Определение № 50018 от 04.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2501/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от „Дари-Лес 2010“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Силистра, представлявано от управителя Г. Г., чрез процесуалния представител на дружеството адв. А. Б., за допълване на решение № 50086 от 08.08.2024 г., постановено по настоящото дело в частта за разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответниците по молбата Г. З. М., С. А. Н. и Т. И. Т. не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 50086 от 08.08.2024 г. по гр.д. № 2501/2022 г. по описа на ВКС, I г.о., е отменено решение № 21 от 21.02.2022 г. по в.гр.д. № 3/2022 г. на Окръжен съд Силистра в частта, с която „Дари-Лес 2010“ ООД е осъден на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на Г. З. М. сумата 14 869.13 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца вреди от изсичането без негово съгласие на собствената му широколистна гора с площ 14.100 дка, съставляваща имот № ***в м. „ П.” в землището на [населено място], общ. Д.; сумата 4 419.44 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода 14.09.2017 г. до 14.09.2020 г.,/ без периода 13.03.2020 г.- 08.04.2020 г./, и законна лихва върху главницата, считано от 14.09.2020 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която „Дари - Лес 2010“ ООД е осъдено да заплати на Г. З. М. разноски по делото, вместо което e постановено друго, с което са отхвърлени предявените от Г. З. М. против „Дари - Лес 2010“ ООД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от изсичането без негово съгласие на собствената му широколистна гора с площ 14.100 дка, съставляваща имот № ***в м. „ П.” в землището на [населено място], общ. Д., и акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода 14.09.2017 г. до 14.09.2020 г.,/ без периода 13.03.2020 г.- 08.04.2020 г./, и законна лихва върху главницата, считано от 14.09.2020 г. до окончателното й изплащане. Делото е върнато за разглеждане от друг състав на въззивния съд на предявения от Г. З. М. като евентуален иск по чл. 59 ЗЗД. При тези данни молбата на „Дари –Лес 2010“ ООД за допълване на постановеното от касационната инстанция решение в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение. По аргумент от чл. 294, ал.2 ГПК, въпросът за отговорността за разноски следва да бъде разрешен от въззивния съд в зависимост от изхода на делото по евентуалния иск по чл. 59 ЗЗД. Това е така, тъй като двата иска - главният по чл. 45 ЗЗД и евентуалният – по чл. 59 ЗЗД, почиват на едно и също фактическо основание, целят удовлетворяване на един и същ материален интерес и страните по тях са едни и същи. В тази хипотеза дължимата държавна такса е една, едно е и адвокатското възнаграждение, тъй като същото е уговорено с оглед постигане на един и същ правен резултат. При предявяване на обективно съединени искове в условията на евентуалност, както е в случая, отговорността за разноски се обуславя от изхода по главния иск, когато той удовлетворява интереса на ищеца и следователно, изключва разглеждането на евентуалния иск поради несбъдване на процесуалното условие за предявяването му- главният иск да бъде отхвърлен или производството по него прекратено. Но ако по реда на обжалването решението по главния иск бъде отменено и същият бъде отхвърлен, се възстановява висящността на производството по евентуалния иск. Компетентен да разгледа същия е въззивният съд / т. 15 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС/, който следва да се произнесе и по отговорността за разноски в зависимост от изхода по него. В този смисъл е трайната практика на ВКС - определение № 211 от 09.06.2022 г. по ч.гр.д. № 581/ 2022 г. на ІІІ г.о.; определение № 681 от 15.11.2019 г. по ч.т. д. № 657/2019 г. на ІІ т.о.; определение № 3413 от 08.11.2023 г. по ч.гр.д. № 4456/2023 г. на ІV г.о.; определение № 1632 от 17.06.2024 г. по ч.т.д.№ 494/2024 г. на ІІ т.о. и др. Водим от гореизложеното съдът