде отменено първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на К. Х. П.. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Табакова, която поддържа касационната жалба. Ответникът – Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) в Писмени бележки, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноски за процесуално представителство на касатора. В съдебно заседание КЗЛД, редовно призована, се представлява от служител с юридическо образование, М. Райчева, която оспорва касационната жалба. Ответникът – К. Х. П., редовно призован, не се явява, не изпраща представител. Не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Производството пред Административен съд - София град е образувано по жалба на Министъра на вътрешните работи срещу Решение № ППН-01-148/2024 г. от 14.03.2025 година, издадено от Комисията за защита на личните данни, с което е обявена за основателна жалба с peг. № ППН-01-148 от 19.02.2024 г. за извършено нарушение на чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 - нарушаване правото на достъп на К. Х. П. до информация от Министъра на вътрешните работи - администратор на лични данни (т. 1); разпоредено е на Министъра на вътрешните работи - администратор на лични данни да предостави на К. Х. П. достъп до информация в обхвата, посочен в чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 (т. 2), като е определен срок за изпълнение от 1 месец (т. 3) и е наложена на Министъра на вътрешните работи - администратор на лични данни на основание чл. 83, § 5, буква „б", във връзка с чл. 58, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 имуществена санкция в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева) (т. 4). Съдът е приел за установено от фактическа страна следното: Комисията за защита на личните данни е била сезирана с жалба от К. Х. П. срещу Министерството на вътрешните работи, че на 05.02.2024 г. е подал заявление до МВР, с което в качеството на субект на данни е упражнил правото си по чл. 15 от ОРЗД с цел да получи информация какви негови лични данни се обработват и с каква цел, както и откъде са придобити, ако той не е техният източник, но по подаденото от него заявление на 15.02.2024 г. чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) получил уведомление с peг. № 328600-10028 от 15.02.2024 г., което представлявало отказ за удовлетворяване на правото му по чл. 15 от Регламента, поради установена „законова пречка" да бъдат предприети действия от страна на МВР, като била отправена покана до него да подаде ново заявление, в което да конкретизира във връзка с какви събития, станали на конкретна дата и свързани с противодействие на престъпността и водени наказателни производства, в съответна структура на МВР, желае да бъде извършена проверката, като към уведомлението е бил приложен и образец на заявление. Съдът е посочил, че с решение по т. 9 от Протокол № 35/ 11.09.24 г. КЗЛД е приела жалбата за допустима, конституирала като страни в производството К. Х. П. - жалбоподател и ответник - Министърът на вътрешните работи, определила е дата за разглеждане на жалбата в открито заседание, като за това решение са гласували и тримата, присъстващи на заседанието членове на КЗЛД. На Министъра на вътрешните работи е била дадена възможност за становище, което е било представено чрез процесуалния му представител - юриск. Табакова, като с него тя е оспорила основателността на жалбата по съображения, че не бил налице отказ, а уведомление с указания до заявителя за уточняване на заявлението. Съдът е отразил, че жалбата е разгледана в открито съдебно заседание на 18.12.2024 г., за което страните са били редовно призовани, като е приел, че видно от Протокол № 54/ 18.12.2024 г., на заседанието са присъствали председателят В. Караджов и членовете Ц. Цолов, М. Матева и В. Целков, при което обжалваното пред съда решение на КЗЛД е било взето с мнозинство от три гласа и едно особено мнение - на члена на КЗЛД М. Матева. Съставът на АССГ е описал, че КЗЛД е приела за установено от фактическа страна, че К. П. е подал чрез ССЕВ заявление по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 до Министъра на вътрешните работи, с генериран входящ номер 812105-4 от 05.02.2024 г., което заявление съдържало данни за подателя в обхват имена, ЕГН, постоянен и настоящ адрес, които го идентифицирали, съответно съдържащото се в заявлението искане. Изложил е приетото от КЗЛД процедиране на заявлението, вкл. съдържанието на изпратеното до лицето уведомление и основанието за изпращането му от съответното длъжностно лице, както и предоставения на К. П. 3-дневен срок за изпълнение на указанията с приложения към уведомлението образец на заявление, както и че заявителят е получил уведомлението на 15.02.25 г. чрез ССЕВ, но не е изпълнил указанието, а, възприемайки го за отказ по изложените в жалбата до КЗЛД съображения, е сезирал същата. Съдът е приел, че при горните фактически установявания и по подробно изложени в решението правни съображения КЗЛД е обусловила извод, че Министърът на вътрешните работи е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) 2916/679, а именно на правото на достъп до информация на К. П., като не му е предоставил такъв в месечния срок, считано от датата на получаване на заявлението - 05.02.2024 г. Съдът е анализирал точно подробно описаните релевантни факти и е достигнал до обосновани правни изводи. Правилни са изводите на съда, че решението е прието от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма и съдържание, след законосъобразно проведено административно производство и в съответствие с материалния закон. Съдът е изложил подробни и задълбочени мотиви защо приема обжалваното пред него Решение на КЗЛД за правилно и законосъобразно, съответно на материалния закон, поради което настоящият състав изцяло препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Правилно съдът е счел квалификацията, сторена от КЗЛД, на действията на администратора на лични данни като нарушение по чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 за съответна на закона, като е посочил, че предвиденото в чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 право на достъп, което се следва и от съображение 63 на Регламента, е необходимо, за да може субектът на данни да бъде осведомен за обработването на такива и да провери неговата законосъобразност (т. 58 от Решение на СЕС № С -579/2021). Правилно съдът се е позовал на т. 60 от заключението на генералния адвокат по дело на СЕС № С-416/2023, че чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 е една от разпоредбите, предназначени да гарантират това право на достъп, както и прозрачността на реда и условията за обработването на личните данни по отношение на субекта на данните, прозрачност, без каквато този субект не би бил в състояние да прецени законосъобразността на обработването на данните му и да упражни правата си в частност по членове 16 - 18, 21, 79 и 82 от този Регламент, в който смисъл е и т. 59 от Решение на СЕС № С-416/2023. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, които преповтарят тези в първоинстанционното производство, че администраторът на лични данни обработва голям обем от данни и затова лицето следвало да уточни какво точно иска, включително да посочи, място, дата и така нататък. След като лицето въобще няма представя обработват ли се негови лични данни и ако да, какви, няма как да посочи във връзка с какво събитие задава въпрос, още по – малко кога и къде се е случило това събитие. Правилно съдът е приел, че е било налице бездействие от страна на административния орган, тъй като произнасяне по искането не е налице. Следва да се отбележи, че ако администраторът на лични данни при справка установи, че част от обработваните данни попадат в съдържанието на чл. 28, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), то тогава за тази част би могъл да се позове на текста на чл. 28, ал. 2, съответната точка от ЗМВР, като обоснове надлежно своя пълен или частичен отказ за тях. Правилно съдът е изложил във връзка с т. 2 - т. 4 от оспореното пред него решение, че правомощията на КЗЛД по чл. 58, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, без това по б. „и", имат характера на принудителни административни мерки (ПАМ), чиято цел е да предотвратят или да преустановят извършването на нарушение, като по този начин се постигне целеното поведение в областта на защитата на личните данни, но ПАМ нямат санкционен характер, като в тази връзка е посочил, че не се касае за две санкции, тъй като даденото разпореждане по чл. 58, § 2, б. „в“ от Регламента за предоставяне на К. П. на достъп до информация в обхвата, посочен в чл. 15, § 1 от Регламента, с определен срок за изпълнение, представлява ПАМ. Настоящата инстанция споделя извода на съда, че санкционен характер има само административното наказание „глоба" или „имуществена санкция“, което се прилага в допълнение към мерките по б. „а" – б. „з" и б. „й" или вместо тях, като изцяло от преценката на надзорния орган зависи как ще подходи. Съдът е обосновал и размера на наложената санкция, като е представил задълбочени мотиви за това. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно и обосновано, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. Ответникът – К. П. не претендира разноски и не представя доказателства за такива, поради което съдът не се произнася за присъждането им. Съобразно изхода на спора и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на ответника – КЗЛД, на основание 143, ал. 3 от АПК, на КЗЛД следва да бъдат присъдени такива за юрисконсултско възнаграждение, което съдът предвид реално осъществената защита чрез Писмени бележки и лично явяване в открито съдебно заседание на пълномощника, приключване на делото в едно съдебно заседание, определя в размер на 127.82 евро/ 250 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,