Определение № 4053 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4992/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. П. Ж. лично и като ЕТ „София-Т-София Т.“ против определение № 2688/26.09.2023 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 3444/2023 г., с което е оставена без разглеждане молба вх. № 4145/07.02.2023 г. от С. П. Ж. лично и като ЕТ „София-Т-София Т.“ за отмяна на решение № 1365/07.11.2022 г. по в.гр.д. № 2652/2022 г. на Окръжен съд Пловдив в частта, с която е оставена без уважение подадена от молителя жалба вх. № 26048/7.10.2022 г. против разпореждане по изп. дело № 398/2011 г. по описа на ЧСИ С. Г., рег.№ *** на КЧСИ и е прекратено производството по гр.д. № 3444/2023 г. по описа на Върховния касационен съд. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно. Излагат се доводи, че молбата за отмяна е допустима, като приетото в т.3 на ТР №7/31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС разрешение за недопустимост на отмяната на решения, постановени по реда на чл.435 ГПК, не следва да се абсолютизира, тъй като в последваща своя практика ВКС застъпва становището, че отмяната като производство по извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения е необходима и допустима при всички онези съдебни актове, които преграждат възможността за ново решение по съществото на спора. Така в определение № 1152 от 17.05.2023 г. по ч. гр.д. № 1569/2023 г. ВКС приема, че отмяната е допустима и основателна за такива съдебни решения, по отношение на които страната няма друг път за защита. Жалбоподателят се позовава и на съображенията, изложени в особеното мнение към т.3 и т.4 на цитираното тълкувателно решение. Изложени са и подробни доводи за неправилност на постановеното по реда на чл.435 ГПК решение на Окръжен съд Пловдив по приложението на нормата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и смесването на институтите на перемпцията и на погасителната давност. По отношение на вторият аргумент на състава на ВКС за недопустимост на молбата за отмяна – че не са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.2 ГПК, жалбоподателят излага доводи за неговата неправилност, като поддържа, че действията на състава на ОС Пловдив, постановил решението, чиято отмяна се иска, са недобросъвестни и необективни и могат да се окачествят като „престъпни“. Насрещната страна по частната жалба - „Юробанк България“ АД, чрез юрк. С. Т. е депозирал отговор, в който заявява становище за неоснователност на изложените в частната жалба доводи за неправилност на обжалваното определение на ВКС и съответно моли същата да бъде оставена без уважение. Насрещната страна по частната жалба - Б. А. Т. е депозирал отговор, в който заявява становище за основателност на изложените в частната жалба доводи за неправилност на обжалваното определение на ВКС и съответно моли същата да бъде уважена. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение прегражда по-нататъшното развитие на делото и е постановено от състав на Върховния касационен съд, намира че то подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като е насочена срещу акт, който не подлежи на отмяна по реда на Глава 24 от ГПК, като се е позовал на задължителното тълкувателно разрешение, дадено в т.3 на ТР №7/31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според което решенията на окръжния съд, постановени по жалби срещу действия на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна. Вторият допълнителен аргумент за недопустимост на молбата за отмяна, изложен от състава на ВКС е, че наведените в молбата и изложението на обстоятелства по чл.303 ГПК твърдения за неправилност на решението, като постановено в противоречие със закона, формираната задължителна практика на ВКС и фактите по делото, както и поради заинтересованост и необективност на съда, не попадат в приложното поле на чл.303, ал.1, т.5 и т.2 ГПК. Изложените в частната жалба доводи за неправилност на обжалваното определение на ВКС, са неоснователни по следните съображения: Съгласно задължителните постановки на т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, производството по чл.303-309 ГПК е извънинстанционно производство за контрол по отношение на неправилни съдебни решения. И. характер на производството произтича от относимостта му единствено към влезлите в сила решения, както и от необходимостта за защита срещу тяхната неправилност в ограничен брой случаи, изчерпателно изброени и лимитивно въведени. Този характер на производството обуславя неговата приложимост само по отношение на определена категория съдебни актове – решения, ползващите със сила на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици, каквито представляват определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол. Процесното съдебно решение, постановено по реда на чл.435, ал.2 ГПК, не притежава горепосочените характеристики на съдебни актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо по предмета на спора, поради което и не представлява акт, подлежащ на отмяна по реда на чл.303 ГПК, което изрично е прието и в т.3 на посоченото по-горе тълкувателно решение, което е задължително за всички съдилища, в т.ч. и за Върховния касационен съд. Не са налице и надлежни твърдения за наличие на основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, тъй като визираното основание е налице само когато по надлежния съдебен ред е установена неистинност на сочените в молбата документи – с влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК или с установителен иск за факта на престъплението по чл.124, ал.5 ГПК, в случаите при които наказателното преследване е изключено, поради някоя от причините, предвидени в НПК. Молителката не навежда и надлежни твърдения за наличието на нито едно от отменителните основания, посочени в чл.303, ал.1, т.5 ГПК – да е била лишена от участие в делото до приключване на устните състезания във въззивното производство, поради нарушения на съдопроизводствените правила, които уреждат това участие; да не е била надлежно представлявана поради нарушаване на нормите, свързани със законното представителство и по пълномощие или да не е могла да участва лично и/или чрез представител за заседание, за което е била призована, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение