Решение № 8386 от 28.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2208/2026 г.

ВАСШесто отделение28.07.2026 г.докладчик Ирина Кюртева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 125/19.01.2026 г., постановено по адм. д. № 683/2025 г. на Административен съд - гр. Русе ОСЪЖДА „Оргахим резинс“ АД, ЕИК 202723137, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, да заплати на РИОСВ - гр.Русе разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 51,13 евро(словом: петдесет и едно евро и 13 цента). Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ИРИНА КЮРТЕВА /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Оргахим резинс“ АД, ЕИК 202723137, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, представлявано от изпълнителния директор Р.-М. Г., чрез пълномощник – адвокат П. Иванова, срещу Решение № 125/19.01.2026 г., постановено по адм. д. № 683/2025 г. на Административен съд(АС) - гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата му против Задължително предписание, дадено с писмо изх. № АО-5796-

от 22.10.2025 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите(РИОСВ) - Русе. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че предписанието е издадено при липса на форма, при непосочване на фактическите и правни основания за издаването му и при несъобразяване с целта на закона, както и при непосочването на конкретен адресат, което не е съобразено от първоинстанционния съд. По подробно изложени съображения се иска отмяната на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваният от него акт бъде отменен. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за което представя списък. Ответникът по касационната жалба – директорът на РИОСВ – Русе, чрез процесуален представител, в писмен отговор и молба, счита жалбата за неоснователна. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховната касационна прокуратура не се конституира и не се представлява. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

–

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

–

С обжалваното решение АС - Русе е отхвърлил жалбата на „Оргахим резинс“ АД против Задължително предписание, дадено с писмо изх. № АО-5796-

от 22.10.2025 г. на директора на регионална инспекция по околната среда и водите – Русе, издадено на основание чл. 14, ал. 4, предложение второ от Закон за опазване на околната среда и водите(ЗООС). С предписанието, във връзка с представен, с писмо вх. № АО-5796-45 от 04.08.2025 г., Доклад за резултатите от измервания на концентрацията на миризми от инсталация на „Оргахим резинс“ АД, дружеството следва да проучи техническите възможности за намаляване на концентрацията на миризми от изпускащи устройства (ИУ) № 1 и ИУ № 1А на Бункери за твърди суровини към цех „Смоли“, и ИУ № 2 на Компенсационна система към технологични съоръжения в цех „Смоли“. Предвид факта, че най-високата измерена концентрация на миризма: 320 000 OuE/m3 изпускана от ИУ № 2, и това ИУ се явява доминиращ източник на миризми, излъчвани от производствената площадка на Инсталацията, основен аспект от проучванията следва да са за намаляване на миризмата от този източник. Посочено е и че като оператор на инсталация с издадено комплексно разрешително(КР), и в изпълнение на условие 9.4.2. от КР, „Оргахим резинс“ АД следва да предприеме действия за обезмирисяване на емисиите. Предписано е, в едномесечен срок, от датата на получаване на писмото, дружеството да уведоми писмено РИОСВ – Русе, за резултатите от горецитираното проучване. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Изложени са мотиви, че в акта се съдържа напълно ясна фактическа обстановка, въз основа на която е издадено задължителното предписание, става напълно ясно какви конкретно фактически действия и в изпълнение на какви задължения, произтичащи от КР, следва дабъдат извършени. Липсва неяснота относно адресата, а именно това е „Оргахим резинс“АД, притежаващо комплексно разрешително (КР) № 15-Н1/2019 г. за експлоатация на инсталации и съоръжения за следните категории промишлени дейности по Приложение № 4 към ЗООС: 1. Инсталация за производство на смоли, лакове, безири, пластификатори, електроизолационни лакове и полиестерни смоли и 2. Инсталация за производство на акрилатни дисперсии и лепила, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда по реда на чл. 117, ал. 2 от ЗООС и чл. 11, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни, а именно Решение № 15-Н1-И0-А0 от 30.09.2019 г. Измерената концентрация на миризма, изпускана от ИУ №2, явяващ се доминиращ източник на миризми, обосновава необходимостта оператора да проучи възможности за количествено намаляване на миризмите, съобразно т.9.4.2 от КР, т.е. предписанието е за определени действия в определен срок. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При правилно изяснена фактическа обстановка първоинстанционният съд е извел обосновани и законосъобразни правни изводи, които касационната инстанция изцяло споделя. От фактическа страна е установено, че във връзка с предписание, дадено с констативен протокол № ДЦ-28 от 11.11.2024 г., дружеството е възложило на акредитирана лаборатория измервания на концентрацията на миризми от инсталацията на „Оргахим резинс“ АД. В РИОСВ - Русе е представен, с вх. № АО-5796-45 от 04.08.2025 г., Доклад за резултатите от тези измервания, като констатациите в доклада, на база на извършените от акредитирана лаборатория измервания на концентрация на миризми, показват, че най-високата измерена концентрация на миризма: 320 000 OuE/m3(концентрация на миризма на кубичен метър) е изпускана от ИУ № 2. От изпускащи устройства (ИУ) № 1 и ИУ № 1А на Бункери за твърди суровини към цех Смоли са установени, съответно 3600 OuE/m3и 1700 OuE/m3. Докладът съдържа резултати от измерване на емисии на миризми, съгласно стандарт EN 13725:2022, като дружеството е наясно със съдържанието на доклада, цитиран в писмо изх. № АО-5796-

