Определение № 555 от 24.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3627/2015 г.

Производството е с правно основание чл.282 ал.2 от ГПК. Образувано е въз основа на направено от [фирма] искане с вх. № 4551 от 6.07.2015г. за спиране на изпълнението на въззивно решение № 224 от 15.06.2015г. по в.гр.д.№ 301/2015г. на Софийски окръжен съд, срещу което е подал касационна жалба с вх.№ 1469 от 30.06.2015г. С посоченото решение е отменено решение № 2 от 5.01.2015г. по гр.д.№ 1528/13г. на РС Ботевград, в частта с която е отхвърлен предявения от К. С. И. срещу [фирма] иск с правно основание чл.200 от КТ за разликата между присъдените 25 303лв. и претендираните 35 302лв. и вместо това е постановил друго, с което е осъдил [фирма] да заплати допълнително и сумата от 10 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от пълна загуба на зрението на лявото око и последвало оперативно лечение, които вреди са настъпили в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането 16.06.2012г. и са присъдени следващите се разноски и такси, като е потвърдено решението на първоинстанциянния съд в останалата му част. С разпореждане от 8.07.2015г., на основание чл.282 ал.2 т.1 от ГПК на молителя е определено обезпечение в размер на присъдената сума от 35 302лв., за внасянето на което е предоставен 7 –дневен срок. Съобщението с указанията на съда /видно от двете приложени по делото призовки/ е било изпратено на двата, посочени от страната в подадената молба адреса: по търговска регистрация /гр.Б. [улица]/ и посочения като съдебен – на пълномощника адвокат Б., чрез която е подадена сезиращата молба с вх. № 4551 от 6.07.2015г. / [населено място] [улица] ет.1/. Двете съобщения са върнати в цялост, като в първото /с дата 6.08.2015г./ е записано, че страната „има съдебен адрес на адвокат, който е упълномощен да получава съобщенията по делото”, а второто / с дата 13.08.2015г./ е с отбелязване, че „адвоката е в отпуск до 7.09.2015г.”. Постъпила е молба от К. И. с вх.№ 9346 от 21.08.2015г., с която изразява становището си, че при гореизложените факти, искането за спиране следва да бъде оставено без уважение и като твърди, че в резултат на процесната трудова злополука е безработен, има две малолетни деца /на 5 и 7 години/, които са с вродено заболяване и се нуждае от средства за лечение, прави искане делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по подадената от него на 29.06.2015г. молба за издаване на изпълнителен лист. Върховният касационен съд, в настоящия състав, след като съобрази направеното искане и обстоятелствата по делото, намира следното: Съгласно чл.282 ал.2 от ГПК задължително условие за спиране на изпълнението на постановен въззивен акт е представянето на надлежно обезпечение, което при решения за парични вземания се определя въз основа на присъдената сума. Целта е осигуряване на гаранция, която да послужи за обезщетяване на евентуално причинените от спирането вреди, защото законоустановеният в чл.282 ал.1 от ГПК принцип е, че подаването на касационна жалба не спира изпълнението на решението. В закона не е посочен срок за внасяне на обезпечението, поради което размерът му се определя от съда, като се държи сметка както за разума на така цитираните норми налагащ спешност на производството, така и да се предостави възможност на касатора, поискал спиране на изпълнението да осигури сумата. В случая определеният срок е седемдневен. Настоящият съдебен състав намира, че същият е изтекъл на 20.08.2015г. поради следното: Съгласно чл.38 от ГПК съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. Когато страната е посочила лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат /какъвто е настоящия случай, защото като такъв е била посочена пълномощника адвокат Б./, връчването се извършва на това лице /чл.39 ал.1 от ГПК/. Съгласно чл.51 ал.1 от ГПК връчването на адвокат става в неговата кантора и това законово изискване в случая е спазено/връчено е в кантората на адрес: [населено място] [улица] ет./.Съгласно чл.51 ал.3 от ГПК адвокатът не може да откаже получаване на съобщението на своя доверител, включително и когато е в отпуск. Отбелязването „адвоката е в отпуск до 7.09.2015г.” съответства на отказ за получаване и съгласно последното изречение от цитираната разпоредба – не засяга редовността на връчването. Считано от посочената от връчителя дата 13.08.2015г., предоставеният седемдневен срок е изтекъл на 20.08.2015г. /четвъртък/. При липса на внесена сума в предоставения срок, която да гарантира възможността за обезщетяване на евентуално причинени вреди, искането съгласно чл.282 ал.2 от ГПК се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд,