Определение № 7282 от 12.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5469/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК. Образувано е по частна жалба на „Черното лале 2015“ ЕООД срещу определение № 1027/16.08.2023г., постановено по адм. дело № 153/2023г. по описа на Административен съд София - област, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК – С1780-0477571/01.11.2022г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. София при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излага оплакване, че жалбата срещу заповедта за принудителна административна мярка е подадена в срок, а не е просрочена, както е приел първоинстанционният съд. Твърди се от частния жалбоподател, че решението за наложената ПАМ е била оспорена първо по административен ред и след негативното решение на по-горестоящия административен орган е подадена жалба до съда, като срокът за оспорване започва да тече от връчване на решението на административния орган, а не от издаване на оспорения акт. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд със задължителни указания за произнасяне по същество. Ответникът по частната жалба - началник отдел Оперативни дейности" – гр. София при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Първоинстанционният съд за да остави без разглеждане жалбата на "Черното лале 2015" ЕООД е приел, че същата е просрочена, като подадена след изтичане на преклузивния срок за оспорване на заповедта за принудителна административна мярка. За да обоснове този си извод съдът е приел, че първоначално заповедта е била оспорена от посоченото дружество пред горестоящия административен орган, но тъй като предмет на оспорване пред съда не е решението на по-горестоящия орган а издадената ЗПАМ, то срокът визиран в чл. 149, ал. 1 от АПК е изтекъл на 21.12.2022г., предвид на факта, че заповедта е била връчена на 07.12.2022г. Жалбата срещу ЗПАМ е депозирана пред съда на 24.01.2023г. Обжалваното определение е неправилно постановено. Разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от АПК предвижда преклузивен срок в който лице недоволно от издаден срещу него акт да го оспорва – 14-дневен от връчване на акта. В АПК законодателят е предоставил възможност на оспорващо лице дали да подаде жалба срещу издадения акт до по-горестоящия административен орган или до съда т.е. субекта на издаден административен акт има правната възможност да избере начин за защита – дали по административен ред или по съдебен. Както е посочил в оспореното определение и АССО след издаване на ЗПАМ № ФК – С1780-0477571/01.11.2022г., от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. София при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП и връчването на последната на „Черното лале 2015“ ЕООД, дружеството е оспорило заповедта по реда на чл. 81 и сл. от АПК. Установява се, че на 05.01.2023г. е постановено решение № ГДФК-6 на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, връчена на дружеството на 13.01.2023г., видно от представените към частната жалба разпечатки от ел. поща на дружеството. При горните установявания е следвало АССО да приложи нормата на чл. 149, ал. 3 АПК, предвиждаща, че когато съответният индивидуален административен акт е оспорен по административен ред и горестоящият орган се е произнесъл с решение, срокът за обжалване пред административния съд е 14 – дневен от съобщаване на решението на посочения орган. Макар и пред съда да се оспорва наложената ЗПАМ, то срокът за депозиране на жалба следва да се тълкува във връзка с прилагането на чл. 149, ал. 3 от АПК, а не на ал. 1 от с.з. както неправилно е прието АССО. На оспорване пред съда подлежи първоначалния акт, предвид нормата на 98, ал. 2 от АПК т.е. издадената ЗПАМ, а не решението на по-горестоящия административен орган т.е. ако страната при уточнение би посочила, че оспорва решение № ГДФК-6/05.01.2023г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП то жалбата би била недопустима, поради липса на акт подлежащ на съдебна проверка. С оглед нормата на чл. 149, ал. 3 от АПК, 14-дневния срок за оспорване на първоначалния акт започва да тече от датата на връчване на решението на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Последното е връчено на 13.01.2023г. /това е посочено и в придружителното писмо на административния орган/ и срокът по чл. 149, ал. 3 от АПК ще изтече на 27.01.2023г. т.е. тази дата е последния срок в който е следвало да се депозира жалбата пред съда, чрез съответния орган. Видно от доказателствата по делото жалбата е депозирана на 20.01.2023г., според касатора, респек. на 24.01.2023г., според административния орган, но независимо на коя от двете дати се приеме, че жалбата е била подадена, то тя е в срока по чл. 149, ал. 3 от АПК и е следвало да бъде разгледана по същество на спора. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е основателна, а обжалваното определение като неправилно, следва да бъде отменено, вкл. и в частта за разноските и делото да се върне на първоинстанционния съд, на същия съдебен състав за разглеждане на спора по същество. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение