Определение № 98 от 19.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 808/2016 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1, вр. чл.303, ал.1, т.5 от ГПК. Образувано е по молба на Н. Д. Й., в която се поддържа, че е налице хипотезата на чл.303, ал.,1 т.5 от ГПК за отмяна на заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№1046/2011 г. на РС Сливница. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: В процесния случай се иска отмяна на заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл.417 от ГПК, като защитата срещу последиците на този акт е възможна единствено посредством уредените в разпоредбите на чл.414, чл.419, чл.423 и чл.424 от ГПК способи, но не и чрез извънинстанционното производство за отмяна по чл.303 и сл. от ГПК. В този смисъл молбата за отмяна е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане. Доколкото обаче в молбата са наведени доводи, че към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, длъжникът не е съществувал като правен субект, факт удостоверен с издадения препис - извлечение от акт за смърт и тъй като отсъствието на валидно възникнало процесуално правоотношение между страните, изключва и наличието на възможност за процесуално правоприемство на наследниците на починалия длъжник, което обуславя и прекратяване на делото, поради недопустимост на образуваното производство по аргумент на по-силното основание от чл.415, ал.2 от ГПК, а същевременно в молбата е направено и искане за обезсилване на издадената заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК /което заповедният съд е длъжен да стори и служебно при констатиране на визираните по-горе факти/, то след влизане в сила на настоящето определението, заповедният съд следва да се произнесе по искането за обезсилване на издадената заповед. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение