Определение № 10462 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8899/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Пловдив финанс“ ЕООД, представлявано от управителя Д. С. К. против определение № 3118 от 18.03.2026 г., постановено по адм. д. № 728/2025 г. по описа на Административен съд гр.Пловдив. Жалбоподателят не навежда конкретни доводи за неправилност на обжалваното определение. Моли за отмяната му, конституиране на „Пловдив финанс“ ЕООД като страна в производството и спиране на производство до произнасяне на компетентния съд с влязло в сила решение по жалбата на А. Д. срещу действията на ЧСИ М. К. по осъществената публична продан по изп.д. № 187/2025 г. по описа на ЧСИ М. К.. С молба от 19.06.2026 г. дружеството представя като доказателство влязло в сила решение с рег. № 778/17.06.2026 г., постановено по въззивно гр. дело № 20265300500719 по описа за 2026 г. на Окръжен съд гр.Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на А. П. Д., в качеството й на трето за изпълнителното производство лице против действията на ЧСИ М. К. с рег. № 823 с район на действие ПОС по изп. д. № 20258230400187, изразяващи се в насрочване и провеждане на публична продан и незаконосъобразност на Постановление за възлагане на идеална част от поземлен имот с идентификатор 47295.52.110, находящ се в землището на [населено място], община Родопи, обл. Пловдивска. Ответникът – С. Н. Д. в писмен отговор оспорва частната жалба и счита същата за неоснователна. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Ответникът – кметът на Община Родопи не изразява становище по частната жалба. Ответниците - К. С. В., А. Г. Ф., чрез законен представител Г. Р. Ф., Х. Н. Х. чрез законен представител Н. Х. Н. и Г. Р. Ф. не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Пловдив оставя без уважение искането на „Пловдив финанс“ ЕООД, представлявано от управителя Д. С. К. за встъпване като страна в процеса и за спиране на производството по реда на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК до произнасяне на компетентния съд с влязло в сила решение по жалбата на А. Д. срещу действията на ЧСИ М. К. по осъществяваната публична продан по изп.д. № 187/2025 г. по описа на ЧСИ М. К.. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че от представените по делото доказателства не се установява „Пловдив Финанс“ ЕООД да е собственик на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 47295.52.110, който имот е предмет на обжалвания план. Сочи, че дружеството е обявено за купувач при осъществена публична продан по изп.д. № 20258230400187 по описа на ЧСИ М. К. на 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор 47295.52.110, но не е налице влязъл в сила акт на ЧСИ – постановление за възлагане на имота, който да легитимира „Пловдив Финанс“ ЕООД като собственик с оглед обжалване действията на ЧСИ от А. Д.. По тези съображения приема, че „Пловдив Финанс“ ЕООД не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал.2, т.1 ЗУТ и за същото липсва правен интерес от встъпване в процеса, поради което приема молбата за неоснователна. Приема, че при така установеното и при направените изводи искането за спиране на производството на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК във вр. 144 АПК също е неоснователно. По тези съображения оставя без уважение молбите на дружеството от 26.02.2026 г. и от 05.03.2026 г. за встъпване на „Пловдив Финанс“ ЕООД като страна по делото и за спиране на производството по делото до произнасяне на компетентния съд с влязло в сила решение по жалбата на А. Д.. Обжалваното определение е правилно като краен резултат, но по различни от изложените мотиви. Първоинстанционното производство е образувано на 03.04.2025 г. по жалба на С. Н. Д. против заповед № 1606/12.10.2023 г. на и.д. кмет на община „Родопи“, с която на основание чл. 135а и чл. 129, ал.2 ЗУТ, чл. 24 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и чл. 35 от Правилника за прилагане на ЗОЗЗ е одобрено изменение на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП – ИПРЗ) за УПИ 52.8 – жилищно строителство, който съответства на поземлен имот с идентификатор 52.8 по кадастралната карта (КК) на [населено място], м. „Пичковец“, одобрен със заповед № 1263/26.10.2021 г. на кмета на община „Родопи“ – област Пловдив, УПИ 052027 – за жилищно строителство, който съответства на ПИ с идентификатор 52.27 по КК на [населено място], одобрен със заповед № 374/10.04.2007 г. на кмета на община „Родопи“ и УПИ – жилищно застрояване, който съответства на поземлен имот с идентификатор 52.57 по КК на [населено място], одобрен със заповед № 1534/30.12.2008 г. на кмета на община „Родопи“ като отпадат УПИ 52.8 - жилищно строителство, който съответства на поземлен имот с идентификатор 52.8 по кадастралната карта (КК) на [населено място], УПИ 052027 – за жилищно строителство, който съответства на ПИ с идентификатор 52.27 по КК на [населено място] и УПИ 052012-І – за жилищно застрояване, който съответства на ПИ с идентификатор 52.57 по КК на [населено място] и се образуват УПИ 52.110 – жилищно строителство и УПИ 52.111 – жилищно строителство по червени, сини линии, надписи със син цвят. Определя се начин на застрояване на сгради с Н до 10.00 м., свободно разположени в зона по ограничителна линия на застрояване, показана с плътен червен пунктир, котировки с черно и се определя устройствена зона „Жм“ с показатели определени в матрицата. Безспорно по делото е, че към момента на постановяване на обжалваното определение от първоинстанционния съд Постановление от 19.02.2026 г. за възлагане на ½ ид.ч. от 617/5616 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 47295.52.110 по КК на [населено място] на ЧСИ М. К. с рег. № 823 с район на действие ПОС по изп.д. № 20258230400187 не е влязло в сила. Същото влиза в сила на 17.06.2026 г., видно от представеното от настоящия частен жалбоподател, с молба вх. № 13516 от 19.06.2026 г., решение с рег. № 778/17.06.2026 г., постановено по въззивно гр. дело № 20265300500719 по описа за 2026 г. на Окръжен съд гр.Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на А. П. Д., в качеството й на трето за изпълнителното производство лице против действията на ЧСИ М. К. с рег. № 823 с район на действие ПОС по изп. д. № 20258230400187, изразяващи се в насрочване и провеждане на публична продан и незаконосъобразност на Постановление за възлагане на идеална част от поземлен имот с идентификатор 47295.52.110, находящ се в землището на [населено място], община Родопи, обл. Пловдивска. От доказателствата по делото е видно, че частният жалбоподател – „Пловдив финанс“ ЕООД е придобило собствеността върху идеални части от описания по-горе имот, засегнат от изменението на плана, предмет на обжалваната заповед от 2023 г. през м. 06.2026 г. При така установените факти дружеството няма качеството на заинтересовано лице към момента на издаване на акта, както и към момента на завеждане на делото, тъй като придобива право на собственост върху имот, засегнат от изменението на ПРЗ, одобрено със заповед № 1606/12.10.2023 г. в един по-късен момент от издаването й. Процесуалната легитимация на страните се преценява към момента на издаване на оспорения акт, а при искане за нищожност (каквото алтернативно се прави с жалбата на С. Д.) – към момента на подаване на жалбата, съгласно ТР №3/2013 г. по т.д. № 1/2021 г. на ОС на ВАС. Към тези моменти оспорващото дружество не се легитимира като собственик на идеална част от имот – предмет на заповедта за изменение на ПРЗ на [населено място], м. „Пичковец“. Съгласно чл. 226, ал. 1 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни. Поради което крайният извод на първоинстанционният съд за оставяне без уважение искането на „Пловдив финанс“ ЕООД за встъпване като страна в процеса е правилен. За да е приложима разпоредбата на чл. 154а, ал. 1, т. 4 от АПК /аналогична на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК/ за спиране на производство по дадено дело е необходимо да е налице преюдициална връзка между две дела, образувани пред съдилища, решението на първото да има значение за правилното решаване на спора, производството по което се спира. В случая решението, което ще се постанови по адм.д. № 728/2025 г. по описа на Административен съд гр.Пловдив, имащо за предмет административен акт – изменение на ПУП – ПРЗ по реда на ЗУТ, чието спиране на делото се иска не е обвързано по никакъв начин с решението по въззивно гр. дело № 20265300500719 по описа за 2026 г. на Окръжен съд гр.Пловдив, образувано по жалбата на А. П. Д., в качеството й на трето за изпълнителното производство лице против действията на ЧСИ М. К. с рег. № 823 с район на действие ПОС по изп. д. № 20258230400187, изразяващи се в насрочване и провеждане на публична продан и незаконосъобразност на Постановление за възлагане на идеална част от поземлен имот с идентификатор 47295.52.110, находящ се в землището на [населено място], община Родопи, обл. Пловдивска. Още повече, че с представянето в настоящето производство на влязлото в сила на 17.06.2026 г. решение по въззивно гр. дело № 20265300500719 по описа за 2026 г. на Окръжен съд гр.Пловдив, това искане вече се явява и безпредметно. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно като краен резултата и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,