Решение № 7508 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4200/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД срещу решение № 6591/25.02.2025 г., постановено по адм. дело № 8097/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ж-567/04.07.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички възражения, че решението на КЕВР е нищожно поради липса на материална компетентност, както и че е налице недопустима намеса на регулатора в гражданскоправен спор относно дължимостта на начислени суми. Поддържа се още, че по случая е приложим редът по чл. 56, ал. 5 ПИКЕЕ и че начислените количества са определени законосъобразно вследствие на установена размяна на изходящи фазови проводници между два обекта. Излагат се и доводи за наличие на висящ гражданскоправен спор между дружеството и потребителя пред Районен съд – Пазарджик. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът С. Г. Р., чрез адвокат М. Чушков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Поддържа, че не е налице неизмерване, неправилно или неточно измерване на електрическата енергия, че количествата са били реално отчетени от годни средства за търговско измерване и че грешката е изцяло резултат от действия на служители на оператора на мрежата. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като обсъди доводите на страните, събраните доказателства и наведените касационни основания, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че при техническа проверка на 12.03.2024 г. е констатирана размяна на изходящи фазови проводници между апартамент № 25 и апартамент № 26 в жилищна сграда в гр. Пазарджик. Безспорно е установено, че тази размяна е извършена при реновиране на електромерното табло през 2020 г. от служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. В резултат на това потребената електроенергия в единия апартамент е била отчитана от електромера на другия и обратно. Не е спорно също така, че и двата електромера са били технически изправни, метрологично годни и са измервали точно преминалите през тях количества електрическа енергия. При тези факти първоинстанционният съд е приел, че не са били налице предпоставките за приложение на Раздел IX от ПИКЕЕ и че електроразпределителното дружество е фактурирало отчетените и реално потребени количества електрическа енергия в размер на 16 061 kWh за периода от 09.09.2020 г. до 12.03.2024 г. по цени за технологичен разход. Съдът е постановил, че дружеството е следвало да изпрати отчетените и реално консумирани количества електрическа енергия до обществения снабдител, който да издаде фактури за потребените количества съгласно действащите цени, определени от КЕВР за съответните ценови периоди. Първоинстанционният съд е отхвърлил и възражението на дружеството за недопустима намеса на КЕВР в гражданскоправни отношения. Прието е, че анулирането на начислените количества електрическа енергия, отразени в справката и фактурата, се налага поради издаването им в противоречие с приложимите нормативни правила и общи условия, а КЕВР е действала в рамките на предоставените от Закона за енергетиката регулаторни правомощия. С тези мотиви Административен съд – София-град е отхвърлил оспорването на „Електроразпределение Юг“ ЕАД срещу Решение № Ж-567/04.07.2024 г. на КЕВР. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост и нищожност на решението на КЕВР, както и за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт. Комисията е сезирана с жалба на потребител срещу действия на лицензиант във връзка с начисляване на количества електрическа енергия. В този случай тя разполага с правомощие да извърши проверка за спазване на нормативните правила, лицензионните задължения и общите условия и при констатирано нарушение да даде задължителни указания на енергийното предприятие. Дадените указания не представляват разрешаване на гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо, а форма на регулаторен контрол върху дейността на лицензианта. Поради това не е налице произнасяне извън материалната компетентност на Комисията. Неоснователно е възражението на касатора, че КЕВР е действала извън пределите на своята компетентност. Процесното решение е постановено в рамките на правомощията на комисията по чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 ЗЕ за разглеждане на жалби на потребители и даване на задължителни указания на енергийните предприятия при установени нарушения на нормативните актове, лицензията или общите условия. Комисията не се е произнесла по гражданскоправен спор за дължимост на вземане, а е осъществила регулаторен контрол относно законосъобразността на действията на лицензианта при начисляване на количества електрическа енергия. Дадените указания представляват упражняване на нормативно предоставени контролни правомощия и не водят до разрешаване на частноправен спор между страните. Именно в този смисъл са и мотивите на първоинстанционния съд. Неоснователни са и доводите за наличие на недопустимост поради висящ процес пред Районен съд – Пазарджик. Предметът на производството пред КЕВР и административния съд е законосъобразността на действията на лицензианта и на административния акт на регулатора. Предметът на гражданското производство е съществуването на конкретно парично вземане. Двете производства са различни по характер, предмет и правни последици. Следователно наличието на гражданско дело не изключва компетентността на КЕВР да упражни предоставените от закона контролни правомощия. Изводът на първоинстанционния съд в тази насока е правилен. Неоснователно е и основното възражение на касатора, че в случая е бил приложим редът на чл. 56 от ПИКЕЕ. Наличието на разменени изходящи фазови проводници между два обекта не е идентично с неизмерване, неправилно или неточно измерване на електрическа енергия по смисъла на Раздел IX от ПИКЕЕ. Съгласно чл. 47, ал. 1 ПИКЕЕ корекция на сметка по този ред е допустима единствено при наличие на неизмерване, неправилно или неточно измерване, грешка над допустимата или наличие на количества в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване. В случая такава хипотеза не е налице. Количествата електрическа енергия са били действително потребени, преминали са през средствата за търговско измерване и са отчетени от тях. Налице е единствено неправилно свързване на изходящите проводници, довело до погрешно отнасяне на правилно измерените количества към различни потребители. Следователно липсва материалноправно основание за извършване на корекция по реда на ПИКЕЕ и за прилагане на цените по чл. 56 от същите правила. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че начисляването на процесните количества по цени за технологичен разход е незаконосъобразно. Тези цени са предназначени за покриване на технологични загуби в мрежата и не могат да бъдат използвани за фактуриране на реално потребена електрическа енергия от краен битов клиент. След като количествата са реално измерени и установени, те следва да бъдат предоставени на обществения снабдител за фактуриране по действащите за съответния период регулирани цени за битови потребители. Именно това е и съдържанието на дадените от КЕВР задължителни указания. Не се установяват твърдените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението съдържа необходимите фактически и правни мотиви, обсъжда релевантните доводи на страните и позволява осъществяването на касационен контрол. Като е достигнал до същите правни изводи, Административен съд – София-град е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените по делото разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение – 1000 лева по договор за правна защита и съдействие от 01.09.2025 г., които следва да бъдат изчислени в евровата им равностойност и юрисконсултско възнаграждение на КЕВР. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение