Определение № 10259 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9112/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от АПК. Образувано е по частна жалба на Б. Н. Г., чрез адв. Недева, срещу Определение №4618 от 05.05.2025г. по адм. дело №1850/2025г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на II - ро отделение, с което е прекратено производството по касационната му жалба против Решение № 9682 от 08.11.2024 г. по адм. дело № 2520/2023 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение №176 по Протокол 11 от 29.06.2023 г. на Общински съвет – Пловдив, с което е одобрен проект за изменение на ПУП – ПР за ЦГЧ, гр.Пловдив, заедно с план схеми и правила и нормативи за прилагане на ПУП – ПР за Централна градска част, гр.Пловдив, в частта за уличната регулация на [улица]за имот с идентификатор № 56784.521.611, с административен адрес в гр. Пловдив, [улица]. Ответникът – Общински съвет – Пловдив, чрез адв. Йотова, депозира писмено становище за неоснователност на частната жалба и претендира присъждане на разноските в настоящото производство. Частната жалба е допустима, но неоснователна. Касационната жалба, оставена без разглеждане с атакуваното определение, е подадена срещу решение, което не подлежи на касационно оспорване, както правилно е приел и тричленният състав на ВАС. Предметът на спора е определен с влязлото в сила определение по чл.218 от ЗУТ с №2685 от 10.11.2023г., постановено по АД №2520/2023г. на Административен съд – Пловдив, и е досежно оспорване на процесния ПУП - ПР само в частта, в която предвижда засягане на ПИ с идентификатор № 56784.521.611 от уличната регулация на [улица], която е част от първостепенна улична мрежа - общински обект от първостепенно значение, по смисъла на чл. 215, ал. 7 във вр. с § 5, т. 73 и чл.77,ал.1, т.1 от ЗУТ. Тази констатация е достатъчна за определянето на обекта по ПУП като такъв от първостепенно значение, тъй като е изпълнена първата алтернативна предпоставка по дефинираща разпоредба на § 5, т. 73 от ЗУТ, независимо дали е включен в програмата по чл. 8, ал. 9 ЗОбС. В случая, обаче, реконструкцията на улицата е и част от Годишната програма за управление и разпореждане с имоти – общинска собственост за 2024 г., одобрена с решение на ОС – Пловдив. Критерият за квалификация на обекта съобразно второто основание по § 5, т. 73 от ДРЗУТ е не собствеността на общината върху него към момента на включването му в програмата, а предвиждането на ПУП – дали обектът по плана принадлежи към категорията на тези, които са публична общинска собственост, по аргумент при тълкуването на т. 6 във връзка с т. 5 на чл. 8, ал. 9 от ЗОбС. Без значение е посочил ли е административният орган изрично в обжалваното решение, че ПУП е за обект от първостепенно значение, както и указания срок за обжалване на акта, който не е приложим за подобни обекти. Решенията на административните съдилища по жалби против актове за одобряване на ПУП за общински обекти от първостепенно значение са окончателни – чл. 215, ал. 7, т. 1 от ЗУТ. Обжалваното решение на АС – Пловдив е влязло в сила от момента на постановяването му, което изключва възможността да бъде подложено на касационен контрол. Предметът на делото е бил определен с влязлото в сила определение, посочено по-горе и съдебна проверка е недопустима извън пределите на частта от жалбата, допусната за разглеждане от първоинстанционния съд. С обжалваното определение, на основанието по чл. 215, т. 4 от АПК, касационното производство е прекратено законосъобразно, поради което то следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на настоящото производство и своевременно направената и доказана от ответника претенция за присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, на същия следва да се присъдят такива в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева, като с тях се задължи частния жалбоподател. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,