Определение № 2057 от 24.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1333/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Делото е образувано по частна жалба на И. Ж. З., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му адв. В. В., срещу определение №4129 от 21.12.2023 г по гр. д. №5208/2023г. на Върховния касационен съд, III г.о., с което е била оставена без разглеждане молба за отмяна с вх.№ 25032270/21.08.23г. по описа на СРС, подадена от И. Ж. З., срещу Решение № 3456/28.11.22г., постановено по в.гр.д. 646/2022г. на СГС. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му. Ответната страна по частната жалба- А. З. А., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника си адв. Д. Г., оспорва същата и иска оставянето й без уважение. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лице, което има правен интерес да обжалва, и срещу подлежащо на обжалване определение. За да остави без разглеждане подадената от частния жалбоподател И. Ж. З. молба за отмяна на влязлото в сила решение по в.гр.д. 646/2022г. на СГС, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, е приел, че с оглед изложените в нея твърдения отмяната на посоченото решение, което е постановено по реда на чл.294 от ГПК при повторно разглеждане на делото, се иска поради противоречието му с отменителното решение на ВКС, с което делото е било върнато за ново разглеждане. Приел е, че редът за защита на молителя против решението, чиято отмяна иска в настоящото производство, е бил чрез обжалването му пред ВКС, от която възможност той се е възползвал, но същото не е било допуснато до касационно обжалване. Посочил е, че при това положение подадената молба за отмяна е недопустима поради липса на правен интерес. Частната жалба срещу така постановеното определение е неоснователна. Молителят И. Ж. З. е поискал на основание чл.303, ал.1, т.4 от ГПК отмяна на влязлото в сила решение по в.гр.д. 646/2022г. на СГС, постановено по реда на чл.294 от ГПК при повторно разглеждане на делото, което не е било допуснато до касационно обжалване с определение №1862 от 28.06.2023г. на ВКС по гр.д.№538/2023г., IV г. о., поради противоречието му с Решение №60301 от 17.01.2022г. на ВКС по гр.д.№479/2021г., постановено в рамките на същия спор между страните, с което е било отменено първото въззивно решение и делото е било върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане. При така изложените от молителя твърдения молбата е процесуално недопустима, тъй като същите не са относими към посоченото от него основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 от ГПК- между същите страни, за същото искане и на същото основание да е било постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Както е посочено в мотивите по т.3 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК, отмяната е процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, резултат на приключил спор, чиято цел е преодоляване на формираната неправилно сила на пресъдено нещо на съдебния акт, когато този резултат се дължи на изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 от ГПК основания. В случая молителят не твърди между същите страни, за същото искане и на същото основание да е било постановено друго влязло в сила решение, разрешаващо спора между тях със сила на пресъдено нещо, а обосновава искането си с постановеното в рамките на същия спор отменително решение на ВКС при първото касационно обжалване, с което обаче правният спор между страните не е бил разрешен със сила на пресъдено нещо. Преценката за съответствието на изложeните в молбата за отмяна обстоятелства с основанията по чл. 303, ал. 1 от ГПК е такава по допустимостта на молбата, и доколкото в случая такова не е налице, то същата като недопустима следва да се остави без разглеждане съгласно задължителните указания, дадени в т. 10 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. До същия извод е стигнал и съставът на ВКС, разгледал молбата за отмяна и преценил нейната недопустимост в закрито заседание съгласно чл. 307, ал. 1 от ГПК. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Предвид неоснователността на частната жалба и направеното от ответната страна искане жалбоподателят следва да бъде осъден да й заплати направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,