Решение № 14850 от 07.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13801/2009 г.

Решение № 14850 от 07.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13801/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Люал Камар Жамал срещу Решение № 222 от 2.09.2009 г. по адм. д. № 429/2009 г. на Административен съд - Хасково. По подробно изложени в касационната жалба доводи се поддържат оплаквания за неправилност на решението като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по смисъла на 209, т. 3, предл. второ от АПК. Моли се решението да бъде отменено, като бъде изменена оспорената заповед относно начина и срока на изпълнението й. Ответникът - зам.-началник на Гранично полицейско управление (ГПУ) - Свиленград, не взема становище. Участвуващият по делото представител на Върховната административна прокуратура поддържа, че касационните оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон са неоснователни. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, в контекста на предписанието на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед на заявеното касационно оплакване, жалбата е неоснователна. С оспореното Решение № 222 от 2.09.2009 г. по адм. д. № 429/2009 г. Административен съд - Хасково е отхвърлил жалбата на Люал Камал Жамал, гражданин на Ирак, срещу Заповед № ОЧ-49/24.07.2009 г. на зам. началника на ГПУ - Свиленград, за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "Принудително отвеждане до границата на Република България". В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че при обективиране на юридическите факти, визирани в хипотезата на чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ, административният орган е длъжен да наложи предвидената по закона мярка за административна принуда. Направени са изводи, че към датата на налагане на ограничителната мярка, предвид безспорното обстоятелство, че на 24.07.2009 г. лицето е преминало незаконно държавната граница, са били налице предпоставките за постановяване на оспорената заповед. Развити са съображения, че разпоредбата на чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ е императивна, като правните изводи за материалната законосъобразност на административния акт са изградени на базата на данните от приложената административна преписка. С описаното решение е била отменена Заповед № ОЧ-50/24.07.2009 г. на същия издател за настаняване на Люал Камар Жамал в специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" - ГДОП. В тази му част съдебният акт не е оспорен и по аргумент от чл. 296, т. 2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, е влязъл в законна сила. Видно от представеното писмо изх. № ХВ-6893/11.09.2009 г. на директора на Дирекция "Миграция" (л. 11), съдебното решение е изпълнено, като Жамал е освободен от СДВНЧ. Решението в частта му - предмет на касационен контрол, е правилно. От съдържащото се към административната преписка предложение на налагане на ПАМ с рег. № 9119/24.07.2009 г. на инспектор ГОДГ - 04 безспорно е установено, че на 24.07.2009 г. около 03.30 ч. ГПН от ГОДГ-04 в зоната за отговорност на ГПУ - Свиленград при РДГП Елхово е задържал 4-ма чужденци, пресекли линията на държавната граница. Съгласно заявените персонализиращи данни, един от тях е бил касаторът LUAY KAMAR JAMAL (Люал Камар Жамал), роден на 25.10.1970 г. в гр. Дуала, Ирак, без документи за самоличност. Съгласно чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред (т. 1); чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в сроковете по чл. 39б (т. 2); или се установи, че чужденецът е влязъл и пребивава в страната с неистински или с преправен документ за задгранично пътуване или със заместващ го документ (т. 3). Разпоредбата е императивна и при установяване на юридически факти, попадащи в състава на някоя от изброените хипотези, органът в условията на обвързана компетентност задължително прилага ПАМ с цел да се преустанови извършваното правонарушение. В контекста на нормативното предписание, при постановяване на заповедта за налагане на ограничителна мярка административният орган е изложил фактическите предпоставки за направената преценка, цитирал е и правното основание за упражняване на властническата си компетентност. Касаторът не въвежда твърдение и не сочи доказателства, че влизането му в Република България е станало по законоустановения ред, а това означава, че предвидената предпоставка по чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ е налице и произнасянето на зам. началника на ГПУ - Свиленград е законосъобразно. След като чужденецът не може да установи спазването на пропускателния режим за влизане на територията на страната обосновано е прието, че са налице условията за прилагане на ПАМ. Изложените в касационната жалба и поддържани в съдебно заседание съображения за незаконосъобразност на индивидуалния административен акт, поради наличие на висящо производство за предоставянето на закрила по реда на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), преповтарят вече заявени и обсъдени от решаващата инстанция оплаквания. Същите са анализирани в мотивите на оспореното решение и в този аспект преценката на решаващия съд за неоснователността им, в т. ч. извършеното позоваване на разпоредбата на чл. 67 от с. з., изцяло се споделя от настоящия състав. Отделно от това следва да бъде отбелязано, че поддържаната от защитата на касатора теза за необходимост от частично изменение в разпоредителната част на оспорената заповед, като се постанови същата да бъде приведена в изпълнение след приключване на процедурата по реда на ЗУБ, е правно несъстоятелна. При отхвърляне на жалбата срещу индивидуален административен акт, решаващият съд не би могъл да коментира или разпорежда начина и срока за неговото изпълнение. Производството по изпълнението на административния акт е последващо съдебната фаза по оспорването му, развива се по правилата на Дял пети, Глава ХVII на АПК и е неотносимо към законосъобразността на обективираното в акта властническо волеизявление, респ. към правилността на съдебното решение. На практика искането на касатора е уредено в чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ, предвиждащи, че ПАМ между които и "принудително отвеждане до границата" не се привеждат в изпълнение до приключване на производството с влязло в сила решение и се отменят, когато на чужденеца е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут. Като е отхвърлил жалбата на Люал Камар Жамал - гражданин на Ирак, срещу акта за налагане на ПАМ, Административен съд - Хасково е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. При осъществяване на правораздавателната дейност на решаващият съд не е допуснато твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила, поради което при липса на отменителни основания, атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение