Определение № 36 от 23.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 93/2020 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Гр.д.№ 93 от 2020 г. на ВКС, ГК, първо г.о. е образувано по касационна жалба на О. М. Т. срещу решение № 227 от 17.06.2019 г. по в.гр.д.№ 260 от 2019 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 66 от 17.01.2019 г. по гр.д.№ 716 от 2018 г. на Русенския районен съд за уважаване на предявения от А. Ш. С. и Г. Ш. С. срещу О. М. Т., Е. Б. Б., В. Б. Т., Б. Б. М. и С. Б. Т. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване на правото на собственост на ищците върху общо 1/6 ид.ч. /по 1/12 ид.ч. за всеки от ищците/ от четири подробно описани в решението недвижими имоти. С определение № 207 от 29.04.2020 г. Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение се е произнесъл по тази жалба, като не е допуснал касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд. С молба вх.№ 396 от 17.01.2022 г. /с пощенско клеймо от 14.01.2022 г./ А. Ш. С. и Г. Ш. С. са поискали да бъде допълнено определението на ВКС в частта за разноските, като им се присъдят направените разноски за касационната инстанция. В становище от 17.02.2022 г. пълномощникът на касатора О. М. Т. оспорва молбата като недопустима- подадена много след изтичане на едномесечния срок по чл.248 ГПК. Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г.о., като взе предвид становищата на страните, приема следното: Подадената от А. Ш. С. и Г. Ш. С. молба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, тъй като е подадена след изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.248, ал.1 ГПК: определението на ВКС, чието допълване в частта за разноските се претендира, е постановено на 29.04.2020 г., а молбата за допълване на това определение в частта за разноските е подадена едва на 14.01.2022 г., след повече от 1 месец от постановяване на определението. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение