Определение № 532 от 20.11.2023 г. на ВКС по н. д. № 1037/2023 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.43, т.3 от НПК за промяна на местната подсъдност за разглеждане на НЧД № 299/2023 г. по описа на Районен съд – Берковица. Според постъпилото писмено становище на прокурор от Върховна касационна прокуратура, делото следва да бъде възложено на друг, еднакъв по степен съд, след като РС – Берковица не може да образува състав, който да разгледа и реши делото. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото и взе предвид становището на прокурора, счете, че са налице условията по чл.43, т.3 НПК за промяна на местната подсъдност по следните съображения: Производството по НЧД № 299/2023 г. е образувано в Районен съд – Берковица по жалба на Г. Д. Р. срещу постановление на прокурор при Окръжна прокуратура – Монтана от 19.10.2023 г. по преписка № 1538/23 по описа на същата, с което е потвърдено постановление на прокурор от Районна прокуратура – Монтана от 06.10.2023 г. за отказ да образува досъдебно производство и прекратяване на преписка № 3646/23 г. по описа на РП - Монтана. С определение № 100/08.11.2023 г. на съдия от РС- Берковица производството по делото е прекратено, като е посочено, че това се налага, поради отвод на работещите понастоящем в съда двама съдии от разглеждането му. Същото е изпратено на ВКС по компетентност за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. В съдебните актове за отвод изрично е акцентирано на обстоятелството, че жалбоподателят е съпруг на прокурор при РП – Монтана, ТО Берковица, което е преценено като възможно да породи съмнение в обективното произнасяне по делото. При така проследената фактология по делото, следва да се приеме, че отправеното към ВКС искане по чл.43, т.3 от НПК за определяне на друг еднакъв по степен съд, който да разгледа постъпилата жалба, е основателно. Посочената в прекратителното определение на РС – Берковица невъзможност да се формира състав за разглеждане на делото поради направените неподлежащи на контрол самоотводи на двамата работещи в него съдии, налага извода, че е налице хипотезата на чл.43, т.3 НПК, предвиждаща промяна на местната подсъдност, с което да се осигури правото на жалбоподателя да получи разглеждане на делото от безпристрастен съд. Налага се определянето на друг, еднакъв по степен съд, като подходящ такъв е Районен съд – Враца, намиращ се в териториална близост до гр. Берковица, но в същото време е извън съдебния окръг на ОС – Монтана. По този начин би се избегнала опасността от нова невъзможност по същите причини за сформиране на състав, който да разгледа делото. По изложените съображения и на основание чл.43, т.3 НПК, Върховният касационен съд