Определение № 3564 от 08.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3662/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. Д. И. срещу въззивно решение № 282/16.01.2024 г. по в.гр.д. №1816/2023 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което срещу жалбоподателя са уважени искове на „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД с правно основание чл.415, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД. Ответникът по касационната жалба „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е подадена от страна по делото, която има право и интерес от касационно обжалване срещу въззивно решение по искове, за които не е предвидено ограничение за касационно обжалване и жалбата е редовна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Очертал е приетото от първоинстанционния съд и предмета на спора във въззивното производство. Приел е за правилни изводите на първоинстанционния съд относно материалноправната легитимация на ответника, осъществения нерегламентиран достъп и въздействие върху измервателната система, които са довели до неотчитане на потребената електроенергия, за което е изложил свои мотиви: Ищецът е представил писмени доказателства, че именно ответникът е титуляр на партидата – писмено заявление от 23.10.2019 г.(л.145 по делото пред СРС), от което е видно, че е подадено от Ж. Д. И. в качеството на физическо лице и с което е изразено волеизявление за встъпване в договорно правоотношение по договор за доставка на електроенергия за съществуващ електромер с посочен номер, монтиран в процесната сграда, представляващ точка за измерване с посочен номер. Именно за това СТИ е бил съставен процесният протокол с посочен номер. Видно от представената по делото от ищеца декларация от 23.10.2019 г. (л.146) собственикът на имота „Алфа медия“ ООД е изразила изрично съгласие като потребител да бъде вписан физическото лице Ж. Д. И.. Декларацията е подписана от Ж. Д. И., който в този момент е бил управител на „Алфа медия“ ООД, видно от представено извлечение от търговския регистър. Следователно ответникът има качеството на битов клиент по смисъла на легалната дефиниция на пар.1, т.2 от ДР на ЗЕ и чл.4, ал.2 от ОУ. Изпълнени са изискванията на чл.5, ал.1 от ОУ съгласно която правата и задълженията на клиент може да упражнява и друго лице със съгласието на собственика на имота, при условие, че собственикът на имота е представил изрично писмено съгласие това лице да бъде клиент за определен срок. Клиентът е подал писмено заявление по образец за встъпване в договорни отношения съгласно чл.15 ОУ. Наред с това ответникът с отговора на исковата молба признава, че е титуляр на абонаментен номер (посочен е), който съответства на този, посочен в констативния протокол (л.29), в справката за преизчислени количества ел. енергия, в писмото, с което ответникът е бил уведомен за извършената проверка и в поканата за плащане. Следователно доводът за липса на облигационна връзка е неоснователен. Установена е втората хипотеза на чл.50 ПИКЕЕ от 2019 г. – упражняване на нерегламентирано въздействие върху измервателната система. Със събрани по делото свидетелски показания на разследващ полицай (А.), участващ при проверката, се установява, че сградата е била захранена с незаконно изградена ел. мрежа от трафопоста, който е само един, като са поставени кабели пред СТИ, след трансформатора, като по този начин потребената ел. енергия не може да се отчита. Констатациите на КП от 20.05.2020 са потвърдени от заключението на в.л. – налице е промяна в схемата на свързване на ел. измервателната система, което води до неизмерване на ползваното от потребителя количество ел. енергия. Предявеното за установено вземане по фактурата е установено по основание и размер, включително и от заключението на вещото лице.. Не е допуснато нарушение при обсъждането на доказателства Ответникът не може да предявява права на третото лице – помагач. Проверката е осъществена от органи на МВР по сигнал за извършване на престъпление, като вместо наркооранжерия е установена фабрика за криптовалута. Ето защо е спазена процедурата по извършването на проверката, довела до съставянето на процесния КП. Ответникът е бил уведомен за проверката, включително за издадената фактура, което се потвърждава и от подадените от него жалби.. Дали са спазени правата на лицата, установени в сградата, не е въпрос, подлежащ на разглеждане в настоящото производство. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В касационната жалба се съдържат доводи, че въззивният съд е допуснал процесуални нарушения, като е нарушил правилата на вътрешното убеждение по чл.12 ГПК и не е обсъдил всички доводи на ответника – че „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД неправомерно е прекъснал електрозахранването на друг обект на собственика на имота „Алфа медия“ ООД и че съдът толерира дългосрочното неизпълнение на задълженията на ищеца, с което ограничава правата на ответника и на КЕВР. Касационният жалбоподател поставя въпроса: допустимо ли е въззивният съд да не обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и всички доводи на страните, свързани с твърденията им, за който твърди, че е разрешен с практиката на ВКС. Въпросът е обуславящ в частта, която се отнася до относимите към спора твърдения, но не е разрешен както се твърди, а видно от подробно изложените мотиви на въззивния съд е разрешен в съответствие с установената практика. Въззивният съд е обсъдил възраженията на ответника срещу основателността на иска и е изложил последователни самостоятелни мотиви за тяхната неоснователност, като е обосновал, че по делото е доказано, че ответникът има качеството на битов клиент на обект, за който е доказан осъщественият нерегламентиран достъп и въздействие върху измервателната система, които са довели до неотчитане на потребената на обекта електроенергия и е доказана стойността на съдебно предявеното вземане. Въззивният съд е посочил и кои възражения на ответника са неотносими към спора. Тях не е следвало да обсъжда. Жалбоподателят се позовава н и на очевидна неправилност на въззивното решение поради това, че ответникът не е нито собственик на процесния имот, нито ползвател на същия – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на решението (на мотивите към него). Такава неправилност може да бъде обусловена от такъв порок на въззивния акт, който да може да бъде установен пряко от неговото съдържание, без да бъде извършван анализ на доказателствата и на осъществените процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение и при установените от инстанцията по същество факти. В конкретния случай при запознаване с обжалваното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Или: При запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. Както беше посочено въззивният съд е обосновал извода си, че ответникът има качеството на битов клиент на обекта, от който нерегламентирано е потребявана без да е отчитана електроенергия. Този извод не е формиран в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито е явно необоснован, а обратното. Поради това настоящият състав намира, че няма съмнение за очевидна неправилност на обжалваното решение. Поради изложеното не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 150 лева юрисконсултско възнаграждение, тъй като ответникът е представляван и защитаван от юрисконсулт в това производство и е поискал присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложеното съдът