Определение № 214 от 11.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 93/2018 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Образувано е по молба на М. К. и И. З., за допълване на определение № 325/21.06.2018 г.по настоящото дело, като им бъдат възмездени, съответно присъдени в тежест на Н. Ч., понесените в касационното производство разноски, в размер на 1 250 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, за осъществяване защитата на молителите срещу подадената от Н. Ч., с качество на трето лице – помагач на ответника в производството, касационна жалба, касационното обжалване по която не е допуснато с исканото за допълване определение. Ответната страна – Н. Ч. – не е взела становище по молбата. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл.248 ал.1 ГПК,изхожда от легитимирана да го предяви страна и следва да се разгледа по същество. Молбата е основателна. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно, с отговора на молителите на касационната жалба на Н. Ч., към който отговор са прикрепени и доказателствата за договорено и разплатено адвокатско възнаграждение, в размер от 1 250 лева – пълномощно и договор за правна защита. Н. Ч. не е взел становище по претенцията за възмездяване на разноски, вкл. за прекомерност на същите. Касационно обжалване по касационната жалба на същия не е допуснато. Съгласно чл.78 ал. 10 ГПК, третото лице – помагач дължи възмездяване на понесени от страните разноски, макар нему да не се присъждат такива. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение