Определение № 367 от 19.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1029/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите /НАП/ срещу Решение № 973, постановено на 11.06.2012г. по т.д. № 15/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 163 от 07.11.2011г. по т.д. № 68/2011г. на Софийски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от НАП против [фирма] (в несъстоятелност) и К. П. К. обективно съединени искове с правно основание чл.647, т.2 и т.3 ТЗ. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Допускането на касационно обжалване обосновава с твърдения за наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Ответникът К. К. оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като не са формулирани правни въпроси от значение на изхода на делото, както и не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като разгледа касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че липсва неравностойност на разменените престации по първата от сделките, предмет на предявения иск по чл.647, т.3 ТЗ, и че не е налице безвъзмездност на втората сделка, предмет на предявения иск по чл.647, т.2 ТЗ. Предмет на предявените искове са две разпоредителни сделки, сключени между несъстоятелното дружество и ответника К. К.. Първата от сделките е сключена на 19.08.2008г. и с нея ответникът е придобил ателие № 26, находящо се в сградата на [улица], [населено място], а втората е сключена на 13.02.2009г. и с нея ответникът е придобил идеални части от земята под същата сграда, съответстваща на придобитото ателие. С решение от 22.01.2010г., постановено по гр.д. № 510/2009г. на СОС, ТО, ІІІ състав, е открито производство по несъстоятелност на [фирма] (н) и е обявена начална дата на неплатежоспособност 31.12.2008г.. След образуване на касационното производство, с §9 на ЗИДТЗ /ДВ бр.20/2013г./, чл.647 и чл.649 ТЗ са изменени, като с § 14, ал.1 ПЗР на ЗИДТЗ е предвидено, че това изменение се прилага и по отношение на заварените производства за попълване масата на несъстоятелността, каквото е и настоящото производство. С решение № 4 от 11.03.2014г. по к.д. № 12/2013г. К. съд е отхвърлил искането на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС за обявяване противоконституционността на §14, ал.1 и ал.2 и §15 ПЗР на ЗИДТЗ /ДВ бр.20/2013г./, поради което обратното действие на закона следва да бъде съобразено в настоящото производство. С оглед новата разпоредба на чл.649, ал.3 ТЗ, касационно обжалване на решението следва да бъде допуснато за проверка относно евентуалната недопустимост на исковете, предявени от кредитора НАП. Предварително внасяне на държавна такса не се дължи съобразно чл.649, ал.6 ТЗ, поради което делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,