Решение № 1598 от 12.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7965/2025 г.

Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по подаденото от П. Д. Г., чрез пълномощника си, искане за отмяна на влязлото в сила решение № 602 от 22.01.2024 г. по адм. дело № 1440/2023 г. на Административен съд – Бургас, на основание чл. 239, т. 1 АПК. Поддържа, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В подкрепа на доводите си представя постановление за прекратяване на наказателно производство от 17.12.2024 г. на Районна прокуратура – Ямбол, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 199 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 52/2022 г. по описа на ОСлО – Ямбол срещу искателя П. Г. за престъпление по чл. 346, ал. 6, пр. 3 и 4 НК. Иска да се отмени влязлото в сила решение на АС – Бургас и се върне делото за ново разглеждане. Ответникът по искането за отмяна – директорът на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез процесуалния си представител, представя писмено възражение, в което изразява становище, че искането е недопустимо поради изтичане на сроковете по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК, а при преценка за допустимост поддържа, че не са налице сочените основания за отмяна на влязлото в сила решение и следва да се отхвърли. В подкрепа на позицията си представя молба рег. № 407000-584/14.03.2025 г. от П. Г. до ГД „Гранична полиция“ да се отмени изцяло заповед № 3282з-2460 от 12.06.2023 г. на директора на ГД „Гранична полиция“ и писмо рег. № 3282р -11871/24.04.2025 г. на директора на ГД „Гранична полиция“ в отговор на искането на П. Г.. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, приема следното: С решение № 602 от 22.01.2024 г. по адм. дело № 1440/2023 г. на АС – Бургас е отхвърлена жалбата на П. Д. Г. срещу заповед № 3282з-2460 от 12.06.2023 г. на директора на ГД „Гранична полиция“, с която за поведение, несъвместимо с правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и уронващо престижа на службата, на младши инспектор П. Г. – старши полицай на ГКПП – Лесово от ГПУ – Елхово към РДГП – Елхово при ГД „Гранична полиция“, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл. 204, т. 3 вр. чл. 197, ал. 1, т. 6 вр. чл. 194, ал. 2, т. 4 вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР. Решението не е обжалвано от оспорващия и е влязло в сила на 13.02.2024 година. С постановление за прекратяване на наказателно производство от 17.12.2024 г. на Районна прокуратура – Ямбол, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 199 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 52/2022 г. по описа на ОСлО – Ямбол, водено за престъпление по чл. 346, ал. 6, пр. 3 и 4 НК. В мотивите на постановлението е посочено, че в хода на досъдебното производство не са събрани доказателства за извършено престъпление от държавния служител в МВР (П. Д. И.), извършил проверката на ГКПП – Лесово на 22.12.2022 г. на двете МПС, напускащи страната. Установени са нарушения на служебните задължения, но не се установява евентуално съучастие в извършените престъпления по чл. 346, ал. 1 НК или по чл. 345 и чл. 345а НК, поради което е прекратено наказателното производство. По делото няма данни постановлението за прекратяване кога е съобщено на искателя П. Г.. С молба рег. № 407000-584/14.03.2025 г. до ГД „Гранична полиция“ П. Г. е поискал да се отмени заповед № 3282з-2460 от 12.06.2023 г. на директора на ГД „Гранична полиция“, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение. Като основание за искането е представил препис от постановление за прекратяване на наказателно производство от 17.12.2024 г. на Районна прокуратура – Ямбол по ДП № 52/2022 г. по описа на ОСлО – Ямбол. С писмо рег. № 3282р-11871 от 24.04.2025 г. директорът на ГД „Гранична полиция“ е посочил, че заповед № 3282з-2460 от 12.06.2023 г. на директора на ГД „Гранична полиция“ е била предмет на съдебен контрол и е влязла в сила, поради което е приел, че искането на П. Г. за отмяната й е недопустимо. Предвид изложените фактически обстоятелства, подаденото от П. Д. Г. искане за отмяна на влязлото в сила решение № 602 от 22.01.2024 г. по адм. дело № 1440/2023 г. на Административен съд – Бургас, на основание чл. 239, т. 1 АПК, е недопустимо, по следните съображения: Съгласно чл. 237 вр. чл. 239, т. 1 АПК, влязлото в сила съдебно решение подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК е предвидено, че искането за отмяна се подава в тримесечен срок от деня, в който на подателя на искането е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство – в случаите по чл. 239, т. 1, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. С изтичане на тримесечния срок се погасява правото на страната на искане за отмяна на заявеното основание по чл. 239, т. 1 АПК. Тримесечният срок от узнаването се включва в рамките на едногодишния срок, чието изтичане преклудира правото да се иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт, дори когато тримесечен срок не е започнал да тече. В случая искателят сочи като ново обстоятелство и ново писмено доказателство, което е от съществено значение за решаване на делото, постановлението на РП – Ямбол за прекратяване на воденото досъдебно производство, образувано и във връзка с данни за евентуално негово участие в извършване на престъпление по чл. 346, ал. 6, пр. 3 и 4 НК. От приложената по делото негова молба рег. № 407000-584/14.03.2025 г. до директора на ГД „Гранична полиция“, може да се направи извод, че искателят е узнал за постановлението за прекратяване на досъдебното производство най-късно на 14.03.2025 г. Следователно, три месечният срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК, с който е разполагал за да сезира съда с искане за отмяна на влязлото в сила решение № 602 от 22.01.2024 г. по адм. дело № 1440/2023 г. на Административен съд – Бургас, е започнал да тече считано от тази дата и е изтекъл на 14.06.2025 година. Искането за отмяна е подадено в съда чрез ССЕВ на 10.07.2025 г., т. е. след изтичане на краткия тримесечен срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК. Към този момент е изтекъл едногодишният срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК, считано от влизане на съдебния акт в сила. Както се посочи, съдебното решение е влязло в сила на 13.02.2024 г., при което едногодишният срок, в който може да поиска отмяната му по реда на чл. 237 АПК на основание чл. 239, т. 1 АПК е изтекъл на 13.02.2025 година. Сроковете по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК са преклузивни, като по-дългият едногодишен срок поглъща по-краткия тримесечен срок. Поради това към датата на сезиране на съда правото на искателя да поиска отмяна на влязлото в сила решение, на основание чл. 239, т. 1 АПК, е преклудирано. Предвид изложеното, подаденото от П. Д. Г. искане за отмяна на влязлото в сила решение № 602 от 22.01.2024 г. по адм. дело № 1440/2023 г. на АС – Бургас, на основание чл. 239, т. 1 АПК, е недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,