от 22.10.2025 г., в което писмо е материализирано и процесното задължително предписание и което се основава именно на резултатите от тези измервания. Съгласно §1, т.39 от ДР на ЗООС комплексното разрешително е индивидеален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация при ипределени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма - „Предотвратяване и ограничаване на промишленото замърсяване“, като залегналите в КР условия са задължителни за изпълнение от притежателя на разрешителното. Така че в случая, предписанието е издадено при осъществяване на контрол на условията на КР, в частност относно разпространението на миризми от осъществяваната дейност. Съгласно условие 9.4 от Комплексно разрешително (КР) № 15-Н1/2019 г., на „Оргахим резинс“ АД, за Интензивно миришещи вещества са поставени следните подусловия:

–

Условие 9.4.1 притежателят на настоящото разрешително да извършва всички дейности на площадката по начин, ограничаващ разпространението на миризми извън границите на производствената площадка.

–

Условие 9.4.2 в случай на получени оплаквания за миризми, притежателят на настоящото разрешително да предприеме незабавни действия за идентифициране на причините за появата им и мерки за ограничаване на емисиите, като капсуловане, работа при подналягане и др., а газовете да се обхващат и отвеждат за пречистване и обезмирисяване. Постъпилите оплаквания за миризми в резултат от дейностите, извършвани на площадката да се документират. Обобщена информация за получените оплаквания, предприетите действия за установяване на източниците на миризми и тяхното преустановяване/ограничаване да се докладва като част от ГДОС.

–

Именно предвид констатациите в доклада и в изпълнение на посочените условия от КР, касаторът е следвало да предприеме действия за количествено намаляване на емисиите миризми, за което е издадено обжалваното предписание.

–

Съгласно трайната съдебна практика, по своята същност задължителното предписание е указване на фактическите действия, които проверяваният субект следва да предприеме за отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на разрешената от компетентните административни органи дейност. Следователно, предписанието изисква активно поведение от страна на адресата в рамките на посочените в него срокове за изпълнение. Фактическите действия, за които е задължен адресата с процесното предписание са ясни и е посочен срок за изпълнението им. В тази връзка се явяват неоснователни наведените възражения в касационната жалба, че съдът неправилно е извел извод за мотивираност на акта.

–

Фактът, че предписанието не е съпроводено с констативен протокол не съставлява съществено нарушение на административно производствените правила. Изложените в обратната насока касационни оплаквания са неоснователни. Процесното предписание е издадено въз основа на фактите, установени във връзка с изпълнение на предходни задължителни предписания от 11.11.2024г. и 11.07.2025г., резултатите от измерване на емисии на миризми съгласно стандарт EN 13725:2022 и доклад от дисперсионно моделиране на разпространението на миризми от производствената площадка на касатора, издадени от акредитирана лаборатория в Гърция и неоспорени от страните. Същите са представени на органа на 04.08.2025г. и са цитирани в оспореното предписание, поради което представляват мотиви към акта в съответствие с критериите на Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, съобразно което мотивите за издаването на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт. Констатациите са спрямо същия субект, който е и адресат на предписанието, поради което същият не е бил поставен в невъзможност да разбере за какво се отнася предписаното действие, а от друга страна съдът не е бил възпрепятстван да осъществи контрол за законосъобразност на индивидуалния административен акт.

–

Макар и лаконично изложени, в предписанието се съдържат фактическите основания, обосноваващи издаването му, с които до знанието на адресата му е сведена причината за отправеното му административно разпореждане. Волеизявлението на органа е достатъчно конкретно – фактическо действие, което е задължен да извърши адресата на акта е ясно и недвусмислено, както е ипосочен срокът за неговото изпълнение. Ето защо не е налице нарушение на изискванията за форма и съдържание на акта, които да са толкова съществени, че да доведат до отмяната му само на това основание.

–

Обжалваните предписания са в съответствие с чл. 117, ал. 1 ЗООС и целите на ЗООС, с оглед целите и принципите по чл. 2 и 3 ЗООС - приоритет на обществения интерес с цел опазване на здравето на хората и околната среда, предимство на предотвратяването на замърсяванe пред последващото отстраняване на вредите, причинени от него и т.н. Неоснователно е възражението, че дадените предписания са бланкетни и несни, поради което не можело да се изпълнят. Именно операторът следва да приложи мерки при осъществяване на разрешената дейност, така че да се постигнат условията на КР. Действията, които следва да бъдат предприети от оператора са действия по идентифициране и ограничаване на миризмите, като зъконът изисква от дружеството самостоятелно да установи причините и да въведе подходящи мерки.

–

При разглеждане на делото не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни доводи в тази насока в касационната жалба липсват.

–

По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

–

При установената неоснователност на касационната жалба, е неоснователно и искането на касатора за присъждане на направените деловодни разноски. Искането на ответника по касация, за когото изходът от спора е позитивен, е за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в случая е бил представляван от юрисконсулт без явяване в съдебно заседание, поради което следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева(51,13евро) на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Диспозитив

Мотиви

Цитирани разпоредби