Решение № 16570 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3238/2019 г.

Решение № 16570 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3238/2019 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Некст Пауър"ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район "Връбница", ул. "М. рид" № 2, подадена чрез упълномощен процесуален представител адв. Н. А., със съд. адрес гр. С., р-н "С.", ул. "Г. И.".№..., вх. ..., ет. ..., офис 1, против Решение № 7118 от 29.11.2018 г., постановено по адм. дело № 9529/2018 г. по описа на Административен съд – С.-град /АССГ/, с който съдебен акт е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № СФР18-РД77-39 от 19.04.2018 г., издаден от Е. К. на длъжност Началник Отдел "Ревизионен контрол" в Дирекция "Ревизии и събиране на вземания" /РСВ/ при Столична Община /СО/, в качеството му на възлагащ орган, и М. С. – главен инспектор, в качеството й на ръководител ревизията, в частта му относно определени на дружеството задължения за Такса битови отпадъци /ТБО в размер общо на 110 849, 61 лева за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2016 г., ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 24 886, 32 лева, потвърден в хода на административното му обжалване с Решение № СОА18-РД28-26 от 19.07.2018 г. на Кмета на Столична община. Изложени са оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съображенията за това могат да бъдат обобщени по следния начин: 1. Неправилно е прието от състава на съда, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, с аргументи, че неправилно е възприета Заповед № СОА18-РД15-170 от 09.01.2018 г. на Кмета на СО, като доказателство за изпълнение на фактическия състав на чл. 7, ал. 3 от ДОПК, при положение, че в своето Решение за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка № СФР18-ВК66-44 от 17.01.2018 г. Директорът на Дирекция РСВ, се е позовал на Заповед № СОА18-РД15-170 от 09.01.2017 г. на Кмета на СО, каквото доказателство по делото липсва, а дори да се възприемат доводите на съда за допусната техническа грешка при изписване датата на казана заповед, то тя по никакъв начин не може да обоснове извод, че лицето, възложило ревизионното производство, е загубило качеството си на "орган по приходите", за да се възприеме "наличието на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения" по смисъла на чл. 7, ал. 3 от ДОПК; 2. Неправилно и в "нарушение на процесуалния и при неправилно приложение материалния закон" съставът на АССГ е приел, че неспазването на сроковете за приключване на ревизионното производство не води до изводи за нищожност, в условията на евентуалност до незаконосъобразност на РА, с аргументи че събраните след датата, определена в ЗВР за приключване на ревизионното производство доказателства от органите по приходите не следва да бъдат кредитирани/ценени като годни доказателства и следва да бъдат игнорирани, като на същото основание се приеме, че всички процесуални действия, извършени след тази дата са нищожни и не следва да бъдат съобразявани; 3. Неправилна е преценката на съда относно материалната законосъобразност на оспорената част от РА, с аргументи че по делото не са ангажирани доказателства за реалното предоставяне на услугите, за които се дължи ТБО, вкл. и неправилната преценка, че за 2014 г. и 2015 г. не е подадена от дружеството Декларация по чл. 23, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община /НОАМТЦУПС0 и 4. Не са обсъдени от съда аргументите на дружеството, че размерът на ТБО е определен в противоречие с нормите на националното и европейското право, с аргументи че този размер не може да бъде обвързан с размера на отчетната стойност на имота, а следва да бъде определен въз основа на реалното количество отпадъци, генерирани от обектите на дружеството. Счита се, че това е в противоречие с основния принцип "замърсителят плаща", прогласен в чл. 191 § 2 от ДФЕС и в чл. 14 § 1 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 19.11.2008 г. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Тези аргументи се поддържат и от процесуалния му представител в пледоарията по съществото на спора. Заявена е претенция и за присъждане на сторените в процеса разноски. Ответникът по касационната жалба Кметът на СО в подадения отговор, чрез юриск. Савов, оспорва касационната жалба като в депозирания отговор и в открито съдебно заседание, излага подробни съображения, че атакуваният съдебен акт е постановен при спазването на процесуалния и материалния закон. Иска се обжалваното решение като правилно да се остави в сила, вкл. и в частта му за разноските. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно, да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение, в настоящият си състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което обосновава извод че е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на оспорване пред АССГ е била законосъобразността на РА № СФР18-РД77-39 от 19.04.2018 г., издаден от Е. К. на длъжност Началник Отдел "Ревизионен контрол" в Дирекция "РСВ" при СО, в качеството му на възлагащ орган, и М. С. – главен инспектор, в качеството й на ръководител ревизията, в частта му относно определени на дружеството задължения за ТБО в размер общо на 110 849, 61 лева за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2016 г., ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 24 886, 32 лева, потвърден в хода на административното му обжалване с Решение № СОА18-РД28-26 от 19.07.2018 г. на Кмета на СО. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че в оспорената пред него част РА, е издаден от компетентни органи, съобразно спецификата на казуса и приложимите към него разпоредби на чл. 4, ал. 1, 3, 4 и 5 ЗМДТ и чл. 119, ал. 2 и чл. 7, ал. 3 от ДОПК. В тази връзка е отрекъл възраженията за нищожност на РА, като е приел, че в конкретната хипотеза са на лице доказателства, че длъжностното лице издало Заповедта за възлагане на ревизия /ЗВР/, сложила началото на ревизионното производство по отношение установяването на задълженията вкл. и за ТБО за процесните периоди на дружеството, изпълняващото функциите на орган по приходите съобразно Заповедта по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ на Кмета на СО /Заповед № СОА16-РД09-718 от 07.04.2016 г., л. 77 от досието на АССГ/, комуто с Разпореждане № СФР16-ВК66-970 от 22.01.2016 г. на Директора на Дирекция "РСВ" при СО /л. 78 са възложени функции по възлагане на ревизии и проверки за установяване вкл. и на задълженията за ТБО, с преназначаването му на друга длъжност със Заповед № СОА18-РД15-170 от 09.01.2018 г. на Кмета на СО /л. 68 в Отдел "Общински приходи "Кремиковци" към Дирекция "Общински приходи", е загубил качеството си на "орган по приходите" по смисъла на чл. 4, ал. 3 във вр. с ал. 4 от ЗМДТ, поради което е приел за осъществен фактическия състав на нормата на чл. 7, ал. 3 от ДОПК, пораждащ правомощието на Директора на Дирекция "РСВ" /ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община по смисъла на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ и в този смисъл упражняващ правомощията на Териториален Директор на Националната агенция по смисъла на ДОПК/ да издаде Решение за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка № СФР18-ВК66-44 от 17.01.2018 г. /л. 69/. Прието е, че в случая в последноцитираният акт е сторена "техническа грешка", касателно вписаната дата на издаване на заповедта за преназначаване, както и в мотивите неточно е посочена датата на която е издадено самото Решение, но тези обстоятелства не повлияват на правомерността на разпоредените правни последици. Отречена е и тезата, че издаването на същото Решение след приключване на сроковете на ревизионното производство, обосновава извод за неговата нищожност, с аргументи, че този факт не касае компетентността на ръководителя на съответното звено да изпълнява вменените му функции съобразно нормите на ЗМДТ и ДОПК в производства като процесното. Прието е на следващо място, че при издаване на РА, не са допуснати съществени процесуалния нарушения, които да повлияят на неговата валидност /в смисъл на нищожност/. Действително е констатирано, че същият е издаден при несъобразяване сроковете по чл. 114 от ДОПК, но този факт води единствено и само до некредитиране на събраните след датата определена в ЗВР доказателства /цитирана е и практика на ВАС/, като отново е акцентирано върху задължението на съда, регламентирано в чл. 160, ал. 1 от ДОПК, да разреши правния спор по съществото на спора, без възможност за връщане на преписката на съответната администрация, в случаи на установени допуснати нарушения на административно производствените правила при постановяването на РА-ве. Прие е също така и че РА е издаден в писмена форма и мотивиран съобразно и изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. АССГ е приел, че РА в оспорената му част е и материално законосъобразен. В тази връзка е анализирал представените писмени доказателства по административната преписка, всички те събрани преди датата, определена в ЗВР за приключване на ревизията, анализирал е и приложимите в случая правни норми. Формирал е изводи въз основа на така сторения съвкупен анализ, че по делото не съществува спор относно качеството на задължено лице за заплащане на ТБО по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ за дружеството; прието е че са представени Заповедите на Кмета на СО за всяка една от процесните години по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, като имотът е включен в границите определени със същите, в които е предвидено да се предоставя всеки един от трите компонента на услугата; установил е, че през всеки един от разглежданите периоди СО фактически е представяла всеки един от компонентите по чл. 62 от ЗМДТ на услугата; установено е, че за 2013 г., 2014 г. и 2016 г. дружеството е подало в предвидените за това срокове Декларация по чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО, но такава не е подадена и за 2015 г. /посочено е, че такава е депозирана от ревизираното лице в хода на ревизионното производство, но без данни да е била входирана в СО, респ. дори изпратена по пощата в срока за това/, вкл. и не е подадена декларация по чл. 27, ал. 2 от същата наредба, при което е прието, че размерът на ТБО правилно е определен за 2013 г., 2014 г. и 2016 г. при съобразяване правилото на чл. 22, т. 1 във вр. с чл. 23, ал. 3 и ал. 4 от НОАМТЦУПСО и приетите в тази връзка Решения на Столичния Общински съвет за съответните години, респ. по реда на чл. 22 , т. 3 във вр. с чл. 26 от Наредбата на база и Решение № 867 от 29.12.2014 г. на Столичния Общински съвет. Съдът е приел също така, че са налице доказателства – актове за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи за месец от всяко тримесечие по години, констативни протоколи за съответния месец от всяко тримесечие, ежедневни констативни протоколи за установяване на количествата на изпълнените видове дейности, фактури за изчислени разходи на концесионерите, обслужващи р-н "Връбница" за ревизираните периоди, справка за извършени и разплатени разходи по бюджета на СО за извършване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения по години за ревизирания период, от които безспорно се установява фактическото предоставяне на всеки един от компонентите на услугата. Така постановеното решение се преценя от настоящият касационен състав за валидно, допустимо и съответно на материалния закон, при липсата на допуснати при постановяването му нарушения на съдопроизводствените правила, които да обосноват извод за неговата незаконосъобразност, съобразно и изложените в касационната жалба съображения и служебната проверка в обхвата на чл. 218 от АПК. Установените задължения в атакуваната на част на РА, потвърдени в хода на административното му обжалване и от съда са: за ТБО общият размер на което задължение е 110 849, 61 лева, и за лихви за несвоевременното разчитане с бюджета на главниците в размер общо на 25 295, 85 лева, разпределени по периоди както следва: за 2013 г. – 18 886, 90 лева главница и прилежаща лихва в размер на 2 018, 88 лева, които са разчетени от задълженото лице още преди образуване на ревизионното производство; за 2014 г. – 19 919, 06 лева главница и прилежаща лихва в размер на 7 076, 15 лева; за 2015 г. – 51 608, 50 лева главница и лихва – 13 091, 25 леваи за 2016 г. – 20 435 лева и 3 462, 63 лева лихва. Не се установяват твърдяните процесуални нарушения в дейността на съда /бланкетно е позоваването на това касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК/. Съставът е анализирал събраните по делото доказателства, изградил е въз основа на същите фактическите си установявания, респ. е дал отговор на въпроса относно правилното приложение на материални закон въз основа на същите, отговорил е на възраженията повдигнати с жалбата, като действително се констатира, че не е коментирал възражението за несъответствие в аспекта на правото на европейския съюз, но това само по себе си не може да бъде релевирано като съществено процесуално нарушение, съображенията за което ще бъдат изложени по-долу в това изложение. Предвид последователно поддържаните възражения, вкл. и пред касационната инстанция /които изцяло повтарят тези, изложени в жалбата пред АССГ/ следва да се посочи, следното: В чл. 4, ал. 1 ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред; според ал. 3 и ал. 4 в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация определени с нарочна заповед на Кмета на Община имат правата и задълженията на органи по приходите; според ал. 5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната общинана териториален директор на Националната агенция за приходите. Съответно чл. 9 б от ЗМДТ изцяло препраща относно реда за установява-нето, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон към този по чл. 4, ал. 1 – 5, както и такова препращане е сторено и относно обжалването на свързаните с тях актове. В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК, и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. В случая оспорените задължения са установени именно с РА по чл. 108 от ДОПК, поради което относими към разрешаването на казуса са разпоредбите за ревизионното производство. В този аспект, правилно и съобразно трайно установената по подобни казуси съдебна практика съставът на АССГ е дал отговор на първия според въпрос, повдигнат пред него относно валидността на РА. Не може да се приеме становището на касатора, че съставът на органите по приходите, издал РА е формиран в противоречие с правилата на материалния закон и актът е нищожен. От разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК следва правилото за неизменност на компетентния орган по приходите за разглеждане и решаване на конкретен въпрос или преписка. Изключението е изземването на разглеждането и решаването на въпроса/преписката и възлагането им на друг орган. Предпоставките за изземване на производството са изчерпателно изброени - наличие на основания за отвод или самоотвод и трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Правомощието да промени компетентния орган е на определен в закона горестоящ орган. Съобразно изричната норма на чл. 7, ал. 3 ЗНАП правомощието по чл. 7, ал. 3 ДОПК е част от компетентността на изпълнителния и на териториалния директор или на определени от тях служители на агенцията. В конкретната хипотеза Решението за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка № СФР18-ВК66-44 от 17.01.2018 г. е издадено именно от компетентният административен орган, съобразно посочените норми на чл. 7, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 3 от ЗНАП, във вр. с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ. В същото са изложени конкретните съображения от фактическа и правна страна и те са съответни на доказателствата по делото, от които безпротиворечиво се установява изложените в същото това решение факти, относно преназначаването на органа, възложил ревизионното производство, на друга длъжност в състава на СО /противно на твърденията в касационната жаба по преписката, изпратена на съда и приобщена като част от доказателствения материал по делото е налична Заповед № СОА18-РД-15-170 от 09.01.2018 г. на Кмета на СО, л. 68/, с което е загубил качеството си на орган по приходите по смисъла на чл. 4, ал. 1 във вр. с ал. 3 от ЗМДТ, предвид Заповед № СОА16-РД09-718 от 07.04.2016 г. на Кмета на СО, от съдържанието на която се налага изводът, че служителите от състава на Дирекция "Общински приходи", Отдел "Общински приходи "Кремиковци", не са определени да изпълняват функциите на органи по приходите по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. Вярна е преценката на състава на съда, че допуснатите чисто технически грешки в Решението по чл. 7, ал. 3 от ДОПК, не водят до извод за опорочаване на така издадения акт, нито до такъв извод може да доведе и безспорно установеното, че това е сторено след изтичане на сроковете за провеждане на ревизионното производство – срокът по чл. 114, ал. 1 от ДОПК, определен със ЗВР № СФР17-РД01-13 от 13.02.2017 г /л. 73 е изтекъл на дата 15.06.2017 г. Или изземването на преписката от органа възложил ревизията и възлагането й на Е. К. /за който безспорно са на лице доказателства да е назначен на длъжността Началник Отдел в "Ревизионен контрол" към Дирекция "РСВ", така доказателство на л. 71, и е определен с нарочно Разпореждане на ръководителя на звеното за местни приходи в СО, доказателство на л. 72/, при безспорно доказан фактически състав на чл. 7, ал. 3 от ДОПК, не е нищожно процесуално действие, съответно е възникнало за същото това длъжностно лице правомощието му да участва в състава по чл. 119, ал. 2 ДОПК за издаване на РА. Съдебната практика на която се позовава касаторът, следва да се подчертае касае хипотези, в които длъжностни лица от състава на НАП са преназначени на други длъжности в състава на съответната Териториална дирекция, при което е прието че не са загубили качеството си на органи по проходите, какъвто не е настоящият случая, при съобразяване на изложените по-горе негови специфики и разпоредбите на ЗМДТ. Все в тази връзка трайна и последователна е съдебната практика и че неспазването на сроковете по чл. 114 от ДОПК не може да доведе до извод за нищожност на РА, доколкото посочените срокове /както междувпрочем и сроковете за издаване на административните актове като цяло/ са инструктивни, а не преклузивни и единствената правна последица от това е игнориране доказателства, които са събрани след този срок /в този смисъл например Решение № 6601 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6333/2016 г., I о. Решение № 13276 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9197/2015 г., I о. Решение № 8802 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 918/2014 г., Решение № 6638 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12122/2012 г., I о., Решение № 5741 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10383/2010 г., I о. /. Неоснователно е и третото поддържано възражения относно неправилната преценка на състава на АССГ за реалното предоставяне на услугите от СО по отношение собствения имот на дружеството. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ, за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Съобразно доказателствената тежест ответникът е установил обстоятелствата, на които се основава искането за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци: имотът на задълженото лице се намират на територията на Столична община, тази територия попада в обхвата на заповедта по чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ /тези обстоятелства не са спорни между страните/ и че реално са предоставяни определените видове услуги. Обсъдено е от състава на АССГ и безспорно е установеното, че за имота е подадена декларация по чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУСО, относно вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци за 2013 г., 2014 г. и 2016 г., поради което и таксата, съставляваща цената на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, е определена върху количеството на генерираните отпадъци, при съобразяване именно вида и обема на предоставения съд, респ. честотата на неговото извозване. Като единствено за 2015 г. е прието, че липсват доказателства /при доказателствена тежест за оспорващия/ такава декларация да е била подадена, поради което и таксата е била изчислена на база отчетната стойност на имота /която стойност сама по себе си не е спорна/. Не отговаря на данните по делото твърдението, че липсват доказателства, от които да се установи, че реално са предоставяни услугите по сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на имота на оспорващия, респ. тази по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Налични са в тази връзка многобройни писмени доказателства /посочени по-горе/ и обсъдени от състава на АССГ, които обосновават така сторения извод. Фактът, че не са ангажирани за всеки един от месеците на процесните години съставените Актове за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи, респ. съставяните за всеки един ден на съответния календарен месец Ежедневни констативни протоколи за установяване количествата на изпълнените и неизпълнени видове дейности, съответно всички фактури за извършени месечни плащания и прочие доказателства, логично се обяснява с техния изключително голям обем. Неоснователно се поддържа и становището, че в тях не са обективирани данни да са извършвани услугите по сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на сектор 6 на район Връбница, където се намира имотът на жалбоподателя, вкл. и конкретно по събирането и транспортирането на отпадъци от контейнер 1100 л. до съоръженията за третиране. При прегледа на доказателствата по административната преписка се установи, че такива данни се съдържат в част от представените Ежедневен констативен протокол за установяване на количествата на изпълнените и неизпълнените видове дейности /така например № 2016052820, № 2016052520, № 2014022620, № 2013022320 и др. /, като това намира своето логично обяснения с факта на конкретно определената кратност на тяхното обслужване. Що се касае до липсата на доказателства за поставяне от СО контейнер тип бобър с вместимост 1100 л., съобразно подадената декларация по чл. 23 от НОАМТЦУПСО за 2014 г. в вх. № МТД-2600-55 от 29.11.2013 г. /л. 235 също безспорно е доказано предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване и през този период от СО в район "Връбница" и конкретно сектор 6, че конкретният размер на задължението за този отчетен период е определен именно на база чл. 22, т. 1 във вр. с чл. 23, ал. 3 от НОАМТЦУПСО. А при липсата на подадена декларация по чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО за 2015 г., то повече от очевидно е, че за СО не е възникнало задължение да предостави конкретно за имота на дружеството такъв съд, съответно Становище от Началник на РИ"Връбница" К. Н. то е ползвало на общо основание "зареден съд с вместимост 1100 литра" на посочения адрес. С. се мотивите на АССГ, съобразени с нормативната уредба и трайната съдебна практика, че услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" се предоставя от общината, за да гарантира приети от държавата и обществото стандарти на поддържане на териториите за обществено ползване, необходими за съвместното съжителство в рамките на съответната територия. Тя включва поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване /по аргументи и от новелата на чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ/. Таксата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на имота или в непосредствена близост до него. Разбира се, за да е дължима таксата е необходимо също така общината фактически да е предоставяла услугата - чл. 71, т. 2 ЗМДТ – такова фактическо положение ответникът е установил чрез представените писмени доказателства. За пълнота следва да се отбележи и че местонахождението на процесния имоти на територията на Столична община съгласно чл. 63, ал. 1 ЗМДТ, обуславя и дължимост на таксата за услугата обезвреждане на битови отпадъци. Дължимостта на тази такса обаче, за разлика от другите две услуги, законодателят не е обвързал с доказването на фактическото предоставяне на услугата, а е приел, че услугата се предоставя винаги, когато общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. Чл. 71, т. 3 ЗМДТ /в приложимата редакция/ изрично сочи, че таксата не се дължи единствено, когато общината няма депо или друго съоръжение. С оглед на това, законодателят е приравнил правните последици на фактическо ползване на услугата обезвреждане на битови отпадъци на факта на ползване на депо за обезвреждане от общината. При така установената законова регламентация, при доказаност по делото на факта, че дружеството е правен субект по смисъла на чл. 64 ЗМДТ и че общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци, следва дължимостта на таксата за обезвреждане. Що се касае до изложените съображения във връзка с начина на определяне на цената на услугата, което се твърди да е в противоречие с приложимото право на ЕС и КЗПЧОС, то следва да се посочи, че в конкретиката на казуса те са относими единствено и само към определената главница на задължението за 2015 г. /за останалите периоди ТБО е определена при използване на критерия количество генерирани отпадъци/. Това възражение се възприема от касационната инстанция като неоснователно. Относно определянето на данъчната оценка като основа за облагане по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. Изключването на данъчната оценка, балансовата стойност и пазарната цена на недвижимите имоти като основи, върху които пропорционално да се определя таксата е направено с допълнението на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ в ДВ бр. 101 от 22 ноември 2013 г., която норма съгласно § 13 от ЗР на ЗИДЗМДТ е следвало да влезе в сила от 01.01.2015 г. Последователно с § 43, т. 13 б. "а", "аа" от ЗИД на ЗДДС, обн. в ДВ бр. 105 от 2014 г. и § 18, т. 5 б. "а" от ПЗР на ЗИД на ЗКПО /обн. в ДВ бр. 95/2016 г. /, влизането в сила на посочената разпоредба е отложено за 01.01.2017 г, т. е. нито за 2015 г. и нито за 2016 г. тя не е била приложима. В чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ /в приложимата редакция/ са установени два способа за установяване размера на дължимата такса - според количеството на битови отпадъци, а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Способите видно от текста на закона не се прилагат алтернативно, а се прилагат при условията на евентуалност - в посочената последователност. Тази норма не противоречи на принципа "замърсителят плаща", заложен в Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците /съображение 26/. Този извод се потвърждава и от даденото задължително тълкуване с решението на СЕС от 16 юли 2009 г. по дело С-254/08, Futura Immobiliare. Според СЕС действащото общностно право допуска национална правна уредба, която предвижда такса за целите на финансирането на услуга по управление и обезвреждане на битовите отпадъци, която се изчислява въз основа на предполагаемия обем на отпадъците, създавани от ползвателите на услугата, а не въз основа на количеството на отпадъците, които те действително са произвели и предоставили за събиране. В този смисъл е и т. 47 от решението на СЕС от 18 декември 2014 г. подела С-551/13, SETAR, според което при липсата на правна уредба на Съюза, налагаща на държавите членки конкретен метод относно финансирането на разходите по системата за управление на отпадъци, по избор на съответната държава членка това финансиране може да бъде осигурено както чрез такси, така и чрез налози или по какъвто и да е друг начин, и национална правна уредба, предвиждаща за целите на финансирането на управлението на такава система, например такса, изчислена въз основа на оценката на обема на генерираните отпадъци, а не върху действително произведеното и предадено за събиране количество, не може да се счита за противоречаща на Директива 2008/98/ЕО. С оглед изложеното неоснователен се явява и доводът на касатора, че посочената норма е в противоречие с общностното законодателство, поради което и необсъждането на това възражение от състава на съда не може да доведе до извод за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Обосновавайки извод за законосъобразност на оспорения акт административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. Савов, на Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно правилото но чл. 8, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес в размер общо на 136 145, 46 лева /110 849, 61 лева – главници и 25 295, 85 лева – лихви/ в размер на 3 887 лева за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК Върховният административен съд, Първо отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7118 от 29.11.2018 г., постановено по адм. дело № 9529/2018 г. по описа на Административен съд – С.-град. ОСЪЖДА "Некст Пауър"ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район "Връбница", ул. "М. рид"№ 2, да заплати на Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 887 /три хиляди осемстотин и осемдесет и седем/ лева за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.