Определение № 9631 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9890/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Д. Т. от гр.Димитровград, чрез процесуален представител доцент д-р Хр.Банов срещу определение № 6679 от 22.07.2025 г., постановено по административно дело № 1283/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково. С обжалваното определение съдът е: 1. оставил без разглеждане възражение /жалба/, с вх. № 8588/17.06.2025г. при АС-Хасково, подадено от В. Д. Т. в частта срещу разпореждане [номер]/2144-26-34/13.05.2025г., на ръководителя на ПО в ТП на НОИ – Хасково и е прекратил производството по делото в тази част; 2. прекратил производството по делото в частта на същото възражение /жалба/, с вх. № 8588/17.06.2025г. при АС-Хасково, подадено от В. Д. Т., с което се иска на основание чл. 99, ал. 3 от КСО отмяна или изменение на разпореждане [номер]/2144-26-34/13.05.2025г., на ръководителя на ПО в ТП на НОИ – Хасково, като е изпратил възражението по компетентност на ръководителя на ПО в ТП на НОИ – Хасково за произнасяне. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на оспореното определение. Посочва, че административният орган погрешно е посочил правното основание, срока и подведомствеността на жалбата срещу разпореждане [номер]/2144-26-34/13.05.2025г., на ръководителя на ПО в ТП на НОИ – Хасково, поради което неправилен се явява и изводът на съда, че срокът за обжалване е изтекъл. Счита, че съдът е следвало да прекрати производството и в цялост да изпрати възражението по компетентност на Директора на ТП на НОИ - Хасково, а не на ръководителя на ПО в ТП на НОИ - Хасково. Иска обжалваното определение да бъде отменено изцяло и се присъдят направените по делото разноски. Ответникът по частната жалба – Директорът на ТП на НОИ – Хасково, в срока по чл. 232 от АПК, не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, в тричленен състав на Шесто отделение, при извършената проверка на обжалваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, намира за установено следното: С възражение, вх. № 8588/17.06.2025г. при АС-Хасково, В. Д. Т. е: 1. обжалвал разпореждане [номер]/2144-26-34/13.05.2025г., на ръководителя на ПО в ТП на НОИ – Хасково, издадено на основание чл. 30, ал. 2 вр. с чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК и чл.45, § 4 от Регламент № 987/2009, с което е оставено без разглеждане и е прекратено производството по подадено от него заявление с вх. № 9019-26-8/21.03.2023 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е поискал неговата отмяна; 2. на основание чл. 99, ал.3 от КСО поискал и преразглеждане на влязлото в сила разпореждане [номер]/2144-26-34/13.05.2025г., на ръководителя на ПО в ТП на НОИ – Хасково, с искане за неговата отмяна или изменение, предвид наличието на нови доказателства. Съдът е констатирал, че разпореждане [номер]/2144-26-34/13.05.2025г. на ръководителя на ПО в ТП на НОИ – Хасково е връчено на В.Т., чрез упълномощено от него лице на 20.05.2025 г., видно от приложеното в преписката известие за доставяне, а възражението срещу него е подадено на 11.06.2025 г. до Директора на ТП на НОИ. Съдът е приел, че възражението /жалбата/ срещу разпореждане [номер]/2144-26-34/13.05.2025г., на ръководителя на ПО в ТП на НОИ – Хасково, като подадена след 14 дневния срок по чл.197 от АПК е просрочена и като такава се явява недопустима. По отношение на възражението /жалбата/, с което се иска на основание чл. 99, ал. 3 от КСО отмяна или изменение на разпореждане [номер]/2144-26-34/13.05.2025г., на ръководителя на ПО в ТП на НОИ – Хасково, съдът е приел, че компетентен да се произнесе съгласно чл. 99, ал. 1 от КСО е органа, който го е издал, в случая Ръководителя на ПО в ТП на НОИ – Хасково, на когото по компетентност следва да се изпрати възражение, с вх. № 8588/17.06.2025г. при АС-Хасково. По изложените съображения съдът постановил обжалваното определение. Настоящият състав на ВАС, намира частната жалба срещу определението в частта му, в която съдът е оставил без разглеждане възражението /жалбата/ на В.Т. срещу разпореждане [номер]/2144-26-34/13.05.2025г., на ръководителя на ПО в ТП на НОИ – Хасково и е прекратил производството по делото в тази част, за процесуално допустима. Същата е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 229, ал. 1, т.1 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. разпореждане [номер]/2144-26-34/13.05.2025г., на ръководителя на ПО в ТП на НОИ – Хасково е издадено на основание чл.30, ал. 2 вр. с чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК и чл. 45, § 4 от Регламент № 987/2009. Със същото административният орган е приел за недопустимо искането на В.Т. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, оставил е без разглеждане подаденото заявление и е прекратил административното производство. След като административният орган е отказал да разгледа представения пред него въпрос по същество, за отправилия искането е налице субективно потестативно право на обжалване на изричния отказ пред съда по реда на чл.197 и сл. от АПК, както правилно е приел и първоинстанционния съд, а не по реда на чл. 117 от КСО, уреждащ хипотези на постановени откази по същество. Подаването на възражението /жалбата/ с вх. № 8588/17.06.2025 г. при АС-Хасково след изтичане на преклузивния 14 дневен срок, е погасило правото на лицето да сезира съда. Като е оставил без разглеждане възражение /жалба/, с вх. № 8588/17.06.2025г. при АС-Хасково, подадено от В. Т. срещу разпореждане [номер]/2144-26-34/13.05.2025г., на ръководителя на ПО в ТП на НОИ – Хасково, като недопустимо и е прекратил производството по делото в тази част, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Частната жалба срещу определението в частта, в която съдът е прекратил производството по делото по възражението /жалбата/ на В. Т., с което се иска на основание чл. 99, ал. 3 от КСО, отмяна или изменение на разпореждане [номер]/2144-26-34/13.05.2025г., на ръководителя на ПО в ТП на НОИ – Хасково и е изпратил по компетентност на ръководителя на ПО в ТП на НОИ – Хасково, Възражение, с вх. № 8588/17.06.2025 г. при АС-Хасково за произнасяне, се явява недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от АПК, на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията: 1. които преграждат по-нататъшното развитие на производството, с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7; 2. в случаите, изрично посочени в закона. В случая, определението в посочената част не прегражда по-нататъшното развитие на производството, същото не подлежи на обжалване, поради което частната жалба против него като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от горното и на основание чл. 215, т. 4 и чл. 221, ал. 2, изречение „първо“, предложение „първо“ във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение