Определение № 3606 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2554/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от М. С. М. [населено място], община Разлог, област Благоевград срещу Определение №5514 от 12.12.2025 г. на Административен съд (АС) – Благоевград по адм. дело №2441/2025 г. С определението е отхвърлено искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №GPAM-1476615 от 22.11.2025 г. на младши автоконтрольор към Районно управление (РУ) – Разлог, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Благоевград, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. Частният жалбоподател М. С. М. излага подробни доводи за незаконосъобразност на определението и прави искане то да бъде отменено, като бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ. Ответникът – младши автоконтрольор към РУ – Разлог, ОДМВР - Благоевград, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК против определение, подлежащо на обжалване, но е недопустима, поради това, че искането е без предмет, предвид следните съображения: Съдебното производство пред АС – Благоевград е образувано по жалба на М. С. М. срещу Заповед №GPAM-1476615 от 22.11.2025 г. на младши автоконтрольор към РУ – Разлог, ОДМВР - Благоевград, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП – „временно отнемане на СУМПС на водач до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца“. С жалбата e направено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. С Определение №5514 от 12.12.2025 г. на АС – Благоевград по адм. дело №2441/2025 г. е отхвърлено искането на М. С. М. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №GPAM-1476615 от 22.11.2025 г. на младши автоконтрольор към РУ – Разлог, ОДМВР - Благоевград. Срещу посоченото определение, на 12.01.2026 г. от М. С. М. е подадена частна жалба, въз основа на която, на 10.03.2026 г., е образувано настоящото производство. Настоящият състав констатира, че с Решение №757 от 02.03.2026 г. на АС – Благоевград по адм. дело №2441/2026 г. е обявена за нищожна Заповед №GPAM-1476615 от 22.11.2025 г. на младши автоконтрольор към РУ – Разлог, ОДМВР - Благоевград. Съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП, решението е окончателно и не подлежи на обжалване, поради което е влязло в сила на датата но постановяването му – 02.03.2026 г. Според чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК спирането е допустимо по време на висящността на съдебното производство по оспорване на индивидуалния административен акт до влизане в сила на съдебното решение. Това е така, защото спирането на допуснатото със закона предварително изпълнение на административния акт в административния процес от съда, по реда на чл. 166 АПК, цели да предотврати осъществяването на разпоредените с него правни последици до разрешаването на спора относно законосъобразността му, ако бъде доказано от адресата му евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди. В случая е налице влязло в сила съдебно решение, с което заповедта е отменена като незаконосъобразна. С постановяването на окончателното съдебно решение е преустановено предварителното изпълнение на мярката. Липсата на допуснато предварително изпълнение прави искането за неговото спиране лишено от предмет. По така изложените съображения настоящият тричленен състав на Седмо отделение на Върховния административен съд намира, че частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, а производството по делото следва да бъде прекратено. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с 228 и чл. 159, т. 1 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение,