Определение № 283 от 06.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2020 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1 ГПК Образувано е въз основа на подадената от Г. В. Н. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. частна жалба с вх.№ 16443 от 26.09.2018г. против разпореждане от 13.08.2018г. по ч.гр.д. № 364/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е върната частната й касационна жалба с вх.№ 10903 от 11.06.2018г. срещу определение № 807 от 7.03.2018г. Счита обжалвания акт за неправилен и желае да бъде отменен. Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата частна жалба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона намира същата за допустима / подадена е в законоустановения срок и от лице което има правен интерес от обжалване/, но неоснователна. Съображенията: Със сега обжалваното определение от 13.08.2018г. по ч.гр.д. № 364/2018г. САС е върнал подадената частна касационна жалба с вх.№ 10903 с довод за неизпълнение в срок на дадените от съда указания. Посочено е, че с разпореждане от 19.06.2018г.съдът е дал указания за представяне на документ за внасяне на държавна такса в размер на 15лв. и на изложение на касационни основания с изрични указания, че при неизпълнение в срок, частната касационна жалба ще бъде върната. Съобщението е получено от страната, чрез процесуалния й представител на 8.07.2018г. и в предоставеният 7-дневен срок указанията не са изпълнени, което е основание за връщане на жалбата. В сега подадената частна жалба същественият довод на жалбоподателката е за неправилност на обжалвания акт поради несъобразяването му с действащата към релевантния момент разпоредба на чл.61, ал.2 ГПК/отм./. Отделно излага доводи и за немотивираност на акта и допуснати нарушения както на Конституцията /чл.121, ал.4/, така и на установена съдебна практика и на правото на ЕС. Направено е и искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на чл.47 от Хартата на ОПЕС по общо девет поставени въпроси, във връзка с твърдени от страната нарушения, допуснати при събиране на доказателства, процедурата по даване на указания от съда, приложение на вътрешни норми досежно сроковете, определяне на държавна такса, публичност на заседанията. Настоящият съдебен състав по релевантният довод във връзка с приложението на чл.61, ал.2 ГПК/отм./, намира следното: Безспорно е, че страната е била уведомена за дадените от съда указания на 8.07.2018г. /неделя/. При броене по правилата на чл.60, ал.4 ГПК, срокът за изпълнение на дадените указания изтича в съответния ден на седмицата, т.е. на 15.07. /неделя/. Съгласно чл.60, ал.6 ГПК, когато последният ден от срока е неприсъствен /както е в случая/, срокът изтича в първия следващ присъствен ден, т.е. на 16.07.2018г./понеделник/. Считано от 1.11.2017г., до 1.09.2018г., е била в сила нормата на чл.61, ал.2 ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017 г., отм. бр.65 от 2018г./, съгласно която сроковете спират да текат за страните по време на съдебната ваканция по чл.329, ал.1 ЗСВ / или от 15.07. до 1.09./ Следователно, по силата на закона, срокът е бил спрян включително и на 31.08.2018г./петък/. Спирането на сроковете и отмяната на спирането става по волята на законодателя. В конкретният случай, чрез ЗИД на ГПК, приет с ДВ бр.65 от 7.08.2018г., той е приел че отмяната на чл.61, ал.2 ГПК влиза в сила от 1.09.2018г., за което е уведомил страните близо три седмици по-рано /считано от 7.08.2018г., когато е оповестена нормата в ДВ/. Нормата на чл.61, ал.2 ГПК е процесуална и по силата й срокът не е текъл за времето 15.07.2018г. – 31.08.2018г., през което време жалбоподателката е имала възможност да изпълни указанията на съда. Считано от 1.09.2018г. /събота/, нормата е отменена и поради обратното й действие са заличени последиците й. Затова, изпратените по пощата с приложен плик, с пощенско клеймо от 3.09.2018г., разписка за внесена на 14.07.2018г. държавна такса в размер на 15лв. и изложение на касационни основания, във връзка с подадената частна касационна жалба против определение № 807 от 7.03.2018г., са подадени извън определения срок. Подадената молба за продължаване на срока от 4.09.2018г., като подадена след изтичане на срока за изпълнение на указанията, също не може да бъде преценена като релевантна. Въз основа на изложеното следва обжалвания акт да бъде потвърден. Настоящият съдебен състав не споделя твърденията на жалбоподателката за допуснати нарушения от страна на съда. Направеното искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС е очевидно неоснователно, първо тъй като поставените въпроси са ирелевантни за решаване на конкретния спор, предмет на настоящето разглеждане и второ, защото поставените въпроси не засягат правен въпрос от правото на ЕС, а касаят единствено и само приложение на националното право. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение