Определение № 6845 от 23.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4952/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. Л. В. против определение № 570/03.04.2025 г. по адм. д. № 83/2025 г. по описа на Административен съд (АС) – Кюстендил, с което са оставени без разглеждане жалбите й против отказ, обективиран в решение № РД-19-7/15.01.2025 г. на главния секретар на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) и писмо с изх. № 24-01-49/18.02.2025 г. на и.д. главен секретар на НЗОК и производството е прекратено. Твърди, че съдът неправилно е приел, че жалбата е подадена след срока за обжалване, тъй като с писмото на НЗОК, получено на 20.01.2025 г. не е приложено решението за предоставяне на достъп до обществена информация. Счита, че административният орган само частично е предоставил достъп до исканата обществена информация. Иска определението да бъде отменено. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответната страна главен секретар на Национална здравноосигурителна каса, оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Не претендира разноски. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционното съдебно производство е образувано по жалби срещу решение № РД-19-7/15.01.2025 г. на главния секретар на НЗОК и писмо изх. № 24-01-49/18.02.2025 г., издадено от и.д. главен секретар на НЗОК, издадени по заявление за достъп до обществена информация с вх. № 24-03-163 от 01.08.2024 г. след постановяване на решение № 2184/18.12.2024 г. по адм. д. № 463/2024 г. по описа на АС– Кюстендил, с което е отменен отказ за достъп до обществена информация. С писмото В. е уведомена, че не може да й се предостави исканата информация за партидните номера на лекарствения продукт [наименование] DN 300 fl /[наименование]% lgG 250 mg/5 ml/, приложен на В. Л. М.. За да постанови обжалваното определение, АС-Кюстендил е приел, че жалбата в частта й, с която се оспорва отказ, обективиран в решение № РД-19-7/15.01.2025 г. на главния секретар на НЗОК, е подадена след изтичането на преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което и на основание чл. 159, т. 5 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане. По отношение на жалбата срещу писмо с изх. № 24-01-49/18.02.2025 г. на и.д. главен секретар на НЗОК, съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 АПК – липсва годен за оспорване индивидуален административен акт, тъй като процесното писмо на органа не обективира отказ за предоставяне на достъп до обществена информация и не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, а има уведомителен характер по чл. 33 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Определението е правилно, при следните коригиращи мотиви: Правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбата в частта, с която се оспорва отказ, обективиран в решение № РД-19-7/15.01.2025 г. на главния секретар на НЗОК, е недопустима като подадена след изтичането на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1 АПК, административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. Правото на жалба може да бъде упражнено в рамките на законово установения четиринадесетдневен срок. Недоказано остава твърдението на частната жалбоподателка, че на 22.01.2025 г. ѝ е изпратен електронен имейл, съдържащ Решение № РД-19-7/15.01.2025 г. на главния секретар на НЗОК, който тя е отворила на 24.01.2025 г. От представените по делото доказателства не се установява по безспорен начин датата на получаване на електронното съобщение, но жалбоподателката признава, че й е връчено на 22.01.2025 г./ л.32/ При това положение жалбата е просрочена, защото считано от момента на връчването на акта е изтекъл законоустановения срок. Правилни са мотивите на административния съд, че писмо с изх. № 24-01-49/18.02.2025 г. на и.д. главен секретар на НЗОК не е индивидуален административен акт. Наличието на годен за оспорване административен акт е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за наличието на която съда следи служебно. Неправилен е обаче изводът на съда, че писмото има характер на уведомление по чл. 33 ЗДОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 33 ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок той уведомява за това заявителя. Визираната в чл. 33 ЗДОИ хипотеза се отнася до случаите, в които органът не е нормативно задължен да създава и съхранява исканата информация, като същевременно няма данни за нейното местонахождение. От съдържанието на обжалваното писмо /л.68/ се установява, че търсената информация съществува, органът не разполага с нея, но има данни за нейното местонахождение и е уведомил жалбоподателката къде да я намери, в случая в Изпълнителна агенция по лекарствата. Разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗДОИ предвижда, че когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя. В уведомлението задължително се посочват наименованието и адресът на съответния орган или юридическо лице. В конкретния случай е приложима нормата на чл. 32, ал. 1 ЗДОИ, а не тази на чл. 33 ЗДОИ. В случая заявлението не е препратено, но с частната жалба пред настоящата съдебна инстанция са представени доказателства, че жалбоподателката е сезирала на 8.01.2025 г. ИАЛ с искане за предоставяне на информация за флаконите [наименование] 5%, с които е приложено лечение в периода от 13.04.2024 г. - 17.04.2024 г. в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" на пациента В. М.. Поради това допуснатото нарушение на чл.32, ал.1 от ЗДОИ от ответника не е съществено. Предвид изложеното настоящата частна жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение на административния съд следва да се остави в сила като правилно. Не са претендирани разноски от ответника. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение