Определение № 488 от 16.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1675/2019 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК и съответно по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от страна на процесуалния пълномощник на управителя на „Д. ГЪРЦИЯ ЗАД“-гр. А., Гърция срещу определение от 28.01.2019 г. по в.гр.д. №5928/2019 на САС-2-ри с-в, с което: 1. оставена е без уважение ЧЖ на същото дружество срещу определение от 18.04.2018 г. по гр. д. № 32/2012 г. на СГС в частта, с която е отказано конституирането на ЗАД „Б. В. И. Г.“АД като трето лице помагач на „Д. ГЪРЦИЯ ЗАД“-гр. А., Гърция по молба на последното за привличането на първото в това му процесуално качество и 2. оставена е без разглеждане частната жалба на същия жалбоподател срещу същото определение в частта, с която първоинстанционният съд е отказал възобновяване на срока за привличане на трето лице помагач. Частният жалбоподател навежда оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Ответниците не изпращат писмени отговори. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: ЧЖ срещу обжалваното определение на САС, в частта, с която е оставена е без уважение ЧЖ на същото дружество срещу определение от 18.04.2018 г. по гр. д. № 32/2012 г. на СГС в частта, с която е отказано конституирането на ЗАД „Б. В. И. Г.“АД като трето лице помагач на „Д. ГЪРЦИЯ ЗАД“-гр. А., Гърция има характер на частна касационна жалба в тази част и е недопустима, доколкото този вид въззивни определения не подлежат на касационно обжалване- ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2013 – т.9а. Това е така, доколкото отказът от конституиране на едно лице като трето лице-помагач в процеса на една от главните страни не прегражда възможността от предявяването на иск от страна на същата срещу него в отделно производство. Частната жалба срещу въззивното определение на САС, в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на същия жалбоподател срещу същото определение в частта, с която първоинстанционният съд е отказал възобновяване на срока за привличане на трето лице помагач е допустима като подадена в законовия срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, в тази му част, въззивният съд се е позовал на липсата на изрично произнасяне от съда за отказ от възстановяване на срока за привличане на трето лице-помагач на ответника. Настоящият състав на ВКС намира изводите на съда в обжалваното определение в тази му част за правилни, още повече, че в последствие молбата за привличане на третото лице-помагач е била уважена и по същество на спора е постановено решение от първоинстанционния съд с участието на ЗАД „Б. В. И. Г.“АД като трето лице-помагач на ответника-частен жалбоподател. Последното обстоятелство изключва изобщо и правен интерес от частното обжалване. С оглед изложените съображения обжалваното пред ВКС определение, в тази му част, се явява правилно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение