Решение № 8735 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11057/2011 г.

Решение № 8735 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11057/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Ивайло Илиев Зартов от с. Димчево, Област Бургас, против решение № 809/10.06.11 г., постановено по адм. д. № 441/10 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 02901037/02.11.09 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП- Бургас, потвърден с решение № РД-10-06/07.01.10 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас (ДД "ОУИ") при Централно управление на Национална агенция за приходите. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на становището са изложени в касационната жалба, като в същата е посочен според касатора дължимият от него данък по години, както следва: за 2004 г. - 11 189, 76 лв., за 2005 г. - 6 102, 42 лв. и за 2006 г. - 17 414, 11 лв., определени, съобразно заключението на приетата по делото ССчЕ. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на Ивайло Илиев Зартов против РА, предмет на оспорване, потвърден с решение на ДД"ОУИ", с който са определени допълнителни задължения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), както следва: за 2003 г. в размер на 3 210, 78 лв. и лихва - 2 360, 06 лв.; за 2004 г. в размер на 11 257, 65 лв. и лихва в размер на 6 857, 90 лв.; за 2005 г. в размер на 31 454, 14 лв. и лихва в размер на 15 821, 08 лв.; за 2006 г. в размер на 28 171, 66 лв. и лихва в размер на 9 970, 58 лв. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 5 219, 90 лв. и лихва - 1 078, 40 лв., при данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 ДОПК. В хода на ревизията на лицето за ревизирания данъчен период от 01.01.2003 г. до 31.12.2007 г. са констатирани осъществени 117 броя сделки с недвижими имоти (л. 417-справка от Агенцията по вписванията), при което органът по приходите е приел, че извършените продажби са с цел реализиране на печалба, т. е. че лицето е действало като търговец по смисъла на чл. 1, т. 14 от Търговския закон. Получените приходи от продажбите не са декларирани от лицето, като в подадените ГДД по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 50 ЗДДФЛ е декларирал доходи като земеделски производител от зеленчукопроизводство - необлагаеми, доходи от наеми, доходи от управление и контрол на "Хелен строй сервиз" ООД и "Инглиш вилидж" ООД, доходи от патентна дейност с ЕТ"Реалита-БГ" - посреднически услуги с недвижими имоти, по подадена декларация по чл. 43 ЗОДФЛ (отм.). Предвид така установената фактическа обстановка, по която няма спор, правилно органът по приходите при извършената ревизия е направил извод, че лицето е следвало да води счетоводство и да формира данъчната основа за тези си доходи по реда на чл. 21, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), съотв. чл. 26, ал. 6 от ЗДДФЛ. По силата на чл. 1, ал. 2 от ЗСч за целите на закона търговците по смисъла на ТЗ се считат за предприятия, поради което същите са длъжни да водят счетоводна отчетност в съответствие с изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти. Като не е завел счетоводна отчетност за дейността, която е извършвал като търговец по чл. 1 ТЗ, жалбоподателят е нарушил ЗСч, което от своя страна води до наличие и на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. При анализ на подадените годишни данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 50 от ЗДДФЛ за получени доходи от покупко-продажби, зеленчукопроизводство, наеми и доходи от управление е установено несъответствие с доходите от тези сделки и доходите в декларациите. Установени са обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, 4 и 7 от ДОПК, а именно: данни за укрити приходи, липса на счетоводна отчетност и декларираните и/или получените приходи, доходи, на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Административният съд е приел ревизионния акт, предмет на оспорване пред него, за законосъобразен като е обосновал изводите си с доказано наличие на обстоятелствата, посочени в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от ДОПК. Съдът е анализирал всички събрани по време на данъчната ревизия доказателства и допълнително събраните по време на съдебното производство, но не е установил неправилност при определяне от данъчните органи на данъчната основа за облагане на жалбоподателя за ревизираните периоди. В касационната жалба се оспорва размера на установените задължения, които според касатора са неправилно определени от данъчния орган, позовавайки се на експертиза приета в хода на ревизионното производство. Според касатора, експертът не е посочил как са приложени методите за определяне на пазарна оценка и как е определена посочената в оценката цена. Видно от данните по делото, по искане на жалбоподателя във връзка с оспорване на определената с ревизията пазарна цена на недвижимите имоти, е била допусната ССчЕ, със задачи поставени от жалбоподателя, а именно: да установи какъв е декларираният доход по години, какъв е размера на платения данък, има ли приходи извън декларираните, каква е данъчната основа след включването на тези приходи и какъв е размера на дължимия данък, респективно разликата между внесения и дължащия данък. Експертизата е приета от съда, като същата е оспорена от процесуалния представител на ответната дирекция. Същата не е кредитирана от съда, тъй като с нея не се опровергава установената в хода на административното производство пазарна цена на продаваните имоти, а и такава задача назначената в съдебното производство експертиза не е имала. Приетата експертиза в хода на административното производство е извършила експертна оценка за установяване на пазарните цени на закупените от жалбоподателя недвижими имоти, към датата на сключване на съответната сделка по НА. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ДОПК "Методи за определяне на пазарните цени" са: а) методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци; б) методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба; в) методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба; г) методът на транзакционната нетна печалба; д) методът на разпределената печалба. Редът и начинът за прилагане на методите се определят с наредба на министъра на финансите, която е Наредба № 5/26.02.1999 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, действала през част от процесните данъчни периоди, съответно - Наредба № Н-9/14.08.2006 г. В разпоредбата на чл. 16 от Наредбата е предвидено, че данъчните органи при извършване на данъчни проверки или ревизии по своя преценка в зависимост от вида на сделката, която анализират, и данните, с които разполагат, избират и прилагат един от начините за прилагане на методите, посочени в чл. 5, 6, 8, 9, 11 и 12, който най-точно отговаря на характера на сделките и целите на данъчното облагане, като с оглед нормата на чл. 18 могат да ползват и оценки на лицензирани оценители или заключения на вещи лица. В случая при изготвяне на доклад за извършена експертна оценка за установяване на пазарните цени към датата на сключване на сделките, оценката на земите е изготвена на база на използването на "сравнителния метод", при който формирането на стойността е на база средни цени за земеделски земи, установени по годни изследвания на САПИ (Система за агропазарна информация към МЗГ) и ОД"Земеделие и гори" и по метода на оценка на земеделски земи по Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи, на база категория на земята, отразяваща характеристиките на имотите. Оценителят при ползване на тежестния метод при съотношение 70%: 30% е изчислил пазарна стойност на земеделските земи. Стойността на УПИ, е определена по остатъчния метод, при минимална норма на обезщетяване от 5%, процент на застрояване 25% и реализация на двуетажно строителство. Стойността на сградите е определена по сравнителен метод на база реализирани сделки с отчитане на местоположение, период от време, предназначение на имота, конструкция и др. съществени факти. Определената пазарна продажна цена на придобитите имоти е изчислен, като стойността на придобиване на имота е увеличена с 6 % - обичайна печалба за имота в съответствие с лихвената ставка за земята. Това заключение макар и да е оспорено от жалбоподателя, в хода на оспорване на РА не са ангажирани доказателства, които да го оборват. В случая, определената пазарна цена от експерта-оценител в хода на административното производство по голяма част от сделките съответства на отразените в нотариалните актове продажни цени или е максимално близка до отразената в акта данъчна оценка, поради което и правилно съдът е обосновал изводите си с тази експертиза. Отделно, друга експертиза със задача определяне на пазарна цена на недвижимите имоти, не е била назначавана и приета. На база така приетата пазарна цена на имотите е определена и данъчната основа за облагане, като са приспаднати установени и необходими разходи, съобразно установеното семейно положение на ДЗЛ. Задълженията са определени върху 1/2 от данъчната основа при условията на съпружеска имуществена общност. Настоящият съдебен състав намира, че административният съд не е допуснал нарушение на материалния закон като е възприел за правилно определянето с РА на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Липсата на деклариране на получени суми от продажба на недвижими имоти, липсата на заведено счетоводство при констатирана осъществена търговска дейност, наличие на данни за укрити приходи или доходи обосновават предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 2, 4 и 7 от ДОПК, според които органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа. Установената от органите по приходите фактическа обстановка се потвърждава и в хода на съдебното оспорване. Следователно при законосъобразно извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК за издадения въз основа на нея ревизионен акт е приложима презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК и в производството по обжалването на ревизионния акт фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното. С оглед на така разпределената доказателствена тежест са правилни и обосновани изводите на АС-Бургас за законосъобразност на РА, поради необорване на фактическите констатации в него от страна на жалбоподателя в хода на оспорването. АС - Бургас правилно е приел, че от събраните в съдебната фаза доказателства не се установяват факти, които да обусловят извод за неправилност при определяне на данъчната основа в РА. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение