Решение № 14513 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 422/2017 г.

Решение № 14513 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 422/2017 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационни жалби на М. Ц. П., представен от адв. И. И. и на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Т., срещу решение № 375/28.11.2016 г. на Административен съд В. Т. /АСВТ/ по адм. д. № 386 по описа за 2016 г. Първият касатор обжалва частта от решението, с която е отхвърлено оспорването му срещу ревизионен акт /РА/ № Р-04001515005524-091-001/02.03.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т., относно установените задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчните 2009-2013 г. Оплакванията му са насочени срещу ревизионния акт - за неоснователно определяне на нулево начално салдо към 01.01.2009 г. при съпоставката на паричните приходи и разходи по отчетни периоди; липса на разграничаване на доходите според източника; неяснота за размера на разходите за издръжка и живот. Прави възражение за изтекла погасителна давност без да сочи за кои задължения. Вторият касационен жалбоподател оспорва частта от решението, разпореждаща отмяна на РА относно установените допълнителни задължения за осигурителни вноски към фондовете на държавното обществено осигуряване и по сметка на НЗОК за 2012 и 2013 г. и за лихви за забава. Доводите му са за несъответствие на решението в атакуваната част с материалния и процесуалния закон. Обосновава отнасяне към процесуалните тежести на ДЗЛ на установяването на източник на дохода, за който не се дължат осигуровки. Всеки от касаторите иска отмяна на обжалваната от него част от първоинстанционното решение и отмяна /от П. заявена имплицитно/, респективно отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Като ответници по касация отричат основателността на насрещната касационна жалба. ДДОДОП претендира деловодни разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата на П. и за основателност на тази на ДДОДОП. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: Пред АСВТ е оспорена потвърдената при обжалването по административен ред част от РА, с който, при ревизия проведена по правилата на чл. 122-124а от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, в тежест на М. П. са установени допълнителни задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009-2013 г. в общ размер 15 560.05 лева с корелативни закъснителни лихви общо 6 488.51 лева и задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице за ДОО и ЗО за 2012 г. и 2013 г. в общ размер 10 402.56 лева с лихви за забава в общ размер 2 442.46 лева. Според приходната администрация във всички ревизирани данъчни периоди данъчният субект е извършил разходи надвишаващи декларираните и обложени доходи. Паричният недостиг в размер съответно 40 064 лева, 61 846 лева, 3 250 лева, 48 088 лева и 28 656 лева /изчислен при съпоставка на приходите и разходите по метода на баланса на паричните потоци/ е определен за презюмиран доход. Прието е, че към 01.01.2009 г. РЛ не е притежавало разполагаеми парични средства, тъй като не е заявило съществуването им. При оспорването по административен ред е извършена служебна проверка за отсъствие на подадена ГДД за доходи за 2008 г. Годишната данъчна основа е определена като отрицателната парична разлика е намалена с дължимите ЗОВ. Към нея е отнесена ставката по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за определяне на размера на данъчното задължение. Облагаемият доход е възприет като осигурителен доход, за който е предположено че е от трудова дейност, и РЛ като самоосигуряващо се лице дължи изравнителни вноски по чл. 6, ал. 8 КСО, както и здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. На основание чл. 124а ДОПК задълженията за ЗОВ са определени по реда на чл. 122-124 ДОПК. Установяванията на първостепенния съд в обжалваното решение следват тези на администрацията в РА и представляващия неразделна част от него РД. Съдът е приел, че са установени предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, тъй като извършването на разходи, превишаващи приходите сочи на укрити доходи. Зачел е презумптивната доказателствена сила на РА по чл. 124, ал. 2 ДОПК за констатациите си за съпоставяните разходи, които включват основно финансиране по решение на общото събрание на "АВМ" ООД /в което жалбоподателката е съдружник със съпруга си/ с пари в брой общо 376 200 лева /за П. 188 100 лева/ и плащане на местни данъци и такси и единствен доход в размер 5 695 лева в 2009 г. от продажба на гараж в режим на съпружеска имуществена общност. Отрекъл е да е установен различен от този по РА размер на разполагаемите средства от 0 лева към 01.01.2009 г. При решаването на спора за съществуването на задълженията за ЗОВ позицията на първостепенният съд е, че не е доказано презюмираният доход да е от трудова дейност, което изключва задължението за осигурявяне за него. Първоинстанционното решение е правилно. С характер на касационно оплакване в жалбата на П. е само това за пропуск на съда да приложи института на погасителната давност при решаването на отнесения пред него спор. В съответствие с материалния закон е разпореденото с оспорения съдебен акт отхвърляне на жалбата срещу ревизионен акт, който установява непогасени по давност публични задължения. С арг. от чл. 171, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 67, ал. 4 ЗДДФЛ /ред. до новелата от ДВ бр. 97/2016 г./ плащането на задълженията за подоходен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. /най старото задължение/ е следвало да се извърши през 2010 г., поради което 5-годишният срок на погасителната давност е започнал да тече на 01.01.2011 г. и би трябвало да изтече на 01.01.2016 г. С връчването на ЗВР на 19.08.2015 г. е спряна давността на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК до издаването на РА на 02.03.2016 г., а с издаването му давността е прекъсната на основание чл. 172, ал. 2 ДОПК, а абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК изтича на 01.01.2021 г. На по-голямо основание няма как да са погасени по давност задълженията за данъци и лихви за 2010-2013 г. Правилни са изводите на първостепенният съд, че освен допълнителен осигурителен доход, като основание за годишното изравняване се изисква и друг елемент на пораждащия задължението за обществено осигуряване фактически състав - осъществяването на трудова дейност. С арг. от чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или по чл. 4а, ал. 1 от кодекса. Доходите с недоказан произход не са обвързани в РА с някоя от дейностите по чл. 4 от КСО. Презумпцията на чл. 123, ал. 1 ДОПК е за съществуване на подлежащи на облагане с данъци печалба или доход при имущественото несъответствие по т. т. 1 или 2 от разпоредбата. По мотивите от ТР № 1/18.05.2016 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС "С нормите на чл. 122, ал. 1 и 2 ДОПК се установяват обстоятелствата за определяне на основата за облагане с данъци различни от тези в материалните данъчни закони и основанията за преминаване към този ред. ... Доходът е елемент от фактическия състав, пораждащ задълженията за осигурителни вноски - вж. чл. 6, ал. 2 КСО и чл. 40 ЗЗО. За установяването на задължителни осигурителни вноски е препращането на чл. 124а ДОПК...". Затова и при предпоставките на чл. 122, ал. 1 и при използване на способите по чл. 122, ал. 2 ДОПК се установява доходът като елемент от пораждащия задължението за осигуряване фактически състав, а не и източникът му. От обстоятелството, че П. е осигурено лице на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО не следва привръзка на доходите с недоказан произход към някоя от дейностите по чл. 4, ал. 3, т. т. 1-4 КСО. Обратно на позицията на касатора, за ревизираното лице не съществува задължение да установи принадлежността на доходите към тези, за които не се дължи внасяне на ЗОВ. Констатации за трудова дейност като източник на доходите не се съдържа в РА, та да е приложима процесуалната бонификация по чл. 124, ал. 2 ДОПК. С арг. от чл. 170, ал. 1 АПК тежестта да установи породилата доходите трудова дейност е за администрацията. Пренебрегнато е значението на факта на здравното осигуряване на П. на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО в контекста на правилото на чл. 40, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗЗО. Щом РЛ е осигурено на някое от основанията по чл. 40, ал. 1 ЗЗО и приписваният му доход с недоказан произход е неотносим към основанията по чл. 40, ал. 1 ЗЗО, то за деятелността източник на дохода той не подлежи на здравно осигуряване. Съгласието на касационния съдебен състав с начина на разрешаване на споровете от административния съд мотивира оставяне в сила на постановеното от него решение. При този изход на спора на ДДОДОП се дължат деловодни разноски в размер 893.58 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 3 и по аналогия на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение