Определение № 167 от 15.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4939/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 51768 от 10.10.2025 г. на „Казаков Инвест Къмпани“ ЕООД, гр. Варна, и „Галоре Инвест“ ЕООД, гр. Варна, за отмяна на влезлите в сила решение № 990 от 23.03.2023 г. и решение № 4443 от 09.12.2024 г., постановени по гр. д. № 2923/2022 г. на Варненския районен съд, в частите, с които е допусната делба на недвижим имот - апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет. 3, построен върху държавно дворно място, съставляващо парцел *-*, в кв. 722 на трети подрайон на [населено място], състоящ се от две стаи, кухня, салон, изолационно антре, балкон, тоалет, с обща застроена площ от 79,64 кв. м, с идентификатор ***** по КККР на [населено място], ведно с избено помещение с обща застроена площ от 16,67 кв. м, както и 13% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, между съделители и квоти, както следва: В. Н. В. - 160/320 ид. ч., Н. С. Г. - 40/320 ид. ч., А. С. Г. - 40/320 ид. ч., „Казаков Инвест Къмпани“ ЕООД - 16/320 ид. ч., и „Галоре Инвест“ ЕООД - 64/320 ид. ч., и имотът е изнесен на публична продан. Молителите релевират като основание за отмяна чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като се позовават на наличие на новооткрити писмени доказателства, а именно договор за продажба № 3325 от 15.06.2004 г. на областен управител на област Варна, вписан под № 111/13.07.2004 г., т. IХ на Служба по вписванията – Варна, както и договор за продажба № 3366 от 03.09.2004 г. на областен управител на област Варна, ведно с анекс от 07.12.2004 г., вписани под № 28/05.01.2005 г., т. I, вх. рег. № 44 на Служба по вписванията – Варна, които според тях са от съществено значение за решаване на делото, тъй като установяват факта, че останалите съделители притежават и идеални части от дворното място, върху което е построена сградата. Посочените договори не са им били известни при решаването на делото, а молителите са узнали за тях едва в хода на образуваното изпълнително производство за изнасяне на делбения имот на публична продан. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на молбата за отмяна от В. Н. В., в който се излагат съображения за нейната недопустимост, респ. неоснователност. По допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира следното: Основанието за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е налице когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването на делото или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Молбата се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство – чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Първата хипотеза изисква наличието на новооткрити юридически или доказателствени факти, т.е. факти, които не са могли да бъдат включени в делото, тъй като страната не е знаела за тяхното съществуване по време на неговата висящност. Фактическият състав на втората хипотеза изисква да са налице новооткрити ли новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да ги докаже, поради липса на тези документи. Освен това тези доказателства трябва да са били от значение за решаването на спора, т.е. те трябва да доказват твърдения на страната за определени факти, които са относими към предмета на доказване. Не е достатъчно обстоятелството или документът да бъдат нови по смисъла на посочената разпоредба, а е необходимо заинтересуваната страна да не е знаела за тях, или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото, без незнанието или непредставянето да се дължат на нормално дължимата грижа за добро водене на делото. Ако заинтересуваната страна е знаела за обстоятелството или доказателството и е могла да го представи, отмяната на влязлото в сила решение е недопустима /в този смисъл са определение № 767 от 11.01.2011 г. по гр. д. № 617/2020 г. на ВКС, III г.о.; определение № 29 от 08.02.2011 г. по гр.д. № 76/2011 г. на ВКС, II г.о, и др./. В конкретния случай по силата на представените по делото нотариален акт за замяна на идеални части от недвижим имот с движими вещи № 118/22.12.2021 г., том 4, рег. № 8469, дело № 603/2021 г. и нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 119/22.12.2021 г., том 4, рег. № 8472, дело № 604/2021 г. нотариален акт за замяна на идеални части от недвижим имот с движими вещи № 118/22.12.2021 г., том 4, рег. № 8469, дело № 603/2021 г. и нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 119/22.12.2021 г., том 4, рег. № 8472, дело № 604/2021 г. молителите са придобили идеални части от делбения имот, като на същите са прехвърлени и идеални части от поземления имот, в който е построена сградата, в която се намира процесният апартамент. Отделно от това, договор за продажба № 3366 от 03.09.2004 г. на областен управител на област Варна, ведно с анекс от 07.12.2004 г., вписани под № 28/05.01.2005 г., т. I, вх. рег. № 44 на Служба по вписванията – Варна, е бил представен при сключването на двата договора и посочен в нотариалните актове от 22.12.2021 г., като и двата представени с молбата за отмяна договора за покупко-продажба са вписани в Служба по вписванията – Варна, съответно на 13.07.2004 г. и на 05.01.2005 г. Ето защо не би могло да се приеме, че обстоятелството, на което молителите основават молбата си за отмяна на влезлите в сила решения по допускане и извършване на делбата, а именно че и останалите съделители притежават идеални части от поземления имот, е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, нито че са съществували пречки те да се снабдят с представените писмени доказателства в подкрепа на същото, т.е. че тези доказателства са нови. С оглед на гореизложеното подадената молба за отмяна е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. При този изход на производството по чл. 307, ал. 1 ГПК направеното в молбата за отмяна искане за спиране на изпълнението на влезлите в сила решения на основание чл. 309, ал. 1, вр. с чл. 282, ал. 2 ГПК не следва да се поставя на разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,