Определение № 4124 от 16.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3822/2025 г.

ВАСПетчленен състав - II колегия16.04.2025 г.докладчик Ваня Анчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане от 17.03.2025 г. по вх. № 2593 от 19.02.2025 г. на председателя на Второ отделение на Върховния административен съд. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ВАНЯ АНЧЕВА секретар: Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ ТОДОР ТОДОРОВ /п/ ЮЛИЯ КОВАЧЕВА /п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА

Мотиви

Д. С. Т., от [населено място], община Петрич, [улица], е обжалвал с молба за отмяната му като незаконосъобразно Разпореждане от 17.03.2025 г. по вх. № 2593 от 19.02.2025 г. на председателя на второ отделение на Върховния административен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата с вх. № 2593/19.02.2025 г. против Решение № 521/21.01.2025 г., постановено по адм. дело № 774/2024 г. на Върховен административен съд, тричленен състав, второ отделение. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от Д. С. Т. частна жалба с вх. № 2593/19.02.2025 г., председателят на Второ отделение на Върховния административен съд е приел, че са налице основанията на чл. 213а, ал. 8, във вр. с ал. 2 и чл. 215, т. 4 АПК и оспорването е недопустимо. От данните по делото е видно, че с частната жалба на Т. се оспорва окончателното Решение № 521/21.01.2025 г., постановено по адм. дело № 774/2024 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение. Към частната жалба е депозирано и искане за сезиране на Конституционния съд за установяване на противоконституционност на чл. 212, ал. 2 и чл. 242, ал. 4 АПК и чл. 284, ал. 2 ГПК. Първоначално съдът е приел частната жалба като искане за отмяна на влязло в сила решение, но с писмено становище от Д. Т. изрично е уточнено, че представлява частна жалба. С Разпореждане от 20.02.2025 г. на председателя на Второ отделение, частната жалба е оставена без движение с указания за представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер от 30 лева и приподписване от адвокат. Адресантът изрично е предупреден, че при неизпълнение на указанията в срок, жалбата ще бъде оставена без разглеждане. Съобщението, съдържащо указанията на съда, е редовно връчено, на посочения адрес на жалбоподателя, на датата 06.03.2025 г. Срокът за изпълнение на указанията на съда, изчислен по правилата на чл. 60, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК, е изтекъл на 13.03.2025 г. (четвъртък, присъствен ден). На 13.03.2025 г. е постъпило писмено становище от жалбоподателя Т. с изложени разнопосочни искания и аргументи, относими към оплакванията за неправилност на решението на тричленния състав на Върховния административен съд, второ отделение. Представен е платежен документ за внесена държавна такса. До настоящия момент указанията за приподписване на частната жалба не са изпълнени. С оспореното разпореждане, на основание чл. 213а, ал. 8 във връзка с чл. 213а, ал. 2 и чл. 215, т. 4 АПК, частната жалба на Д. С. Т. е оставена без разглеждане. За да постанови този резултат, председателят на Второ отделение е приел, че Решение № 521/21.01.2025 г. по адм. дело № 774/2024 г. на Върховен административен съд, тричленен състав, второ отделение, с което е отменено Решение № 1789/19.10.2023 година, постановено по адм. дело № 901/2022 година по описа на Административен съд - Благоевград и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, не подлежи на обжалване. Посочил е, че допълнително основание за недопустимост на съдебното производство е и неизпълнението в цялост на указанията от 20.02.2025 г. Разпореждането е правилно. Така формулираният правен резултат е законосъобразен и се споделя от настоящата инстанция. Правилна е преценката, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд не подлежи на инстанционен съдебен контрол. Съдебно-административното производство така, както е уредено в АПК е двуинстанционно (Арг.: чл. 132). Според чл. 208 АПК, субсидиарно приложим по силата на препращащата норма на чл. 236 АПК, на касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. При тази нормативна регламентация следва еднозначният извод, че актовете на съдилищата в административния процес подлежат само на двуинстанционно разглеждане. От данните по делото е видно, че по заявения с жалбата на Д. Т. правен спор, се е произнесъл Административен съд - Благоевград с Решение № 1789/19.10.2023 г. по адм. дело № 901/2022 г. по описа на съда. Този съдебен акт е отменен с Решение № 521/21.01.2025 г. по адм. дело № 774/2024 г. на Върховния административен съд, второ отделение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Така постановеното от Върховния административен съд решение е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол - Сравн.: чл. 223 АПК. Предвид обстоятелството, че съдебният спор вече е приключил с окончателен съдебен акт, повторната му преценка въз основа на наведените в жалбата оплаквания е недопустима, а чл. 229 АПК се явява неприложим. С постановяване на акта на действуващия като касационна инстанция тричленен състав на Върховния административен съд са изчерпани регламентираните в АПК процесуални способи за проверка на съдебното произнасяне по защита на правото на достъп до съд. С оглед стабилитета на правния оборот и при липсата на процесуален ред, по който да се оспорват, решенията на тричленните състави на Върховния административен съд, постановени в касационно производство, не могат да бъдат атакувани (Виж: чл. 223 АПК), както и не могат да бъдат преразглеждани от постановилия ги съдебен състав. Следователно в конкретния случай е налице пречка от категорията на абсолютните за разглеждане на повдигнатите доводи на жалбоподателя по същество. При липса на процесуална възможност за оспорване и на основание чл. 215, т. 4, вр. с чл. 236 АПК, частната жалба на Д. С. Т. законосъобразно е оставена без разглеждане. По изложените съображения разпореждането на председателя на второ отделение на Върховния административен съд, констатиращо наличието на отрицателни процесуални предпоставки за възникване и упражняване правото на оспорване, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид недопустимостта на предприетия способ за съдебна защита, съдът не дължи произнасяне по останалите искания на жалбоподателя. Водим от горното и на основание чл. 213а, ал. 7 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,

Цитирани разпоредби

16