Определение № 3314 от 01.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4216/2023 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на В. Й. Р. за отмяна на влязло в сила решение № 50088 от 29.05.2023 г. по гр. д. № 2596/2022 г. на ВКС, IV г. о., с което е отменено решение № 406 от 29.03.2022 г. на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. С решението на ВКС са отхвърлени исковете на молителката срещу Технически университет – София, филиал Пловдив. В молбата се позовава на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Иска се отмяна на окончателното решение на ВКС, постановено при условията и по реда на чл. 290 ГПК. Посочва, че в него са удостоверени неверни обстоятелства, отразяващи несъответствия на мотивите на съда с действителните факти по делото. Поддържа, че неправилно ВКС е описал в решението си съображенията на въззивната инстанция, които са били в обратен смисъл по повод осъществените фактически състави, довели до дисциплинарното уволнение. Излага съображения за несъответствие между фактите в процесния спор и цитираната в атакуваното решение съдебна практика. Неверни обстоятелства смята, че са налице и в касационната жалба, подадена от ответната страна. Смята, че ВКС е мотивирал решението си с неверни обстоятелства и това обуславя наличието на фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпил отговор от ТУ-София, филиал Пловдив, чрез юрисконсулт М. Т., в което се изразява становище за недопустимост на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по молбата за отмяна, съобрази следното: Производство по реда на чл. 303-309 ГПК има извънреден характер, като предвижда правото за страните да искат отмяна с оглед на изчерпателно изброени основания на неправилни съдебни решения, влезли в сила и ползващи се със сила на пресъдено нещо. Допустимостта на това извънинстанционно производство е предпоставена от релевиране от страна на молителката на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. По настоящото дело молителката се позовава на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, според която отмяна може да се поиска, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Разпоредбата изисква да е налице влязла в сила осъдителна присъда, споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК в хипотезите, когато наказателно производство не може да бъде образувано. В случая молителката не само не е представила доказателства във връзка с основанието по чл.303, ал.1,т.2 ГПК, но не излага и доводи в тази връзка, а само твърдения за неправилност на окончателното решение на ВКС, чиято отмяна иска. В настоящия случай молителката В. Й. Р. сочи, че в решение № 50088 от 29.05.2023 г. по гр. д. № 2596/2022 г. на ВКС, IV г. о., са удостоверени неверни обстоятелства, свързани с фактите по делото. С оглед това излага съображения за допуснати процесуални нарушения от съда, както и по същество за тълкуването на конкретни обстоятелства – за състава на катедрата, за броя на извършените от нея дисциплинарни нарушения. Никъде молителката не е обусловила наличието на някое от основанията за отмяна, доколкото се е позовала само бланкетно на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Липсват твърдения за влязла в сила осъдителна присъда или влязло в сила решение по чл.124, ал.5 ГПК или споразумение по наказателно дело, установяващи, че е налице неистинност на документ, на свидетелски показания или на заключение на вещо лице, които да са обусловили изхода на спора или че е извършено престъпно действие във връзка с решаване на делото. Липсва обосновка в молбата и за наличие на основанията по чл.303, ал.1, т.1 ГПК във връзка с приложени документи към молбата и които се сочат само, за да се основе довод за неправилност на решението, по които обаче не се дължи произнасяне в производството по чл.303 ГПК. Поради това и с оглед възприетото в т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, когато не са изложени точни и коректно формулирани твърдения за наличието на отменителните основания по чл. 303, ал. 1 ГПК, молбата се определя като недопустима и следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,