Определение № 7 от 04.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 723/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. Д. В., [населено място] срещу определение от 31.05.2012г., постановено по гр.д.№ 5381/12г. от Софийския градски съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба против разпореждане за незабавно изпълнение от 25.08.2011г. по ч.гр.д.№ 33155/10г. на Софийския районен съд. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че длъжникът в заповедното производство е уведомен за издадената заповед за изпълнение и за разпореждането за незабавно изпълнение на 20.09.2011г. чрез съпругата си И. В., поради което подадената на 09.02.2012г. частна жалба е просрочена. Определението е правилно. Съгласно чл.419, ал.1 ГПК разпореждането за незабавно изпълнение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на заповедта на изпълнение. В случая, не се спори, че заповедта е връчена на 20.09.2011г., но частният жалбоподател твърди, че не е узнал за същата, тъй като не живее със съпругата си. Независимо от това, заповедта за изпълнение е редовно съобщена на длъжника, поради което срокът за обжалване тече от 20.09.2011г. Обстоятелствата, изложени от частния жалбоподател за времето и начина на узнаване на заповедта за изпълнение, са относими към подадено възражение по чл.423 ГПК., каквото е депозирано по делото. Тези обстоятелства подлежат на самостоятелна преценка от въззивния съд в производството по чл.423 ГПК, а не по реда на инстанционния контрол на разпореждането за незабавно изпълнение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд