Определение № 13333 от 22.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12205/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на началника на РУ към ОД на МВР – Бургас, РУ – Созопол срещу Определение № 1726 от 24.10.2025 г. по № 499/2025 г. на Административен съд - Перник, с което е спряно предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0346-000193 от 31.08.2025 г., издадена от Х. Грудов на длъжност началник РУ към ОД на МВР – Бургас, РУ – Созопол. С посочената заповед на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) по отношение на А. И. Б. e приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца, считано от 31.08.2025 г. В частната жалба се твърди, че съдът е формирал неправилен извод за наличие на нормативно установените предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Иска се отмяната на обжалваното определение. Ответникът – А. И. Б., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество частната жалба е основателна. Процесната ПАМ е приложена на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че водачът е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация 0,94 промила. Пробата е направена в 04.13 часа на 31.08.2025 г. с техническо средство Дрегер 7510. Лицето е управлявало автомобила в гр. Созопол, по бул. „Хан Крум“, до сградата на община Созопол, в посока ул. „Републиканска“. За да спре предварителното изпълнение на заповедта, съдът е изложил мотиви, че водачът е представил трудов договор № 019/39.09.2022 г., сключен между него и „Мегами Европа“ ЕООД, с който е назначен на длъжност „дисководещ“ и месторабота гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 100. Към жалбата са представени и доказателства, удостоверяващи предоставените на жалбоподателя два броя потребителски кредита от кредитора Ти БИ АЙ Банк ЕАД, както и Решение № 102 от 31.03.2025 г. по гр. дело № 251/2025 г. по описа на Районен съд – Радомир, по силата на което Б. се задължава да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер на 500 лева. Въз основа на горните доказателства съдът е приел, че предварителното изпълнение на заповедта ще засегне отрицателно значими права на лицето, като затрудни полагането на труда, за който е сключил трудов договор и съответно получаването на трудов доход, необходим за текущата му издръжка, съответно месечната издръжка за дъщеря му, както и възможността му за обслужване на кредитните задължения към банковите институции. Крайният извод на съда е, че за лицето ще настъпи трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, поради което е налице основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на принудителната административна мярка. Определението е неправилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Чл. 166, ал. 4 АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК са следните: ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случая горните условия не са налице. Целта на процесната ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Защитените обществени отношения са с висока значимост, тъй като управлението на МПС е дейност с повишена опасност за здравето и живота на участниците в движението по пътищата. Предварителното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата степен на значимост. Необоснован е изводът на съда, че ограничаването на ползването на автомобила на адресата на мярката ще доведе до трудно поправима вреда за него. Изпълнението на служебните задължения на лицето не е пряко свързано с ползване на автомобила. Длъжността „дисководещ“ не включва управление на МПС. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за отхвърляне на искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта.