Решение № 6092 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6975/2025 г.

Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по две касационни жалби на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представлявана от П. Младеновски, чрез юрк. Ненков и на "Електроразпределение Север" АД, чрез юрисконсулт Вълчева, насочени срещу Решение № 13044 / 14.04.2025 г., постановено по адм. дело № 10607/ 2024 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). В касационната жалба на КЕВР са изложени доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и неговата цел. В жалбата и открито съдебно заседание се иска отмяна на съдебното решение и да се потвърди изцяло оспорения административен акт. Претендират се и разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в съдебно заседание от надлежно упълномощения представител юрисконсулт Бельова. В касационната жалба на "Електроразпределение Север" АД са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се и разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- С. Г. Н. от град Варна, в писмен отговор, чрез адвокат Б. Каменова от ДАК оспорва жалбите като неоснователни. Моли същите да бъдат отхвърлени и да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че обжалваното съдебно решение, постановено от Административен съд- София- град, като правилно и обосновано на основание чл.221, ал. 2, пр. 1 АПК, следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационните жалби за допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество, на основанията по чл. 218, ал. 1 АПК за НЕОСНОВАТЕЛНИ. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение № Ж-756 от 01.10.2024г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от ЗЕ, вр. с чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 е било прието, че жалбата на С. Г. Н. от град Варна е неоснователна и е прекратено административното производство по жалба с вх. № Е-11С-00-13/03.04.2024г. от С. Г. Н. срещу „Електроразпределение Север“ АД. С обжалваното съдебно решение адм. съд е ОТМЕНИЛ оспорения административен акт и е ВЪРНАЛ преписката на КЕВР за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, съдът, въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка е направил извод, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. Решаващият съд е посочил, че административното производство се е развило по Жалба с вх. № Е-11С-00-13/ 03.04.2024г. от С. Г. Н., подадена срещу „Електроразпределение Север“ АД, с която се възразява срещу чести проблеми с електрозахранването на три обекта на жалбоподателката в гр. Варна, местност Кемер дере № 6, както и срещу условията, предложени от ЕРД във връзка с поискани от жалбоподателката промени на точките на присъединяване на нейните обекти: битов клиент с аб. № 0110107007 и кл. № 1100264748; небитов клиент с абонатен № 0110107008 и кл. № 5100022219; небитов клиент с аб. № 0110107009 и кл. № 5100022219. Направено е и възражение, относно начислени от страна на „Електроразпределение Север“ АД служебни количества електрическа енергия. На основание чл. 142, ал. 5 от Наредба № 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, на „Електроразпределение Север“ АД е изпратена жалбата за извършване на проверка по компетентност. Във връзка с подадената жалба е образувана преписка и ЕРД е направило проверки. С писмо, постъпило в КЕВР на 03.04.2024г., ЕР Север е предоставило становище, за описаните повреди. В резултат от адм. орган е изготвен Доклад от дирекция „Електроенергия и топлоенергетика“ с вх. № Е-Дк-1080/27.09.2024г., като е приложен и проект на решение. С оспореното Решение № Ж-756 от 01.10.2024г., Комисията за енергийно и водно регулиране приела, жалбата на С. Г. Н. за неоснователна и прекратила преписката, като посочила, че по отношение на твърденията за проблеми с електрозахранването на трите обекта на жалбоподателката в гр. Варна, местност Кемер дере № 6, КЕВР в случая от страна на ЕРД не е налице извършено виновно нарушение, поради което не били налице предпоставките за реализиране на имуществена отговорност. Било преценено, че в конкретния случай нямало незаконосъобразно действие или бездействие от страна на електроразпределителното дружество. Съобразно официалните данни от представената справка за прекъсванията, действително са били налице прекъсвания на електрозахранването поради причините, посочени от ЕРД, а именно повреда в енергийно съоръжение извън границите на собственост на енергийните съоръжения на ЕРД. Възраженията на жалбоподателката срещу условията, предложени от ЕРД във връзка с поисканите от същата промени на точките на присъединяване на нейните обекти също са приети за неоснователни с мотивите, че в случая ЕРД по изрични писмени искания на своята клиентка е изготвило и е издало на същата като лице по чл. 4, ал. 3 от Наредба № 6 отм. становища по реда на чл. 12, ал. 1 от тази наредба, в които съобразявайки се с действащите към момента нормативни изисквания е определило начина на присъединяване на обектите на жалбоподателката. Посочено е още, че е имало възражение и относно евентуално начислени от страна на ЕРД служебни количества електрическа енергия, за което е прието, че с оглед на предоставените по преписката официални данни и информация, а именно предоставените справки от ЕРД за потреблението на електроенергия за обект с аб. № 0110107007, кл. № 1100264748, за периода 20.09.2023 г. – 16.03.2024 г.; за обект с аб. № 0110107008, кл. № 5100022219, за периода 17.09.2023г.-16.03.2024г. и за обект с аб. № 0110107009, кл. № 5100022219, за периода 17.09.2022г.-16.03.2024г., не се установяват данни за наличие на начислявани служебно количества консумирана електроенергия и/или преразпределяни отчетени количества консумирана електрическа енергия. С тези мотиви КЕВР е приела жалбата, подадена от С. Н. срещу „Електроразпределение Север“ АД за неоснователна. Съдът е приел, че е допуснато нарушение предвид липсата на мотиви, което представлява неспазване изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като ограничава правото на защита на засегнатите от него лица и препятства съдебния контрол върху неговата материална законосъобразност, представляващи основания за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Посочил, че Комисията за енергийно и водно регулиране се е позовала единствено на данните предоставени от електроразпределителното дружество, като без да формира собствени мотиви е възпроизвела позицията на електроразпределителното дружество. Сметнал, че Комисията изцяло и безкритично е възприела фактическите твърдения на Електроразпределение Север ЕАД, относно проблемите с електрозахранването на трите обекта на жалбоподателката в гр. Варна, местност Кемер дере № 6, възраженията на срещу условията, предложени от ЕРД за промени на точките на присъединяване на обектите и твърденията за евентуално начислени от страна на ЕРД служебни количества електрическа енергия, без каквито и да било доказателства за тяхната достоверност, без да са обсъдени възраженията на жалбоподателя и ги е преповторила с решението си. КЕВР е потвърдила, че има постъпили сигнали от жалбоподателя до електроразпределителното дружество, с които се съобщава за аварии и проблеми с електрозахранването на процесните обекти на датите: 19.11.2023г., 24.11.2023г., 15.11.2023г., 26.11.2023г. и 26.12.2023г. В сигналите се посочва, че авариите и ремонтните дейности са станали причина за повреда на кабелната линия ниско напрежение от трафопоста до електромерното табло, монтирано на имотната й граница. За да приеме, че жалбата е неоснователна в тази част, КЕВР е посочила, че "Електроразпределение Север" АД е установило повреда на захранващ кабел Ниско напрежение от ТП "491", като за възстановяване на захранването е предприело необходимите действия и е захранило обектите временно от най-близката разпределителна касета, захранваща се от ТП "1064", което преповтаря данните от постъпилото становище от електроразпределителното дружество. В заключение съдът е намерил, че КЕВР е постановила незаконосъобразно решение, което е било отменено, а с оглед характера на спора – преписката е била върната на адм. орган за постановяване на решение в съответствие с мотивите на съдебния акт. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите от касационните жалби, че решението на адм. съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Спрямо правилно установените и релевантни за спора факти, съдът правилно е приложил материалния закон. Съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката, в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон. В случая с процесното решение това изискване на посочената разпоредба от ЗЕ е спазено от административния орган. Административният съд правилно е преценил за незаконосъобразно Решение № Ж-756 от 01.10.2024г. на КЕВР, с което е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. № Е-11С-00-13/03.04.2024г. от С. Г. Н. срещу „Електроразпределение Север“ АД. Споделя се извода на адм. съд, че КЕВР неправилно и превратно тълкувал задължението на лицензионното дружество да пренася електрическа енергия до границата на собственост между електрическите съоръжения на клиента и електроразпределителното дружество. Необосновано КЕВР е посочила в мотивите си, че "Електроразпределение Север" АД не носи отговорност за поддръжка, обслужване и контрол на електрическите съоръжения след границата на собственост, т.е. КЕВР е цитирала чл.71, ал.1 от Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "Електроразпределение Север" АД. В случая не са изследвани твърденията, че от октомври 2023г. до декември 2023г. са установени 10 повреди по кабелната линия и всички те са отстранени за сметка и на жалбоподателката, с нейни средства. Едва тогава е било възстановявано захранването и то временно. АССГ правилно е установил, че КЕВР е следвало да прецени дали "Електроразпределение Север" АД е изпълнило задълженията си по издадената му лицензия за разпределение на електрическата енергия, и по конкретно на чл. 3.2.2 от Лицензията, според който лицензиантът осигурява неговите служители да изпълняват служебните си задължения коректно и да избират технически и технологични варианти, които създават най- малко неудобство за потребителите. Съгласно чл.28 от Наредба № 6/ 28.03.2024г. на КЕВР, в сила от 02.04.2024г., границата на собственост на съоръженията на съответния мрежови оператор и тези на клиента се определя от начина на присъединяване и вида на съоръженията за присъединяване. Границата на собственост на съоръженията са изходящите клеми на електромера, който за всички потребители следва да е монтиран в електромерно табло до или на имотна граница. Тази граница сочи, че до електромера задължението да отстранява повредите е на електроразпределителното дружество /и точно поради това то събира такси за пренос и достъп НН и СрН/. След електромерът задължението да отстранява повредите е на потребителя. В случая от значение е правилото на чл.28 от Наредба № 6/28.03.2024г. на КЕВР за границата на собственост, което дава отговор на въпроса в кои случаи отговорността за отстраняване на повредите е на електроразпределителното дружество, а не на потребителя. Правилно решаващият съд е приел, че в случая в оспореното решение липсва ясно и точно изложение на приетите за установени факти. В него липсват самостоятелно формирани мотиви по фактическата обстановка и по този начин е невъзможно проверяване за правилно прилагане на материалния закон. Мотивирането на административния акт е гаранция за неговата законосъобразност, като дава възможност на страните в административното производство да се запознаят със съображенията на административния орган за издаването му, съответно съдът да осъществи дължимата се преценка на съответствието му с материалния закон. Липсата на изложение на конкретни фактически и правни основания в случая води до незаконосъобразност на оспореното пред съда административно решение и налага отмяната му както правилно е преценено. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК въвежда задължение в административния акт да бъдат изложени фактическите и правни основания, които обуславят издаването му. Освен това, спорът не е основно правен, а преди всичко технически. Комисията не е изяснила спора, чрез събиране на съответните доказателства, като е взела решението си само въз основа на твърденията на страните. Очевидно само въз основа на напълно противоречиви становища на две спорещи страни и издадени въз основа на тях частни документи спорът не може да бъде разрешен. Необходима е експертна преценка, извършена след оглед на място. Осъществяването на тази експертна преценка е в правомощията на КЕВР. Преписката следва да бъде върната на КЕВР, която е длъжна да разреши спора въз основа на собствена проверка по фактите, чрез изпращане на експертен екип на място, който да извърши оглед и да формира в нарочен протокол изводи относно фактическото положение, включително дали съществуващите съоръжения за присъединяване са технически годни да осигурят необходимата мощност. Чия собственост се явяват и кой следва да осигури тяхното нормално функциониране. Въз основа на тези данни и след пълно изясняване на фактическата обстановка, КЕВР следва да прецени какво причинява честите аварии и кой има задължение за тяхното отстраняване. Обосновано и в съответствие с материалния закон в проверяваното решение е прието, че оспореното пред АССГ Решение № Ж-756 от 01.10.2024г. на КЕВР е неправилно. Пред ВАС не се представят нови доказателства, които да налагат изводи, различни от тези на първоинстанционния съд и не се обосновават наличието на такива пороци, които служат за отмяна на обжалваното съдебно решение. По изложените съображения съдебното решение на АССГ е обосновано и правилно, постановено при спазване на материалния закон, и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора искането за присъждане на претендираните от ответника по касация С. Г. Н. разноски, следва да бъде уважено, предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие, като се отчете, че същата е подала писмени становища, без да участва в открито съдебно заседание. С оглед обстоятелството, че в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл. 143, чл. 38, ал. 2, вр. чл. 36 ЗА и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. ДВ, бр. 88/2022 г.) съдът определя дължимото в случая адвокатско възнаграждение на сума в размер на 410 (четиристотин и десет) евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Трето отделение