Определение № 67 от 28.04.2016 г. на ВКС по н. д. № 324/2016 г.

Софийският районен съд е поискал от ВКС да бъде разрешен спорът му с Кърджалийския районен съд за подсъдността на делото, което последният му изпратил за разглеждане. Спорното дело е наказателно от частен характер и е по тъжба за клевета, извършена в конкретен брой на вестник „Ш.” от 2015 год. КРС първоначално указал на тъжителката да уточни между другото къде е научила за клеветата, и тя изпълнила указанието, като посочила [населено място]. Въпреки направеното уточнение, КРС приел, че клеветата е извършена в София; обявил за „ирелевантен фактът кога [всъщност - къде] тъжителката е научила за инкриминираната статия”; сметнал за съществено мястото, където се намира редакцията на вестника-София, тъй като там станало разгласяването на клеветата, там е настъпил „момент[ът] на узнаване […] на позорното обстоятелство”. Въз основа на това делото е изпратено на СРС. Първоначално СРС също указал на тъжителката да уточни обвинението си, този път – за местонахождението на лицето, от когото е научила по телефона (както тя самата посочила в тъжбата си), за публикуваната статия. След направеното уточнение, че и тя, и телефониралото и ̀ лице са били в Кърджали, СРС приел този град за място на престъплението („съставът на клеветата не е реализиран с отпечатването на вестника за конкретния случай, а с разгласяването [… и ̀ ], настъпило в [населено място]”). По възникналия спор за подсъдност, повдигнат от СРС, прокурорът пред ВКС е изразил становище в подкрепа на КРС, т.е. че делото трябва да бъде разгледано в СРС, защото „за месторазпространение в процесния случай следва да се възприеме местоиздаването на печатното произведение (когато престъплението вече е довършено), а не мястото на достигане до знанието на тъжителите на твърдените престъпни клеветнически обстоятелства, което може да е станало в който и да е съдебен район”. ВКС също намери, че спорното дело трябва да бъде разгледано от СРС, но не по изложените досега съображения в подкрепа на този извод. Въпреки ненужните усложнения, в които е преминало делото, така или иначе то вече е в района на СРС, а този съд е един от възможните за неговото разглеждане. Важно е било преди всичко обвинението по тъжбата да бъде правно квалифицирано правилно – то е задължение на съда, независимо от пропуските на подателя и ̀; в случая, независимо че клеветата е била определена от тъжителката само по т.1, а не и по т.2 на чл.148, ал.1 НК – за разпространяването и ̀ „ чрез печатно произведение”. При тази правна квалификация на обвинението е щяло вероятно да се стигне по-лесно и до правилния извод за мястото на разпространяването от значение за подсъдността: „там, където е разпространено – чрез търговска или друга дейност, самото печатно произведение” (опр.37/05-І), както и че ако разпространяването е било на територията на цялата страна (както пък тъжителката е била уточнила при едно от исканията към нея), делото би могло да е подсъдно на всеки съд в страната (вж. още в цит.опред.- Бюл.2/05). Ръководен от всичко изложено и с оглед на чл.44, ал.1 НПК, ВКС – І н.о.