Определение № 10349 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10502/2026 г.

Производството е по чл.229 и сл. от АПК. С определение № 33588 от 27.08.2026г., постановено по адм.д. № 10688/2026г. Административен съд – София град, първо отделение, 43-ти състав, е отхвърлил искането на „ВЕСМАР 23“ ЕООД, ЕИК 200527823, със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [адрес], представлявано от В. М. К. – управител чрез адвокат Ж. Валеров, член на САК, за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Решение № РЗМ-5800-992/32-231069 от 28.07.2026 г., издадено от директора на ТД „Митница София“. Срещу постановеното определение е подадена частна жалба от „ВЕСМАР 23“ ЕООД, ЕИК 200527823, със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [адрес], представлявано от В. М. К. – управител чрез пълномощника адвокат Ж. Валеров. В същата се прави оплакване, че така постановеното определение на Административен съд – София град е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В частната жалба се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното определение на Административен съд – София град като неправилно и вместо него да постанови друго такова, с което да спре незабавното изпълнение на Решение № РЗМ-5800-992/32-231069 от 28.07.2026 г., издадено от директора на ТД „Митница София“, до приключване на съдебния спор с влязъл в сила съдебен акт, а при условията на евентуалност да върне делото на първоинстанционния съд за ново произнасяне при условията на чл.45,пар2 МКС. Ответният по частна жалба директор на Териториална дирекция „Митница София“ чрез своя процесуален представител ст.юрисконсулт Ф. И. Хюсеин взема становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд София град е отхвърлил искането на „ВЕСМАР 23“ ЕООД, ЕИК 200527823, със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [адрес], представлявано от В. М. К. – управител чрез адвокат Ж. Валеров, член на САК, за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Решение № РЗМ-5800-992/32-231069 от 28.07.2026 г., издадено от директора на ТД „Митница София“. Прието е, че искането за допустимо - направено е от адресата на оспореното решение едновременно с прякото му обжалване пред съда и при висящо съдебно производство, като принципно подаването на жалба не спира изпълнението на митническото решение – чл. 45, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 221, ал. 1. Изложени са мотиви, че съдът е компетентен да разгледа искането по същество. Посочено е,че специалният административен ред по чл. 221, ал. 2 и ал. 3 ЗМ се прилага при административно оспорване до образуването на съдебното производство, а когато митническото решение е обжалвано направо пред съда и искането за спиране е направено със съдебната жалба, произнасянето е на съда по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК. Направено е позоваване на съдебна практика на ВАС - Определение № 10050 от 26.09.2024 г. по адм. дело № 9210/2024 г., Определения по адм. дела № 8754/2023 г., № 10133/2023 г., № 10071/2023 г., № 10351/2023 г. и № 3933/2024 г. Административният съд е посочил, че този извод е съответен и на правото на Съюза - решение от 11.01.2001 г. по дело C-226/99, Siples, EU:C:2001:14, т. 17–20. Първоинстанционният съд е приел, че направеното искане за спиране е неоснователно. Систематизирани мотивите му в тази насока се свеждат до следното: 1. Възпроизведена е разпоредбата на чл.166,ал.4 АПК. Направено е тълкуване в смисъл, че материалноправната предпоставка е вероятност предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда; тъй като предварителното изпълнение е допуснато от законодателя, необходимостта от незабавното реализиране на защитения публичен интерес е нормативно презюмирана. Добавено е, че жалбоподателят следва да посочи конкретни факти и да представи доказателства, въз основа на които да се направи достатъчно обоснован извод, че в неговия случай частният интерес е с такава тежест, че преодолява защитения от закона интерес от своевременно събиране на установените публични вземания. 2. Първоинстанционният съд е приел, че тази доказателствена тежест не е изпълнена от жалбоподателя. Посочено е, че изложените в искането последици за „ блокиране на сметки и непоправими вреди за търговската дейност на дружеството, при положение, че задължението е спорно“, видно от цитата на искането, са формулирани общо и хипотетично. Добавено е, че не са посочени какви точно са твърдените в искането „непоправими вреди за търговската дейност на дружеството“, не са представени финансови отчети, справки за паричните потоци и наличностите, извлечения от банкови сметки, данни за оборота, краткотрайните активи и текущите задължения, ведомости за дължими трудови възнаграждения и публични задължения, договори с предстоящ падеж или други доказателства, от които да се установят действителният мащаб и непосредствеността на твърдяното затруднение в дейността на търговеца. Отбелязано е и това, че не са изложени и данни за започнало принудително изпълнение, за наложени обезпечителни мерки или за конкретно предстоящо действие по събиране, което да поражда посочените последици. 3. На отделен ред са изложени мотиви, че размерът на определените вземания – 8044,93 евро – не може да се приеме за значителен в абсолютна стойност, но и и дори да можеше, сам по себе си не е достатъчен да установи значителна или трудно поправима вреда за конкретния търговец. Прието е, че неговото въздействие може да бъде преценено единствено в съотношение с активите, приходите, паричните наличности, обичайния оборот, кредитната задлъжнялост и текущите плащания на дружеството, а такива данни по делото липсват. Акцентирано е, че съдът не може да замести доказването с предположение, че всяко изпълнение за сума от този размер непременно води до блокиране на стопанската дейност. 4. В продължение административният съд е посочил, че по естеството си твърдяната пряка вреда е парична, а при евентуална отмяна на акта платените или събраните без основание суми подлежат на възстановяване по установения ред, заедно със съответните законови последици. Изведен е извод, че по тази причина имуществената вреда не е трудно поправима само защото изпълнението предхожда окончателния съдебен контрол. Посочено е, че различен извод би бил възможен, ако бяха доказани конкретни вторични и необратими последици – например реална опасност от неплатежоспособност, преустановяване на дейността, загуба на индивидуализирани договори или трайно освобождаване на персонал, но такива обстоятелства не са установени, а и конкретни такива не се твърдят на практика. Отново е направено позоваване на практиката на ВАС, според която обичайните имуществени последици от събирането на парично задължение, без доказана връзка с конкретни необратими неблагоприятни резултати, не осъществяват предпоставката на чл. 166, ал. 2 АПК – Определение № 2251 от 27.02.2024 г. по адм. дело № 1431/2024 г. 5. На отделен ред съдът е обсъдил и позоваването на страната „обосновано съмнение“ по чл. 45, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Посочено е, че тази разпоредба, възпроизведена в чл. 221, ал. 2 ЗМ, урежда основанията, при които митническите органи спират изпълнението в рамките на административния ред, а при пряко съдебно оспорване ВАС изрично определя приложимия ред като този по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК. От там е обоснован извод, че доводите за незаконосъобразност не освобождават жалбоподателя от доказването на значителна или трудно поправима вреда. В продължение е прието, че дори разгледани в общата преценка за необходимостта от временна защита, приложените по преписката документи не разкриват по несъмнен и непосредствен начин явна незаконосъобразност на решението, а очертават спор по тълкуването и прилагането на материалния закон, който следва да бъде разрешен с евентуалния краен съдебен акт по същество. Направен е краен извод, че не е доказана вероятност предварителното изпълнение да причини на „ВЕСМАР 23“ ЕООД значителна или трудно поправима вреда, която по интензитет да надделява над законово защитения публичен интерес от своевременно събиране на митата и другите публични държавни вземания, поради това искането следва да бъде оставено без уважение. Определението на Административен съд София град е правилно и законосъобразно. В частната жалба на „ВЕСМАР 23“ ЕООД, ЕИК 200527823, се поддържат оплаквания за неправилност на определението на административния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 във вр. с чл.236 АПК. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд е приложил неотносимата национална уредба, вместо приложимата специална норма на чл.45 от Регламент /ЕС/ 952/2013г., а по делото са налице основателни съмнения относно съответствието на решението с митническото законодателство – първата алтернативна предпоставка по чл.45,пар.2 МКС. На отделен ред се развиват доводи, че е налице и втората алтернативна предпоставка по чл.45,пар.2 МКС. Поддържат се и оплаквания, че определението е немотивирано, като първоинстанционният съд е направил бланкетно позоваване на публичния интерес, което не съставлява мотиви. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Направените оплаквания за неприложима правна уредба от страна на първоинстанционния съд са неоснователни. Оспореното решение на директора на ТД „Митница София“ е такова по чл.19б ЗМ, а нормата на чл.221,ал.1 ЗМ разпорежда, че обжалването на решението по чл.19б ЗМ не спира неговото изпълнение. В този смисъл е и разпоредбата на чл.45,пар.1 от Регламент 952/2013 – т.н. Митнически кодекс на Съюза, според която подаването на жалба не спира изпълнението на обжалваното решение. В чл.45,пар.2 от същия регламент е посочено, че въпреки това митническите органи спират изцяло или частично изпълнението на такова решение, когато имат основателно съмнение относно съответствието на обжалваното решение с разпоредбите на митническото законодателство или когато съществува опасност да бъде нанесена непоправима вреда на заинтересованото лице. Последната разпоредба е възпроизведена в чл.221,ал.2 ЗМ, според която изпълнението на решение по чл. 19б може да бъде спряно по искане на заинтересованото лице от директора на Агенция "Митници" при обосновано съмнение за несъответствие на оспорваното решение с разпоредбите на митническото законодателство или когато може да бъде нанесена непоправима вреда на заинтересованото лице. От изложеното в цитираните разпоредби – чл.45,пар.2 МКС и чл.221,ал.2 ЗМ, че спирането на посочените в тях основания се прилага единствено и само от митническите органи. Когато митническото решение се оспорва направо пред съда /чл.220,ал.1 ЗМ/, са приложими правилата на АПК – чл.166,ал.4. В този смисъл е установената и безпротиворечива съдебна практика, на която е направено позоваване в оспореното определение. В този смисъл оплакванията, че съдът при произнасянето си по искането за спиране не е приложил относимата правна уредба, се явяват неоснователни. В допълнение на изложеното следва да бъде посочено, че нормата на чл.45,пар.2 МКС няма как да бъде приложена от съда, тъй като това означава се извърши предварителна проверка за законосъобразност на оспорения митнически акт, което лишава от смисъл последващия съдебен акт по същество на оспорването. По изложените съображения не следва да бъдат обсъждани оплакванията на частния жалбоподател, че са налице предпоставките по чл.45,пар.2 МКС за спиране на изпълнението на митническото решение. Направените оплаквания за липса на мотиви на първоинстанционното определение не могат да бъдат споделени. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон /какъвто е случая – чл.221,ал.1 ЗМ/, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК. Съгласно последната разпоредба съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искане за спиране по жалби срещу административен акт, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последват значителни или трудно поправими вреди, които да са противопоставими на презюмирания обществен интерес за предварително изпълнение. Или условията за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение се съдържат в чл. 166, ал. 2 от АПК и те са предварителното изпълнение да би могло да причини на оспорващия значителни или трудно поправими вреди, при това основани на нови обстоятелства. На база на същото тълкуване на закона първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че в случая тези основания не са налице. Констатациите му в тази насока се споделят от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК. Постановеното предварително изпълнение е резултат от законовата норма на чл. 221,ал.1 ЗМ, предвиждаща незабавно изпълнение на такъв вид решения. В случая за " ВЕСМАР 23" АД вреди и пропуснати ползи несъмнено биха настъпили, но те са резултат на самото установено нарушение. Изложените в молбата за спиране вреди не са по-големи и по-значителни вреди от тези, които по принцип настъпват при решение като процесното, а изпълнението на административния акт не ще засегне права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. От значение е също, че доказателствената тежест е за жалбоподателя. От изложените аргументи и представените доказателства не може да се направи извод, че е опровергана законовата презумпция за наличието на значим обществен интерес, охраняван от закона с нормативно допуснатото предварително изпълнение. Не е установено и накърняване на особено важен интерес на дружеството, който да може да се противопостави на значимите права, които законът охранява. Обстоятелствата, обуславящи хипотезата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, правилно са преценени от първоинстанционният съд. Като правилно и законосъобразно, определението на Административен съд – София град следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221,ал.2 АПК във вр. с чл.236 ЗМ. При този изход на спора частния жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Агенция „Митници“ – София разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. Водим от и на основание чл. 221, ал.2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,