Определение № 286 от 08.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2614/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е разпореждане от 01.04.2022 г., постановено по гр.д. № 440/2021 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е постановено да се издаде изпълнителен лист в полза на молителя Х. Г. Х., действащ чрез своя баща и законен представител Г. Х., въз основа на невлязлото в сила въззивно решение от 21.02.2022 г. по в.гр.д. № 440/2021 на АС – Велико Търново. Частният жалбоподател - Д. И. П., чрез процесуален представител адв. К. М. от АК – Велико Търново поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Ответникът Х. Г. Х., като малолетен действащ чрез своя баща и законен представител Г. Х. и чрез процесуален представител адв. Й. Л. - П., в писмено становище поддържа, че частната жалба е неоснователна и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е допустима. С решение № 24/21.02.2022 г. по в.гр.дело № 440/2021 г. на Великотърновския апелативен съд, като е отменено решение № 78/17.06.2021г., постановено по гр.д. № 655/2019 г. на ОС - Велико Търново, Д. И. П. е осъдена да заплати на Х. Г. Х., [дата на раждане], действащ чрез своя баща и законен представител Г. Х. сумата от 85033,83 /осемдесет и пет хиляди тридесет и три лева и 83 ст./ лева, представляваща задължение по договор за поръчка от 30.04.2018 г., сключен между Д. М. и Д. П., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 18.07.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената главница за периода 30.04.2018 г. – 18.07.2019 г. С молба от 28.03.2022г. Х. Г., действуващ като молелотен чрез своя баща и законен представител Г. Х. е поискал да му бъде издаден изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно осъдително решение. За да постанови обжалваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист Великотърновския апелативен съд е приел, че постановеното от него въззивно решение подлежи на предварително изпълнение съгласно разпоредбата на чл. 404, т.1 ГПК и е постановил да се издаде изпълнителен лист на Х. Х., за сумата 85033, 83 лв, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба – 18.07.2019г., до окончателното ѝ изплащане; както и за сумата за сумата в размер на 5000 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената главница за периода 30.04.2018 г. – 18.07.2019 г., като е прието, че не следва да се издава такъв за присъдените с въззивното решение разноски. Настоящият състав намира следното: С обжалваното разпореждане правилно е прието, че невлязлото в сила решение представлява изпълнително основание съобразно разпоредбата на чл.404,т.1 ГПК. След като съдът се е уверил, че правото за принудително изпълнение е възникнало, е следвало обаче да провери и в полза на кого и срещу кого то съществува, т. е. активната и пасивната легитимация за принудително изпълнение. Съдът може да издаде изпълнителен лист само в полза на титуляра на правото на принудително изпълнение и само срещу лицето, което трябва да понесе принудителното изпълнение. В разпореждането за издаване на изпълнителен лист като титуляр на правото на принудително изпълнение е посочен Х. Г., но не е конкретизирано, че присъдените му с въззивното решение суми следва да се преведат именно по негова сметка, с оглед задължението на съда да следи за интереса на непълнолетните деца /чл.13, ал.1 от Закона за закрила на детето/ и забраната, предвидена в Семейния кодекс за свободно разпореждане с техни средства - чл.130, ал.2. В случая съдът не е разпоредил това изрично, а е посочено, че сума в размер на 123 015,04 лв. следва да бъде преведена по сметка на адв. Й. Л., който факт се потвърждава и от Х. Г., действащ като малолетен чрез своя баща и законен представител Г. Х., в отговора на частната жалба и от приложената по делото призовка за доброволно изпълнение. Правото на принудително изпълнение трябва да съществува в полза на лицето, което се сочи като кредитор, както в изпълнителното основание, което се възпроизвежда, така и в указателния реквизит на изпълнителния лист. При така установените обстоятелства по делото настоящият състав намира, че в разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила въззивно решение не е конкретизирано, че подлежащите на изпълнение вземания срещу частната жалбоподателка – длъжник следва да се преведат по сметка на детето Х. Г., а не на трето лице, нефигуриращо като кредитор в изпълнителното основание, поради което, съдържащите се в частната жалба доводи в тази насока следва да се преценят като частично относими към удостоверяването на изпълняемите права в изпълнителния лист. В разпореждането за издаване на изпълнителния лист е допусната очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена, за да е налице идентитет на правоимащото лице, посочено във възпроизведеното изпълнително основание и това, посочено в реквизита на изпълнителния лист. Несъответствието може да бъде отстранено по реда на чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в разпореждането. Тази преценка обаче е изцяло в правомощията на съда, провел производството по издаване на изпълнителния лист по реда на чл.404, т.1 ГПК. Ето защо производството пред настоящата инстанция следва да се прекрати и делото да се върне на АС Велико Търново за провеждане на производството по чл.406, ал.4, вр. с чл.247 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът