Определение № 919 от 19.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 672/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Я. Г. Д. срещу разпореждане от 13.06.2012 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 8443/2012 г., с което производството по делото е оставено без движение с указание за внасяне на държавна такса в размер на 32.03 лв. по депозираната от същото лице въззивна жалба. Частният жалбоподател счита за неправилни дадените от въззивния съд указания за внасяне на държавна такса, като поддържа становище, че в хипотезата, когато на страната е назначен особен представител, разноските за въззивното производство, в т. ч. и заплащане на държавна такса, следва да се поемат от другата страна. Ответникът по частната жалба – ЗД [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима. Обжалваното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол. Това определение не е от категорията актове, които съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК могат да бъдат обжалвани с частна жалба. От една страна, определението, с което съдът указва на страната да внесе държавна такса, няма характер на „преграждащо” производството по делото, а от друга – в закона не е предвидена изрично възможност за обжалването на този акт. Съгласно задължителните указания по т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, което в тази му част не е изгубило значението си и при действието на новия Граждански процесуален кодекс, единствената хипотеза, при която определението на съда за оставяне на производството по делото без движение подлежи на самостоятелно обжалване, представлява отказът на съда да освободи ищеца от внасяне на държавна такса. Следователно, самостоятелен инстанционен контрол е допустим само за акта, с който съдът се е произнесъл отрицателно по искането за освобождаване от държавна такса. Такъв контрол ще е допустим съответно и за акта, с който е върната въззивната жалба поради неизпълнение на указанието за внасяне на държавна такса. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение