Определение № 273 от 08.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2734/2014 г.

Производството е по чл.282, ал.5 ГПК. Постъпила е молба от [фирма], [населено място] за освобождаване на внесената за обезпечение сума в размер на 32519.22 лв. по депозитната сметка на ВКС и за превеждането й по сметка на молителя. Молителят твърди, че посочената сума, за заплащането на която е осъден с въззивно решение № 1190/11.06.14г., постановено по гр.д.№ 803/14г. от Софийския апелативен съд, е внесена по сметка на кредитора. Представя информация за клиент – извлечение от сметка от 23.07.15г. Ответникът по молбата [фирма], [населено място] е уведомен за искането на 14.09.15г. и не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, І търговско отделение констатира следното: С определение № 479/19.06.14г. по ч.т.д.№ 1898/14г. на ВКС, І т.о. е допуснато спиране на изпълнение на въззивно решение № 1190/11.06.14г., постановено по гр.д.№ 803/14г. от Софийския апелативен съд в частта, с която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 32519.22 лв. срещу обезпечение в същия размер, внесено на 16.06.14г. С определение № 557/15.07.15г. по т.д.№ 2734/14г. ВКС, І т.о. допусна касационно обжалване на въззивно решение № 1190/11.06.14г., постановено по гр.д.№ 803/14г. от Софийския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 1495/09.08.12г., поправено с решение № 2163/14.12.12 и решение № 165/27.01.14г. по т.д.№ 2326/08г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] законната лихва върху сумата от 32519.22 лв., считано от 09.12.08г. до 29.12.08г., както и в частта за разноските и не допусна касационно обжалване на въззивно решение № 1190/11.06.14г., постановено по гр.д.№ 803/14г. от Софийския апелативен съд в останалата обжалвана част. В този смисъл въззивното решение, в частта за заплащане на сумата от 32519.22 лв., е влязло в сила. Видно от информация за клиент – за сметка за 23.07.15г. сумата от 60941.42 лв. е внесена за сметка на [фирма] на 20.07.15г. „в изпълнение на решение на СГС по т.д.№ 2326/08г.”. Поради липса на възражения от страна на кредитора съдът приема, че длъжникът е направил доброволно плащане чрез банков превод на сумата от 32519.22 лв., поради което са отпаднали основанията за задържането й като обезпечение за спиране на изпълнението. По тези съображения сумата на обезпечението следва да се върне на молителя по посочената сметка в платежния документ за внасянето й. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд