Определение № 6955 от 24.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5885/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на „Цетин България“ ЕАД ЕИК 206149191 срещу Решение № 586 от 02.05.2025 г. по адм. д. № 75/2024 г. на Административен съд София-област, с което е оставено без разглеждане искането му за допълване на Решение № 1605 от 16.12.2024 г. по адм. дело № 75/2024 г. на Административен съд София-област. Счита определението за неправилно. Излага доводи, че съдът е следвало не само да задължи органа да се произнесе, но и да задължи органа да издаде административен акт с конкретно съдържание.

Ответникът – Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на частната жалба и прави искане за оставяне в сила на обжалваното определение.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима.

По същество е неоснователна.

С решението, чието допълване се иска, съдът е отменил мълчалив отказ на КРС да се произнесе по искане на „ЦЕТИН България“ ЕАД, подадено на основание чл. 15 от Тарифата за таксите, които се събират от КРС по Закона за електронните съобщения (ЗЕС), постъпило в КРС с вх. № 10-00-1515 от 29.11.2023 г. Съдът е изпратил преписката на КРС за произнасяне по посоченото искане на дружеството. Съдебното решение е мотивирано, че разпоредбите на ЗЕС не допускат възможност за мълчаливо упражняване на правомощията на регулаторния орган и непроизнасяне по подадени заявления по реда на закона. Взетите решения при упражняване на законовите правомощия на КРС следва да изпълняват изискванията за форма и съдържание на административните актове като предпоставка за упражняване на съдебния контрол по реда на АПК. В случая липсва писмено решение на регулатора, следователно и мотиви за формирането на властническото волеизявление, в резултат на което се засяга правото на защита на неговия адресат и се препятства съдебният контрол по съществото на спора.

След постановяване на решението съдът е сезиран с искане на жалбоподателя на „Цетин България“ ЕАД по чл. 176, ал. 1 АПК. С искането жалбоподателят настоява съдът да задължи органа да издаде акт за възстановяване на надвнесени суми.

Искането е оставено без разглеждане с обжалваното решение (същото е с характер на определение). Мотивите са, че съдът се е произнесъл по цялото оспорване, поради което не са налице предпоставките по чл. 176, ал. 1 АПК за неговото допълване и искането за допълнително решение е недопустимо.

Обжалваният съдебен акт е правилен.

1. Няма пречка съдът да се произнесе по искането в закрито заседание – съгласно чл. 176, ал. 2, изр. 2 АПК разглеждането на делото в открито заседание е по преценка на съда.

2. С процесното искане се цели допълване на съдебния акт в частта му на мотивите, като съдът включи задължителни указания относно съдържанието на административния акт. Трайна е съдебната практика, че допълване на съдебния акт в частта му на мотивите е недопустимо, поради което правилно съдът е оставил искането без разглеждане.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение