Определение № 379 от 06.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 993/2024 г.

ВКСII търговско отделение06.02.2025 г.докладчик Людмила Цолова

Диспозитив

ДОПЪЛВА определение №3133/27.11.2024г. по т.д.№993/24г., като ОСЪЖДА К. П. Л. с ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място] обл.Плевен [улица] да заплати на ЗАД „Алианц България“ сумата 2000 лв., представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение за производството пред Върховен касационен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх.№21757/13.12.2024г. на ЗАД „Алианц България“, подадена от адв. Т. Т. с приложено към нея пълномощно за преупълномощаването му от адв.А. Г., с която е поискано съдът да допълни определение №3133/27.11.2024г. по т.д.№993/24г., като присъди в полза на дружеството разноски за платено адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС в размер на 7980 лв. В законоустановения срок е представен отговор на молбата от насрещната страна К. П. Л., която е възразила срещу основателността на искането по съображения за непредставени с касационната жалба доказателства за направени разноски в полза на упълномощения адвокат. Направила е евентуално възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар. Настоящият състав на Върховен касационен съд Търговска колегия Второ отделение намира молбата за допустима, а по същество – и частично основателна. Видно от данните по делото, производството пред настоящия състав е било образувано по касационна жалба на К. Л. срещу въззивно решение №9/18.01.2024г. по описа на Апелативен съд Велико Търново, с което, след отмяна на първоинстанционното осъдително решение, е отхвърлен предявеният от нея срещу ЗАД“Алианц България“ иск по чл.432 КЗ за сумата 75 000 лв., ведно със законната лихва. Срещу касационната жалба е подаден писмен отговор от застрахователното дружество, чрез адв.А. К., с който същата е оспорена, като е направено искане за присъждане на разноски. Към отговора са приложени общо пълномощно от 14.04.2021г., с което дружеството е упълномощило адвокатско съдружие „Си ем ес София“ да го представлява по съдебни дела, по които застрахователното дружество е страна; пълномощно от 29.10.2021г. от адвокатско съдружие „Си ем ес София“, с което се преупълномощават адвокати, включително адв. Я. К. и адв.А. Г. да представляват ЗАД“Алианц България“ по образуваното между страните първоинстанционно дело до приключването му във всички инстанции. След подаването на отговора, но преди произнасянето на касационния състав с определението по чл.288 ГПК, ЗАД“Алианц България“ е депозирал молба, към която е приложил във връзка с искането си за разноски списък по чл.80 ГПК, фактура /с дата преди подаването на отговора на касационната жалба/ за начислено в полза на адвокатското съдружие възнаграждение за услуги, свързани с касационното производство в размер на 7980 лв. с ДДС, както и банково извлечение, удостоверяващо постъпването на сумата по сметката на адвокатското съдружие. С постановеното от състава на ВКС определение №3133/27.11.2024г. по т.д.№993/24г. касационната жалба на К. Л. не е допусната до разглеждане по същество от касационната инстанция. С оглед този изход на спора на ответника по касационната жалба се дължат направените от него разноски за производството пред ВКС, но съставът е пропуснал да присъди такива. Този пропуск следва да бъде отстранен с настоящото определение, тъй като сащите са своевременно поискани и своевременно са представени доказателства за тяхното извършване. Възражението на ответницата по молбата за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар е основателно. С разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК законодателят е възложил в правомощие на съда да присъди на спечелилата делото страна разноски за адвокатско възнаграждение в намален размер, тогава, когато констатира несъответствие между платеното такова и действителната фактическа и правна сложност на делото. Платеното от застрахователно дружество адвокатско възнаграждение е изчислено в размера, посочен като минимален такъв по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. /в редакцията й от 04.11.2022г., действаща към датата на уговарянето и плащането му/. Съдът не е обвързан от същата при определянето на размера на подлежащото на възстановяване на страната адвокатско възнаграждение, поради несъответствието на наредбата с правото на ЕС, предвид приетото с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 С оглед това и като взе предвид вида на спора, обжалваемия материален интерес, вида и количеството на извършената от адвоката правна дейност, както и правната и фактическа сложност на делото, настоящият състав намира за разумно дължимо от загубилата делото страна адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. Поради това ВКС в настоящия си състав намира,че следва да допълни определението си от 27.11.2024г., като присъди в полза на ЗАД“Алианц България“ разноски в размер на 2000 лв. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Търговска колегия Второ отделение

Цитирани разпоредби

6