Решение № 5176 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1663/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Т. - гражданин на Сенегал, подадена чрез адвокат Д. Радославова, срещу решение № 5326 от 28.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1155 по описа за 2025 г. на Административен съд гр.Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу решение № 3384/12.05.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал.1, т.2 във вр. с чл.8 и чл. 75, ал.1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Твърди, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развиват се доводи в подкрепа на становището за неправилност на съдебното решение. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт, отмяна на административния акт и произнасяне по същество на спора. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България, чрез редовно упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба, счита решението за правилно и моли да бъде оставено в сила. Представя справка за актуалната обществено-политическа обстановка в Република Сенегал към 14.04.2026 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на М. Т. - гражданин на Република Сенегал, против решение № 3384/12.05.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. С оспореното решение, съдът приема жалбата за неоснователна. За да се произнесе приема за установено, че производството пред административния орган е образувано по молба, вх. № ПМЗ-ОК-877 от 19.12.2024 г. за предоставяне на международна закрила в Република България на М. Т., гражданин на Република Сенегал, роден на [дата]. в гр. Дакар, етническа принадлежност:[заличен текст], семейно положение: женен с четири деца, със средно - специално образование, по професия леяр, с лични данни установени с декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ. От проведено на 06.01.2025 г. с лицето интервю е установено, че напуска легално Сенегал на 07.11.2024 г. като заминава със самолет транзит през Казабланка, Мароко за гр.Истанбул, Република Турция където има брат студент. Сочи, че на 30.10.2024 г. е поканен да участва във форум Турция – Сенегал, поради което имал издадена турска виза за това му участие, валидна до 07.11.2024 г. като благодарение на нея се качил в самолета. В Република Турция остава около месец и малко. Напуска Турция като взема автобус от Истанбул за Франция, купувайки си билет с фалшива френска лична карта и така излиза от Турция, но на територията на Република България е задържан заради фалшивата лична карта. Твърди, че в родината му има проблеми заради това, че подкрепя опозицията в лицето на партия „Коалиция Сам Са Каду“, която е противник на управляващата PASTEF (коалиция Пастеф). Разказва за проведен предизборен митинг в Сен Луи, по време на който е станал бой и е имало ранени. Добавя, че на този митинг той е отговарял за логистиката на Samm sa Kaddu (Коалиция „Сам са Каду“). При връщането си към гр. Дакар, привържениците на опозицията са спрени от екип за разследване на криминални и митнически престъпления и при обиск на колите са открити оръжия. Чужденецът заявява, че той не е бил с тази група, но проверяващите са разбрали, че колите са наети от него под наем. Обяснява, че при тази операция са арестувани 81 човека, а на него са му пратили призовка да се яви на разпит. Допълва, че трябвало да бъде разпитан на 07.11.2024 г., но в същия ден по съвет на членове на коалицията заминава за Турция. Обяснява, че задържаните 81 човека са изправени пред съд, а един от тях починал в затвора. Допълва, че за него този процес е инсцениран, имащ за цел да обезглави коалицията и той щял да има много проблеми, тъй като той наел четирите автомобила. Твърди, че въпреки загубата на изборите, неговата партия е по-мощна от управляващата и затова кандидатите им не са могли да правят предизборна кампания и пропаганда. Посочва, че водач на коалицията е бил кметът на столицата Дакар. На интервюто М. Т. заявява, че не желае да се завърне в Сенегал заради заплахата за живота му, а и защото харесва живота си в България. Добавя, че целта му е да остане за постоянно тук и да развива отношенията на родината му с нашата страна. Посочва, че не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на Европейския съюз. Изтъква, че е арестуван в родината си на 26 февруари 2019 г. пред телевизията в Дакар при президентските избори и бил два месеца в затвора, но тогава не искал да напуска Сенегал, а продължил с опозиционната си дейност. Стоял в затвора без да е осъждан. Излага, че имал и неприятности защото в държавата си произход бил председател на националната федерация на леярите и министъра на туризма и занаятите прекратил негови проекти за разширяване на дейността на леярната, което смята за спъване на професионалната му дейност. Добавя, че получава заплахи в социалните мрежи, без да уточнява от кого са тези заплахи. Посочва, че в Сенегал са майка му, баща му, жена му и четирите му деца. По време на интервюто декларира, че в Сенегал не е имал проблеми заради принадлежността си към етническа група, не е имал проблеми заради изповядваната от него религия. Не му е оказвано насилие. Молбата му за международна закрила е първа по ред. Сенегалският гражданин твърди, че не иска да се връща в родината си. С обжалваното пред първата инстанция решение, председателят на ДАБ, на основание чл. 75, ал.1, т.2 и т.4, вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ отказва да предостави на касационния жалбоподател статут на бежанец и хуманитарен статут. При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същото е постановено в съответствие с материалния закон. Решението е мотивирано с бежанската история на чужденеца при проведеното интервю относно причините същият да напусне страната си по произход, както и за причините за нежеланието му да се завърне в родината си. Първоинстанционният съд, позовавайки се на бежанската история на М. Т. излага съображения, че спрямо него не са установени материалноправните предпоставки на чл. 8, ал.1 ЗУБ, тъй като по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за наличие на притеснения относно дискриминационно и опасно отношение към лицето по повод неговата политическа, религиозна, полова принадлежност или други причини, които създават у него основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По тези съображения съдът прави извод, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на М. Т.. При преценка на събраните доказателства формулира извод за липса на основания за приложение и на разпоредбите на чл. 9 ЗУБ. Обосновава от фактическа и правна страна липсата на предпоставки и за предоставяне на хуманитарен статут като извежда извод за правилност на преценката на административния орган при постановяване на оспорения отказ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които изцяло се възприемат от настоящата касационната инстанция при условията на чл. 221, ал.2, изречение второ АПК, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т.3 АПК. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, напълно кореспондиращи с данните от представената пред касационната инстанция справка относно Република Сенегал с вх. № МД-02-147/14.04.2026 г., административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл.9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сенегалския гражданин международна закрила. Касационният съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал.1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Молителят, в бежанската си история твърди, че изпитва страх от преследване в държавата си по произход, предвид на това, че е от опозиционна партия. Нормата на чл.8 ЗУБ възприема определението за „бежанец“ от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Директива 2011/95/ЕС, като чужденецът трябва да отговаря на записаните в закона основания, за да получи статут на бежанец в Република България. Основният квалифициращ признак на определението е „преследването“, което е свързано с активни действия от страна на преследващия спрямо преследвания, който от своя страна бяга, страхува се и иска да се скрие от преследвача. В случая правилно в административният акт се сочи, че в представената бежанска история липсват правдоподобни и добре аргументирани твърдения в полза на търсената закрила. В съдебното производство тези констатации на административния орган не са опровергани. Молителят не е представил доказателства за отправени до него заплахи в социалните мрежи. От представената по делото справка на дирекция „Международна дейност“ е видно, че сенегалската политическа коалиция Samm sa Kaddu, чийто член твърди, че е молителят, е основана на 23.09.2024 г., преди предсрочните избори през 2024 г., а партия PASTEF е основана през 2014 г. и в продължение на 10 г. е била в опозиция. Правилно е прието, че това, че през 2019 г. Тиомбане е задържан за два месеца и след освобождаването му не е напуснал страната си, а през м.ноември 2024 г. взема решение за напускане само защото е поканен на разпит в полицията заради наетите от него автомобили, заловени от властите на митинг на опозицията преди изборите 2024 г. пълни с оръжие, не сочат опасения от политическо преследване, а за съмнение за извършено криминално престъпление. Тиомбане легално е отпътувал от страната си, въпреки получената от него призовка за разпит в полицията. В случая от събраните доказателства не се доказва, че молителят е бил обект на преследване в държавата си по произход, както и, че за същият съществува реална опасност от преследване, поради изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Съдът правилно приема, че по отношение на търсещия закрила не са налице обстоятелства, които може да породят основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Според чл. 8, ал. 4 ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Чужденецът не прави относими твърдения, изпълващи хипотезата на чл. 8, ал. 4 вр. ал.1 ЗУБ. Същият не доказва наличието на основателни опасения от преследване. В случая М. Т. не твърди спрямо него да е осъществено насилие под каквато и да е форма докато е бил в страната си по произход. Обосновано се сочи, че причините чужденеца да напусне Сенегал са такива от личен и социален характер и не обосновават основателен страх от преследване. Неоснователни са доводите на касатора, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал.1, т.1 и т.2 ЗУБ. В случая не се доказва касаторът да е бил принуден да напусне Сенегал поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗУБ, нито има данни да е застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. При издаване на оспорения административен акт административният орган и първоинстанционният съд подробно обсъждат ситуацията в страната по произход на Тиомбане и достигат до правилен извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал.1,т.3 ЗУБ. От съдържащата се по делото справка на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ, както и представената такава пред касационната инстанция, относно актуалното положение в Сенегал следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От последната представена пред касационната инстанция справка се установява, че в Сенегал няма въоръжен конфликт и не може да се говори за безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първоинстанционния съд. Ситуацията в Сенегал не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като не се съпътства от обстоятелствата изброени в чл. 9 ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно не следва да бъде касирано. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,