Определение № 7833 от 10.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6738/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е на 07.07.2026 г. и разпределено при условията на заповед № РД-06-161/18.06.2026 г. на изпълняващия функциите председател на ВАС, на петчленен дежурен състав при Върховния административен съд, по частна жалба вх.№ 15663/29.05.2026 г. по регистъра на Върховния административен съд, подадена от Ц. С., Д. К. С., двамата от гр. София и Фондация "ЩИТ" - юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано в частна полза, представлявано от Д. К. С., срещу определение № 4549/27.04.2026 г., постановено по адм. дело № 3041/2026 г. по описа на ВАС, Шесто отделение, с което е оставена без разглеждане жалбата им, срещу решение, взето по т. 1.1 от протокол № 5 на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет /ПК на ВСС/ от заседание, проведено на 18.02.2026 г., с което Е. М. Р., заместник на административния ръководител-заместник-апелативен прокурор на Апелативна прокуратура-София, изпълняваща функциите "административен ръководител-градски прокурор" на Софийска градска прокуратура /СГП/ е назначена на длъжността "административен ръководител-градски прокурор" на Софийска градска прокуратура, и е прекратено производството по адм. дело № 3041/2026 год. по описа на Върховния административен съд, VІ отделение. Релевирани са подробно обосновани възражения за неправилността на атакуваното определение, като са изложени аргументи, че правният интерес на жалбоподателите /физически лица и фондация/, се извлича от техните специфични качества и интереси, за първите двама - на граждани, както и съответно на адвокат и разследващ журналист и юрист, както и включително за ЮЛНЦ - от високия обществен интерес на назначението на градски прокурор в СГП, като изключително важно звено в структурата на прокуратурата в Р България, имащо въздействие върху цялата общественост и особено - за упражняващите професиите адвокат и журналист. По отношение на фондацията са изтъкнати предмета и целите й на дейност, като "изрично" обхващащи защита на правовата държава, утвърждаване на независимостта, прозрачността и отчетността на съдебната система, ефективното противодействие на институционалната корупция, и корупцията по високите етажи на властта, както и и действия по гарантирането на справедлив съдебен процес, които този частен жалбоподател счита за достатъчни да обосноват правния му интерес от оспорването. Сочи се, че неправилно първата инстанция игнорира специфичния "адвокатски", съответно - "журналистическия" интерес на първите двама оспорващи, и тълкува стеснително заложените в учредителния акт на фондацията, участник в производството, предмет и цели, достигайки до неправилния извод, че те не обосновават наличието на правен интерес от оспорването на процесното решение на ПК на ВСС. Наред с горното се твърди, че обжалваното определение е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуални правила, с оглед липсата на дадени от съда, нарочни указания на жалбоподателите, за установяване на правния им интерес от подаване на жалбата. Изтъкнати са и обстоятелства относно професионалната кариера на съдиите, участвали в състава, постановил процесното определение, сочещи според частните жалбоподатели на "дефицити" в техния институционален и кариерен профил, които заедно с всички аргументи, обективирани в частната жалба, относими към съществото на основния спор пред първата инстанция - в подкрепа на извод за основателността на жалбата срещу решението от 18.02.2026 г. на ПК на ВСС, попадат извън дължимата в настоящото производство преценка относно законосъобразността на съдебния акт от 27.04.2026 г., /с който е прието, че не е налице правен интерес за оспорващите в първоинстанционното производство да атакуват акта за назначение на Е. Р., постановен след проведена процедура за избор по реда на ЗСВ, на длъжността "административен ръководител-градски прокурор" на СГП/, поради което и не подлежат на обсъждане от този състав. Ответниците по частната жалба - ПК на ВСС и заинтересованата страна в първоинстанционното производство Е. М. Р., оспорват частната жалба, като изразяват становища за неоснователност на изложените в нея доводи, респективно - за обоснованост на изводите на първоинстанционния съд за недопустимостта на жалбата, по която е образувано производството пред него. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира частната жалба, като депозирана в срок от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, поради следното: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба вх.№ 5666/24.02.2026 г. по регистъра на ВАС /постъпила в съда ведно с административната преписка по обжалвания акт на 27.02.2026 г., с вх.№ 6036 от същата дата/, подадена от Ц. С., Д. К. С. и Фондация "ЩИТ", срещу решение, взето по т. 1.1 от Протокол № 5 на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от заседание проведено на 18.02.2026 г., съставляващо индивидуален административен акт, с който след проведена процедура по Закона за съдебната власт /ЗСВ/, на основание чл. 194б от същия закон, Е. М. Р. - заместник на административен ръководител - заместник-апелативен прокурор на Апелативна прокуратура-София, изпълняваща функциите "административен ръководител-градски прокурор" на Софийска градска прокуратура /СГП/ е назначена за "административен ръководител-градски прокурор" на СГП. В изпълнение на разпореждане от 02.03.2026 г. на председателя на VІ отделение на ВАС, с което е указано внасянето на държавна такса за всеки от жалбоподателите, нередовността по жалбата е отстранена с представянето на съответни платежни документи, с молба от 12.03.2026 г. Така, на 23.03.2026 г. е образувано адм. дело № 3041/2026 г., по което в изпълнение на разпореждане от 24.04.2026 г. е връчен препис от жалбата с възможност за становище, и е подаден отговор от името на ПК на ВСС, на 09.04.2026 г., със заявено в него становище за недопустимостта й, като подадена от лица без правен интерес. Следва обжалваното определение № 4549/27.04.2026 г. на ВАС, VІ отделение, с което е прието, че действително за никой от подателите на жалбата не е налице правен интерес, тъй като те не са адресати на акта и не са взели под никаква форма участие в процедурата по избор на административен ръководител, проведена при условията на ЗСВ и финализирана с атакуваното решение на ПК на ВСС, респективно - не са участници в урежданите с него правоотношения. От съда е извършен анализ на правния интерес по отношение на всеки оспорващ, в т.ч. и на целите на фондацията, заложени в учредителния й акт, приемайки, че те не обосновават личен, пряк и непосредствен интерес от обжалването на решението на ПК на ВСС от 18.02.2026 г., още повече, че в жалбата не е посочено каквото и да било обстоятелство, обосноваващо извод за личното засягане на някое от физическите или юридическото лице, нейни податели с това решение. Изтъкнато е, че е недопустимо оспорването на индивидуален административен акт в обществен интерес, освен от страна на прокурор, който единствен разполага с правомощието да сезира съда в защита на обществения интерес. Определението е валидно, допустимо и правилно, като не са налице сочените от частните жалбоподатели основания за отмяната му, в това число не са налице такива съществени нарушения на процесуални правила, допуснати при постановяването му, които да влекат отмяната на акта само на това основание, нито необоснованост или противоречие с приложимия материален закон, при съобразяване и на относимото право на Европейския съюз /ПЕС/, по следните съображения: С разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ, на която се позовават частните жалбоподатели, е въведен принципът на общата клауза на обжалване на всички административни актове пред съдилищата, с които се засягат права и интереси на гражданите и юридическите лица, освен изрично посочените със закон. Следва да се има предвид, че разпоредбата съединява обективно две различни по характер конституционни норми - процесуалноправна, която определя кръга на активно легитимираните да търсят съдебна защита лица и материалноправна, която сочи конституционноправните критерии за съдебна обжалваемост на административните актове. Но при всички случаи, в това число и за обжалването на процесния индивидуален административен акт, необходимо и задължително конституционно условие за възникване на процесуален правен интерес от оспорването, е актът да засяга лицето, което го обжалва. В тази връзка решаващ е правният ефект от административния акт - дали засяга субективни права или законни интереси на граждани или юридически лица /именно в този смисъл е визираното в мотивите на обжалваното определение, решение № 21/26.10.1995 г. на Конституционния съд /КС/ на РБ по КД № 18/1995 г., съгласно което съдържанието на "засягането" по смисъла на чл. 120, ал. 2 КРБ трябва да се тълкува в неразривна връзка с нейния чл. 56 - когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси/. Другояче казано, недопустимо е обжалването на акта от лице/а, чиито права или законни интереси не са нарушени или застрашени пряко и лично, т.е. не може да се претендира правен интерес, когато се касае за чужди права. В тази връзка настоящият съдебен състав счита за необходимо да посочи, че аргументите, подробно изложени в частната жалба, за наличието на правен интерес на оспорващите, включително твърденията, че Фондация "ЩИТ" развива дейност в защита на обществения интерес следва да се обсъждат в контекста на задължителното тълкуване по т. II от решение № 5/17.04.2007 г. на КС по КД № 11/2006 г., според което легитимацията при съдебната защита на правата от страна на гражданите и юридическите лица срещу административни актове, допускана от Конституцията, е максимално отворена, но не и безгранична, доколкото ако се възприеме позицията, че всеки, всякога и за другите, може да атакува такива актове, дори когато негови лични права не са нарушени или застрашени, то тогава правото на защита би се отъждествявало с публичната функция за контрол на законността и правозащитната дейност на държавните органи. Предвид съдържанието и естеството на индивидуалния административен акт, постановен от ПК на ВСС, атакуван пред първата инстанция, настоящият състав приема, че и пространно изложените в частната жалба доводи относно наличието на правен интерес от оспорването, не налагат различен от направения от тричленния състав на ВАС, краен извод, че в случая се установяват предпоставките по чл. 159, т. 4 АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на образуваното производство. Това налага да се счете, че законосъобразно първата инстанция, отчитайки качествата на оспорващите - физически лица, и предмета на дейност и целите на фондацията, заложени в учредителния й акт, приема, че липсва пряко, непосредствени и лично засягане на правната им сфера от обжалвания административен акт. Още повече, че видно и от направена от настоящия състав справка в публичния регистър, Фондация "ЩИТ" развива дейност в частна полза, с регистрирани следните основен предмет и цели, съгласно чл. 5 от Учредителния й акт: защита, консултиране и предоставяне на експертна и правна помощ на пострадали при пътни инциденти, трудови злополуки, лекарски грешки и лекарска небрежност; защита, консултиране и предоставяне на експертна и правна помощ на гражданите при лоши практики и погазване на правата им от държавни и мести институции и структури на територията на Република България, включително при посегателства на законните права на граждани в хода на досъдебното, съдебното и изпълнителното производства; защита, консултиране и предоставяне на експертна и правна защита на журналисти в риск, включително в дейността и стремежа им за достъп до свободното им изразяване, търсенето, получаването и разпространяването на информация и обективна истина, установяването на истината, относно факт и обстоятелства от действителността; защита и предоставяне на експертна и правна помощ на гражданите при дейностите им в различни области на обществения живот, защита на принципите и устоите на справедливостта и демокрацията и равния достъп до информация на гражданското общество, насърчаване на гражданската инициатива в търсене и защита на законните права и интереси в обществото; развитие и утвърждаване на ценностите на гражданското общество, гражданското участие и доброто управление; участие в разработването на законодателството в областта на правата на човека и закрила на правата и законните интереси на гражданите; участие в процесите на управление и контрол във всички сфери и равнища на обществената дейност; стимулира общественото консолидиране в областта на ценностите на демокрацията и върховенството на правото чрез задълбочено осмисляне на споделения граждански демократичен опит на местно и глобално равнище с цел подпомагане на обществото и институциите в усилията им и действията за правова, демократична и справедлива държава; изгражда ефективен граждански модел чрез секторна стратегия в области и противодействие на посегателствата върху правата на гражданите и злоупотребата с власт в Република България; осъществява основни дейности по: усъвършенстване на съществуващото законодателство в посока защита на правата на пострадали при инциденти /пътни, трудови/ непозволено увреждане на права и други инциденти и посегателства; участие в подготовката и приемането на законодателство, свързано с правата на пострадали лица; оказване на квалифицирана юридическа помощ на граждани по проблеми, свързани с пътни инциденти, трудови злополуки, лекарска небрежност и лекарски грешки, както и всяко посегателство срещу правата и личността на гражданите, независимо дали от други лица или от институции; защитаване на правата и законните интереси на гражданите пред държавни органи и обществени организации; отчитане мнението на пострадалите лица при оценка на качеството на законност и спазване на принципите на равенство, взаимно уважение, законност, демократичност, прозрачност и други добри практики и принципи като индикатор на областите, които се нуждаят от подобрения; въвеждане на процедури и механизми за помирение и посредничество като част от формалните механизми и процедури за внасяне на жалби, молби и сигнали от Фондацията в съдебната система и органите на изпълнителната власт; въвеждане на независими механизми на институционално и други нива, които да улесняват процеса на обработка на жалбите, молбите и сигналите; допълнителна стопанска дейност за осигуряване на средства за подпомагане издръжката на Фондацията: организира събития, кампании, дискусии, конференции и обучения, съгласно целите на Фондацията и други колективни прояви; публикува и разпространява материали в областта на своята дейност, като извършва, свързана с целите издателска и разпространителска дейност; изгражда партньорска мрежа с други организации, както и съвместни проекти с неправителствени организации, държавни и общински институции в областта на засягането на правата и законните интереси на гражданите и гражданското участие, на журналисти в риск, на лидери на обществено мнение, както и с отделни физически и юридически лица, свързани с целите на Фондацията; оказва юридическа, организационна, техническа и всяка друга подкрепа, съгласно учредителния акт на Фондацията и българското законодателство, изработва анализи, стратегии и други документи в сферите на своята компетентност; извършва целеви мониторинг на публичната и медийна среда, както и на работата на съответните институции; приема сигнали и жалби, свързани с инциденти с пострадали лица при пътни инциденти, трудови злополуки, лекарска небрежност и грешки, сигнали, свързани с корупция, злоупотреба с власт и погазване на човешките права и законни интереси и съдейства и насочва към съответните институции, както и предоставя квалифицирана помощ при възможност за това; изгражда и поддържа звена за изследвания, анализ и подготовка на кадри /доброволци/ в областта на защитата на правата на пострадали, на защита на лица, чиито права са били нарушени от институции, други лица и организации, както и на лица, чиито права са били погазени и не са били спазени човешките им права и не са били зачетени законните им интереси; организира и извършва обучения в областта на защита на правата и законните интереси на гражданите, на магистрати, служители в различните сектори в областта на защита на правата на гражданите и законните им интереси; организира и извършва обучения на журналисти и служители на медии изобщо, като спомага за разясняване на техните права и задължения, начините за изпълнение на работата им и изграждане на съобразена със закона комуникационна стратегия по отношение на техните реципиенти, други медии, местните и националните институции, както и по всякакви други въпроси, касаещи дейността им; извършва и други позволени от закона дейности, които биха спомогнали за осъществяване нейните цели и мисия. Така очертания предмет на дейност в частна полза е недостатъчен за да обоснове правен интерес от съдебното оспорване на всеки един административен акт, за който фондацията счита, че е незаконосъобразен. В случая, от името на фондацията и не се твърди, нито са представени доказателства, установяващи, че решението на ПК на ВСС засяга нейни права и интереси, или че такива могат да бъдат засегнати, а оттам - правилно първоинстанционният съд приема оспорването за недопустимо поради отсъствието на пряк, личен и непосредствен интерес. Както вече беше отбелязано по-горе, правото на оспорване на административните актове е обусловено от наличието на личен и пряк интерес у оспорващия, като за да е личен и пряк интересът, оспореният акт следва непосредствено да засяга правната сфера на оспорващия или да създава опасност от непосредствено засягане на негови права, свободи и законни интереси, или непосредствено да създава задължения за него, без някоя от тези предпоставки в случая да е налице, нито да се твърди или установява от някой от частните жалбоподатели, подобно лично засягане на правната му сфера. Не намират основание и оплакванията за наличието на "специфичен" правен интерес - този на адвокат, разследващ журналист и на ЮЛНЦ, с оглед важността на решението и значението му за обществеността като цяло, при изтъкване на обстоятелства, свързани с твърдения за изцяло косвено /опосредено от последващи действия и актове/, засягане на права и интереси, което не обуславя наличие на правен интерес от съдебно оспорване за инициаторите на съдебното производство /две физически лица и ЮЛНЦ, развиващо дейност в частна полза/ по смисъла на чл. 15, чл. 147 АПК, нито им придава качеството на "заинтересовани" по чл. 187, ал. 1 ЗСВ, към реда за обжалване по който текст, препраща чл. 194б ЗСВ относно решенията, взети в случаите на проведени процедури за избор на административни ръководители в съдебната система от съответната колегия на ВСС. За пълнота следва да се отбележи, че константно съдебната практика определя именно останалите участници в такива процедури, като "заинтересовани" от обжалването на тези актове, /каквото дело, под № 2311/2026 г. по описа на ВАС, VІ отделение, липсва спор между страните, че е образувано и по отношение на оспорения пред първата инстанция, акт на ПК на ВСС от 18.02.2026 г., по жалба на другия кандидат за длъжността "административен ръководител-градски прокурор" на СГП, взел участие в проведената процедура - Б. А./. Правилен в тази връзка се явява направеният от тричленния състав на ВАС краен извод, че правото на съдебна защита и обжалването на индивидуален административен акт, за гражданите и юридическите лица възниква единствено при засягане на техни права или обременяването им със задължения, респективно - че не е допустимо оспорване на такъв акт в обществен интерес, освен от страна на прокурор, който единствен разполага с правомощието да сезира съда в защита на обществения интерес /в какъвто смисъл са определения №№ 5512/26.04.2018 г. по адм. дело 4419/2018 г. на ВАС, трето отделение, 1040/04.02.2022 г. по адм. дело 12429/2021 г. на ВАС, шесто отделение, 1037/04.02.2022 г. по адм. дело 477/2022 г. на ВАС, шесто отделение, заедно с много други/. Не намират правно основание и аргументите, изложени от частните жалбоподатели, че тъй като процесният акт бил издаден при условията на чл. 194б ЗСВ и касае избор на административен ръководител на изключително важна и с големи правомощия прокуратура - Софийската градска прокуратура, то адвокат, съответно юрист и разследващ журналист, и Фондацията, податели на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, са "заинтересовани лица", с наличен "адвокатски", "журналистически" и обществен интерес от назначаването на такава длъжност на лица с безспорно установен интегритет. Съгласно приложимия в случая чл. 187 ЗСВ, всеки заинтересован може да обжалва решението на съответната колегия на ВСС в седемдневен срок от обявяването му, като жалбата спира изпълнението, което безспорно сочи на необходимост всеки оспорващ да установи правния си интерес от подаването й, което не е сторено от инициаторите на първоинстанционното съдебно производство, включително и с оглед допълнително изложените в частната жалба, подробни съображения. Именно в този контекст, неоснователно се явява и искането на частните жалбоподатели, основано на твърдения за допуснати при постановяване на атакуваното определение, съществени нарушения на процесуални правила. В случая действително е налице допуснато процесуално нарушение с оглед подробно обследваното по-горе, движение на делото и осъществените по него процесуални действия, сред които липсват дадени от съда указания за обосноваване на правния интерес на подателите на жалбата, при условията на приложимия чл. 158 АПК, и предоставена им възможност да изразят нарочно становище, в рамките на възникналия спор /процес относно процеса/, относно допустимостта на подадената жалба, предвид съдържанието на отговора по нея, подаден на 09.04.2026 г. от процесуалния представител на ПК на ВСС. Независимо от това, настоящият състав съобрази, че константно в съдебната практика, предвид липсата на легално определение за "съществено" процесуално нарушение, за такова се приема само онова, което ако не е било допуснато, би довело до различен краен резултат. Но предвид липсата на релевирани от частните жалбоподатели нови обстоятелства с цел обосноваване на правния им интерес, въпросът разполагат ли с такъв в случая е изцяло правен. Спорът по делото се основава на различното съдържание, влагано в понятието "правен интерес", от частните жалбоподатели, ответника по жалбата и съответно - от първоинстанционния съд, чието схващане изцяло се споделя от настоящата инстанция. След като и при направена преценка на обективираната в частната жалба, изключително подробна обосновка на заявения от оспорващите правен интерес от подаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, не влече различен от вече направения от тричленния състав на ВАС, Шесто отделение, краен извод, /че те не разполагат с такъв за завеждане на съдебното дело съгласно АПК и специалния ЗСВ/, то допуснатото от него процесуално нарушение не може да бъде определено като "съществено", респективно - само на това основание не може да бъде постановена отмяната на атакуваното съдебно определение. Във връзка с доводите за правния интерес конкретно на Фондация "ЩИТ", като юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано в частна полза, освен, че не е адресат на акта, нито е част от правоотношенията, уреждани са атакувания акт, следва да се има предвид, че действително тя има качеството на организация по смисъла на §1, т. 2 АПК и на правен субект, който може самостоятелно да встъпва в правни отношения с други лица и да бъде носител на права и задължения, съответно - да притежава процесуална правоспособност за защита на тези права и задължения по съдебен ред. Право на оспорване на административен акт обаче и за нея ще е налице, съобразно чл. 147, ал. 1 АПК - само ако актът нарушава или застрашава нейни права, свободи или законни интереси, или ако поражда задължения за нея. Никоя от конкретно посочените по-горе регистрирани цели на фондацията не е равнозначна на възможност за обжалване пред съд на актове, засягащи правата на трети лица. Другояче казано, никоя от целите или средствата за постигането им, посочени в публично достъпния учредителен акт на фондацията не обосновава предприетото от нея обжалване на индивидуален административен акт на ПК на ВСС, от името и за сметка на самата фондация. Предвид изтъкваните с частната жалба, като обосноваващи извод за допустимостта на първоначалната жалба, предмет и цели /различни от констатираните по данни от публично обявения учредителен акт на ЮЛНЦ/, а именно: "защита на правовата държава, утвърждаване на независимостта, прозрачността и отчетността на съдебната система, ефективното противодействие на институционалната корупция, и корупцията по високите етажи на властта, както и и действия по гарантирането на справедлив съдебен процес", също следва да се отбележи, че сами по себе си те не означават, че с регистрирането на фондация може да бъде създаден самостоятелен, непредвиден от законодателя механизъм, позволяващ инициирането на съдебни производства срещу индивидуални административни актове, без установен пряк и непосредствен правен интерес за фондацията-жалбоподател. Доколкото процесния акт на ПК на ВСС има характера именно на индивидуален по смисъла на чл. 21 АПК, неприложимо в случая е и Тълкувателно решение № 2, постановено по тълкувателно дело № 4/2009 г. на ВАС относимо към обжалванията на подзаконови нормативни актове, още повече, че и то не изключва необходимостта от установяване на правен интерес или че фондацията представлява нейни членове, каквито твърдения липсват по делото. Следва да се подчертае, че формулираните в учредителния акт, дейности на фондацията жалбоподател не съвпада с обсъжданото в настоящото производство действие, предприето от нейно име и за нейна сметка по обжалване на акта на ПК на ВСС. Несъмнено тя може да развива посочените в Учредителния й акт цели и дейности, но не може самостоятелно и под претекст, че защитава засегнати права и интереси на обществото като цяло, да действа като негов процесуален субституент в съдебното производство. Не намират правна опора доводите на частните жалбоподатели, основани на чл. 19 ДФЕС във връзка с чл. 47 ХПЧОС и изобщо на според тях различния и по-широк обем, влаган при преценката на допустимостта на подадени жалби от европейския законодател и съдилища, а оттам и за необходимостта, с оглед предмиството на правото на Европейския съюз /ПЕС/, от "еволюиране" на българската съдебна практика в тази връзка. Изложените твърдения и схващания не намират опора в конкретно сочените в частната жалба текстове от ПЕС, нито в относимата съдебна практика на СЕС. Настоящият състав намира за необходимо да изтъкне, че правилата за допустимост на жалбите в европейското законодателство са изключително строги и се основават на принципа на правната сигурност. Съществуването на правен интерес на жалбоподателя предполага жалбата или искът да може чрез резултата си да донесе полза на страната, която го/я е подала - в този смисъл са решения от 7 юни 2007 г., Wunenburger/Комисия, C-362/05 P, EU:C:2007:322, т. 42 и цитираната съдебна практика, от 17 април 2008 г., Flaherty и др./Комисия, C-373/06 P, C-379/06 P и C-382/06 P, EU:C:2008:230, т. 25 и от 4 юни 2015 г., Andechser Molkerei Scheitz/Комисия, C-682/13 P, непубликувано, EU:C:2015:356, т. 25/. За сметка на това правен интерес липсва, когато уважаването на жалбата не би могло само по себе си да удовлетвори жалбоподателя /виж по аналогия решение от 9 юни 2011 г., Evropaiki Dynamiki/ЕЦБ, C-401/09 P, EU:C:2011:370, т. 49 и цитираната съдебна практика/. Налага се извода, че при липса на заявени от тримата жалбоподатели, лично засегнати интереси или права от атакувания от тях, или непосредствени ползи от уважаване на жалбата им срещу индивидуален административен акт, постановен при условията на чл. 194б ЗСВ за избор на административен ръководител на СГП, правилен е направеният от първата инстанция извод за недопустимост на жалбата. Съгласно чл. 154 ал. 1 АПК съдът конституира страните служебно, като следи във всеки момент от производството налице ли са абсолютните процесуални проса за висящността му, сред които е и наличието на правен интерес при липсата или отпадането на който жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство да бъде прекратено /чл. 159, т. 4 АПК/. Ирелевантни за допустимостта на жалбата са качествата на жалбоподателите физически лица, на адвокат, журналист, юрист, предвид всичко изложено по-горе относно съдържанието на процесуалното понятие "правен интерес", което за целите на дължимата преценка на допустимостта на съдебно производство, следва да бъде обсъждано именно в контекста, влаган от националния и европейския законодатели при съобразяването на принципа за правната сигурност, изключващ възможността за широко отваряне на възможността за атакуване на индивидуалните административни актове, противно на застъпваната от частните жалбоподатели теза в обратен смисъл. Предвид изложеното, правилно съдът при осъществаната от него, дължима служебна проверка относно допустимостта на образуваното съдебно производство, е констатирал липсата в случая на пряко и непосредствено засягане на правата и законните на жалбоподателите с атакувания от тях индивидуален административен акт, с оглед на което е приел, че за тях не е налице правен интерес да го оспорват по съдебен ред. Наличието или липсата на правен интерес от оспорване се преценява всеки път съобразно предмета на конкретно дело, при отчитане на релевираните твърдения и представените доказателства, евентуално обосноваващи пряко, непосредствено и лично засягане от оспорения акт. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че правният интерес, изследван индивидуално спрямо всеки от тримата жалбоподатели по делото, образувано пред първата инстанция, в случая не е налице, поради което и обжалваният от тях съдебен акт като правилен, следва да бъде оставен в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, в настоящия Петчленен състав