Определение № 5984 от 19.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4786/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Й. В. К. чрез пълномощника й адвокат М. П. против определение № 4441 от 7.10.2024 г., постановено по гр. д. № 363 по описа за 2024 г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на Й. В. К. за отмяна на влязлото в сила на 22.04.2022 г. решение на Софийски районен съд, постановено на 04.02.2022 г. по гр. д. № 80309/2018 г. Насрещните страни К. Е. М. и А. С. С. са подали писмен отговор, с който всеки от тях оспорва основателността на частната жалба. Касационният съдебен състав приема, че частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съставът на Първо гражданско отделение на ВКС е посочил, че е налице спор за момента, в който молителката е узнала за решението, чиято отмяна претендира, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Констатирал е, че молителката твърди, че е узнала за решението на 12.05.2022 г. от дъщеря си, която узнала за делото на 11.05.2022 г., когато била повикана на среща с ответника К. М. пред общия имот. Тогава ответникът я уведомил, че има дело за делба, което е приключило и иска да закупи дела на молителката. Съдебният състав е допуснал събиране на гласни доказателства – показанията на Л. В. С., дъщеря на молителката (която е заявила, че на 11.05.2022 г. К. М. й казал да види, че има дело, по което майка й е осъдена и вече няма право на тези имоти; тя помолила един адвокат да дойде с нея, защото не би могла да прецени какво се случва и тогава видяла, че е имало някакво дело, за което те не са знаели и не са били призовавани; уведомила майка си за това решение на следващия ден след разговора с К.) и показанията на И. В. А., съсед (който заявява, че няколко дни преди 7.05.2022 г. видял К. М. на улицата и разбрал, че чака Д., дъщеря й и адвокат, тъй като имали среща - чакал да се видят, за да се разберат какво ще правят с делото; дошла една кола, от която слезнала дъщерята на Д. с един мъж; датата на срещата свързва с рождения ден на своята съпруга, която е родена на 7 май, като няколко дни преди това видял К., който чакал Д. и дъщеря й, и решил да го попита къде да празнуват рождения ден). Обсъждайки свидетелските показания, съдебният състав е констатирал противоречие относно датата на провеждане на срещата. Посочил е, че следва да бъде дадена вяра на показанията на свидетеля А., който е незаинтересован от изхода на спора и предавайки преките си и непосредствени впечатления от обстоятелствата, за които свидетелства, свързва момента на провеждането на срещата между К. М. и Л. С. с точно определена дата, а именно рождения ден на своята съпруга. Показанията на свидетелката Л. С. от друга страна като дъщеря на молителката следва да бъдат преценявани при условията на чл. 172 ГПК при отчитане на нейната заинтересованост от изхода на спора и с оглед противоречието им с показанията на разпитан по делото незаинтересован свидетел, да не им бъде давана вяра. Още повече като се вземе предвид, че показанията на тази свидетелка са и противоречиви, доколкото същата заяви пред съда, че е разбрала от наемателката на имота, че К. М. е купил имота на публична продан, но не може да си спомни кога е било това, след което заяви, че е присъствала на публичната продан. При този анализ на свидетелските показания е прието, че срещата, на която дъщерята на молителката е узнала за решението, е била проведена няколко дни преди 07.05.2022 г., а не на посочената в молбата дата (11.05.2022 г.), като молителката е била уведомена за решението в деня, следващ провеждането на тази среща, т.е. не по-късно от 07.05.2022 г. Молбата за отмяна е подадена на 10.08.2022 г., т.е. след изтичането на предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК срок, поради което като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. В частната жалба са наведени доводи, че при констатираното противоречие в свидетелските показания, съдът е следвало да събере допълнителни доказателства коя е рождената дата на съпругата на свидетеля А., както и да допусне очна ставка, за да установи има ли познанство между свидетелите и страните (твърди се, че свидетелят А. не познава Й. К., дъщеря й Л. С., нито адвокат М. П.). Доводите са неоснователни. Съдът може по своя преценка да укаже необходимостта от събиране на допълнителни доказателства или да допусне очна ставка с цел проверка достоверността на свидетелските показания, ако данни за съответния факт се съдържат само в гласните доказателства и всички свидетели са заинтересовани по смисъла на чл. 172 ГПК или пък всички са незаинтересовани, като показанията на всеки свидетел са вътрешно логични и непротиворечиви. Съобразно практиката на ВКС и въз основа на показанията на заинтересован свидетел може да се приеме да установен факт, който ползва страната, за която свидетелят се явява заинтересован, но към тези показания следва да се подходи със засилена критичност. В настоящия случай съобразно изискването на чл. 12 ГПК съдът е изложил съображения си как е формирал вътрешното си убеждение, изхождайки от непоследователността в показанията на свидетелката С., която макар точно да помни датата, на която твърди, че е била срещата, не помни кога е била публичната продан, на която е присъствала и на която К. купил имота, като същевременно поддържа, че затова, че К. е купил имота е узнала по друг начин – от наемателката си. Като се има предвид, че свидетелката е заинтересована по смисъла на чл. 172 ГПК, а показанията на свидетеля А. са логични и последователни, то съставът на ВКС е спазил процесуалните правила при формиране на вътрешното си убеждение. Доколкото на инстанционен контрол подлежи само спазването на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение на съда по чл. 12 ГПК и в случая те са спазени, то атакуваното определение следва да бъде потвърдено. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение