Решение № 3570 от 30.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12503/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Казанлък срещу Решение № 3961/09.10.2025 г. на Административен съд – Стара Загора, постановено по адм. дело № 129/2025 г. С обжалваното решение съдът отменя Заповед №187/04.02.2025 г. на кмета на Община Казанлък, с която на „Вил Такси-С“ ООД е отказано издаването на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за автомобил с рег.№ [рег. номер] с водач В. Г. Д. и е върната преписката по Заявление вх.№68-4825-83#1/27.12.2024 г. за ново произнасяне при спазване указанията на съда по приложението на закона. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място оспорва извода на съда по въпроса дали разполага кметът на общината с правомощия да преценява валидността на гражданския договор, сключен между търговец - превозвач и физическо лице – водач в случаите, когато се иска от административния орган издаване на Разрешение за извършване на таксиметров превоз от името на търговеца, но за сметка на водача. Анализирайки приложените по делото писмени доказателства обосновава извод, че приложеният по делото писмен договор не отговаря на изискванията на Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). Според касатора договорът няма характер на такъв, тъй като не съдържа съществени елементи на двустранната сделка (договор), а именно: предмет, цена, права и задължения на страните и срок. В тази връзка намира, че не е налице правопораждащ юридически факт за извършване на дейността от водача за сметка на търговеца, доколкото правоотношенията между регистрирания търговец и водача, който ще извършва дейността от негово име, но за своя сметка се уреждат с писмен договор. Посочва, че в случая кметът на общината не е извършил тълкуване на договора, а преценка, доколко представеният от превозвача документ представлява договор. Обосновава извод, че в случая, гражданският договор е юридически факт, опосредяващ връзката между вписването в разрешението и възможността за упражняване на таксиметрова дейност от името на търговеца, притежаващ удостоверение за регистрация, кметът на Община Казанлък разполага с правомощието да преценява валидността му. На следващо място, намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че заповедта е постановена в противоречие с принципа на последователност и предвидимост, доколкото в предходен период административния орган е издал разрешение въз основа на идентичен договор. В тази връзка посочва, че кметът няма законово задължение да повтори веднъж допусната грешка, а следва да даде възможност на заявителя да отстрани констатираните нередовности. Според касатора неизпълнението на това задължение от страна на жалбоподателя е обосновало отказа, който е мотивиран и сочи липсите, констатирани от административния орган. По изложените съображения иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се потвърди изцяло административния акт. Претендира разноски за двете инстанции. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява, но в писмено становище прави възражение за недопустимост на съдебното оспорване поради отпаднал правен интерес на „Вил Такси-С“ ООД, тъй като разрешението се издава за календарна година, която вече е приключила. Ответникът – „Вил Такси – С“ ООД в писмен отговор чрез адв. Н. Топалова, АК – Стара Загора, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски по представен списък, придружен с доказателства. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Възражението на касатора, че за настоящия ответник е отпаднал правния интерес от търсената защита, е неоснователно. Обстоятелството, че разрешението се издава за календарна година не заличава правния интерес от осъществяване на съдебния контрол върху отказа за неговото издаване. Предмет на спора е законосъобразността на отказа към момента на постановяването му. Евентуалната му отмяна има самостоятелно правно значение – установява нарушението на закона, предотвратява повторение на незаконосъобразната практика, има значение за евентуални претенции за вреди. Посоченото е достатъчно да обоснове правения интерес от продължаването на съдебното производството за установяване законосъобразността на оспорения акт с влязло в сила решение, поради което съдебно производството е допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Първоинстанционният съд установява, че на 27.12.2024 г. С. Стоянов, в качеството му на представляващ дружеството „Вил Такси – С“ ООД, подава Заявление вх.№68-4825-83#1/27.12.2024 г., въз основа на което иска от Кмета на Община Казанлък, да бъдат издадени 64 броя разрешителни на дружеството за извършване на таксиметров превоз на територията на Община Казанлък за периода 01.01.2025 год. – 31.12.2025 год. При извършената проверка на подаденото заявление и приложените към него документи, с писмо с изх. № 68-4825-82#1 от 24.01.2025 г. е изискано допълнително от заявителя да представи, в седемдневен срок от получаването му, валидни договори по чл. 12, ал.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), включително и за лицето В. Г. Д., както и валиден договор за правото на ползване, съгласно чл.12, ал.2, т.2 от ЗАвтП, за посочените автомобили, един от които е с рег.№ [рег. номер]. С молба вх. № 68-4825-82#2/27.01.2025 г. от дружеството са представени в срок изисканите документи. С оспорената в настоящото производство Заповед №187/04.02.2025 г. кметът на Община Казанлък, отказва на „Вил такси – С“ ООД издаването на разрешително за извършване на таксиметров превоз на пътници на територията на Община Казанлък за автомобил с рег. № [рег. номер] с водач В. Г. Д.. В мотивите на заповедта е прието, че представеният договор № 59/10.03.2023 год., сключен с В. Г. Д. макар и наименуван „договор“ не съдържа елементите на двустранния такъв, а именно: предмет, цена, права и задължения на страните и срок. Административният орган обосновава, че липсата на писмено уреждане на отношенията между търговеца и водача, който ще извършва таксиметрова дейност от негово име, но за своя сметка с договор така, както изисква разпоредбата на чл.12, ал.1 ЗАвтП и за срока, за който е поискано разрешението, е абсолютна пречка водачът да извършва таксиметров превоз от името на регистрирания търговец, но за своя сметка. Това обстоятелство е възприето като основание за отказ, по аргумент от чл.24а, ал.1, изречение второ от ЗАвтП. При тези фактически установявания, първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 АПК реквизити и при спазване на административнопроцесуалните правила. По отношение на материалната законосъобразност на заповедта, съдът приема, че оспореният административен акт е издаден в противоречие на закона. Обосновава извод, че кметът на съответната община, би могъл да постанови отказ от издаване на искано от него разрешително по чл. 24а ЗАвтП, само в посочените в чл. 24а, ал. 2 ЗАвтП две хипотези - т. 1 - когато таксиметровият автомобил не отговаря на изискванията на наредбата по чл.12а, ал.5, или за него няма издаден знак за периодичен преглед за проверка на техническата изправност и т. 2 - когато регистрираният превозвач има задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са разсрочени или отсрочени по законов ред. В тази връзка посочва, че в конкретния случай, отказът е обоснован с обстоятелството, че представеният договор, не отговаря на законовите изисквания за съдържание. Обосновава извод, че мотивите на административния орган не кореспондират с приложимия материален закон. Приема, че в случая безспорно е налице представен договор, с който са изпълнени законовите предпоставки за издаването на исканото разрешение и извън компетентността на органа е да тълкува съдържанието на договора. В допълнение, съдът приема, че оспорената заповед е постановена и в противоречие с принципа на последователност и предвидимост, залегнал в чл. 13 АПК, доколкото при представяне на същия договор за 2024 г. е издадено разрешение № 24079/01.01.2024 г. за извършване на таксиметров превоз на жалбоподателя за същия автомобил и водач. Така мотивиран, съдът отменя оспорената заповед, като незаконосъобразна и връща преписката на административния орган за ново произнасяне в съответствие с изложените мотиви. Предвид изхода на спора, съдът осъжда Община Казанлък – юридическото лице, в чиято структура се намира органът, издал оспорения административен акт, за разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния административен съд по отношение компетентността на административния орган, съответствието на административния акт с изискванията за форма и съдържание, както и по отношение липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност: Таксиметровият превоз на пътници е правнорегламентирана дейност, която се осъществява в съответствие с правилата, съдържащи се в ЗАвтП и Наредба № 34/06.12.1999 г. (Наредбата). Абсолютна предпоставка за извършване на дейността е притежаване на удостоверение за регистрация, което се издава само на търговец, който отговаря на изискванията на чл. 12, ал. 2 ЗАвтП. Законът допуска таксиметров превоз да се извършва и от водач от името на регистриран търговец, който водач е включен в удостоверението за регистрация (чл. 12, ал. 1 ЗАвтП; в същия смисъл и чл. 3, ал. 2 Наредбата). За целта водачът трябва да отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 3 ЗАвтП, т.е. да му е издадено удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил по реда на наредбата по чл. 12а, ал. 5 ЗАвтП от ИААА. Правоотношенията между регистрирания търговец и водача, който ще извършва дейността от негово име, но за своя сметка, се уреждат с писмен договор. По силата на чл. 12, ал. 2 ЗАвтП удостоверенията за регистрация по ал. 1 се издават от кметовете на общините или от оправомощени от тях длъжностни лица по адреса на управлението на търговеца, при условие, че по отношение на последния са налице следните три кумулативни предпоставки, а именно: 1) отговаря на изискванията за благонадеждност; 2) разполага с поне едно собствено, наето или на лизинг превозно средство, което отговаря на изискванията по ал. 7, и 3) няма публични задължения. Разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници, валидно за територията на съответната община, е един от задължителните документи, които водачът на таксиметров автомобил следва да притежава при управлението му, наред с валидно за съответната община удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил", както и валидно удостоверение за психологическа годност (чл. 31, ал. 1 Наредбата). Докато последните две се издават на самия водач на таксиметров автомобил, то разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници се предоставя на водача от регистрирания превозвач, от чието име се осъществява дейността, макар и за сметка на водача. В съответствие с чл. 24а, ал. 1 ЗАвтП разрешението за таксиметров превоз на пътници се издава от кметовете на общини или оправомощени от тях длъжностни лица на територията на общината, на която ще се извършва превозът, за всеки отделен автомобил. В разрешението се вписват и водачите, които ще извършват дейността от името на регистрирания търговец, но за своя сметка. Съгласно разпоредбата чл. 24а, ал. 2 ЗАвтП, разрешение по ал. 1 се издава на търговец, който е подал заявление до кмета на общината, в която ще извършва дейността си по таксиметров превоз на пътници, и: т. 1 таксиметровият автомобил отговаря на изискванията на Наредбата по чл. 12а, ал. 5 и за него има издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници и е вписано в регистъра по чл. 12, ал. 4; т. 2 регистрираният търговец няма задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са разсрочени или отсрочени по законов ред. Чл. 24а, ал. 4 ЗАвтП регламентира, че в 14-дневен срок от получаване на заявлението кметът на общината издава разрешението по ал. 1 или със заповед отказва издаването му, ако не са налице обстоятелствата по ал. 2. Идентично е съдържанието на разпоредбата на чл. 24 от Наредба № 34/1999 г. Налага се извод при тази нормативна уредба, че материалноправните основания за постановяване на отказ за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, са изрично и изчерпателно определени от закана и се свеждат до липсата на посочените по-горе обстоятелства по чл. 24а, ал. 2, т. 1 и 2 ЗАвтП. Съответно при наличието на тези обстоятелства, кметът на Общината, в условията на обвързана компетентност, е длъжен да издаде заявеното разрешение. В настоящия случай, както правилно приема първоинстанционният съд, от страна на административния орган не са обосновани нормативно изискуемите предпоставки за постановяване на отказ за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за автомобил с рег.№ [рег. номер] с водач В. Г. Д.. От приложените по делото доказателства безспорно се установява, че за таксиметровия автомобил има издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници, като регистрираният търговец няма задължения за данъци и осигурителни вноски, което не се спори и от страните, в съответствие с нормативното изискване на на чл. 24, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗАвтП. В този смисъл, при наличие на предпоставките на чл. 24, ал. 2 ЗАвтП, за кмета на общината не съществува нормативно регламентирана възможност да откаже издаването на исканото разрешение. Следва да се отбележи, че за да постанови отказ за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превози на пътници, административният орган се позовава единствено на твърдяната от него липса на валиден договор по чл. 12, ал. 1 ЗАвтП за срока, за който е поискано издаването на разрешението, което е възприето като абсолютна пречка, водачът да извършва таксиметров превоз от името на регистрирания търговец и съответно за издаване на разрешение по подаденото заявление от „Вил Такси – С“ ООД. В тази връзка следва да се посочи, че нито в относимите разпоредби на ЗАвтП, нито в Наредба № 34/1999 год., е въведено като конкретно нормативно изискване, към заявлението за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, да се представя и договор по чл. 12, ал. 1 ЗАвтП, т.е. договор за уреждане на правоотношенията между регистрирания търговец и водача, който ще извършва дейността от негово име, но за своя сметка. В този смисъл непредставянето на такъв договор не е въведено като пречка за издаването на поисканото разрешение, респ. не съставлява някое от изчерпателно предвидените в закона материалноправни основания за постановяване на отказ за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници. Приложимата нормативна регламентация изисква представянето на договор за уреждане на правоотношенията между регистрирания търговец и водача, който ще извършва дейността от негово име, но за своя сметка, в производството по издаване на удостоверение за регистрация по чл. 12 ЗАвтП, но не и в производството по издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници на територията на общината по реда на чл. 24а ЗАвтП, каквото е заявено в настоящия случай. За прецизност на изложеното следва да се посочи, че в разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗАвтП е въведено изискване правоотношенията между регистрирания търговец и водача, който ще извършва дейността от негово име, но за своя сметка, да се уреждат с писмен договор, но липсва указание какви следва да са клаузите в него. В този смисъл, противно на възприетото от административния орган, в нормативната разпоредба липсва посочване на изискуемо съдържание - предмет, цена, права и задължения на страните и срок. Настоящият касационен състав намира за неоснователни доводите на касатора, че административният орган не е извършил тълкуване на договора. Неправилно издателят на акта приема, че същият няма характер на договор. От съдържанието на приложения по делото Договор № 59/10.03.2023 г. безспорно се установява, че същият обективира писмено регламентира отношенията между търговеца „Вил Такси – С“ ООД и водача В. Г. Д., който ще извършва таксиметрова дейност от името на търговеца, но за своя сметка. Следва да се посочи, че е извън материалната компетентност на органа да преценява валидността на представения договор от гледна точка на пълнотата на неговото съдържание и съответно да тълкува изразената със сключването на договора воля на страните по гражданското правоотношение. Налага се извод, че доколкото не е установена липса на обстоятелства по чл. 24а, ал. 2 ЗАвтП, не са налице основания за постановяване на отказ за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните по делото факти, направил е въз основа на тях обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон. По изложените съображения Административен съд – Стара Загора постановява правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за разноски в настоящото производство е основателна, поради което на основание чл. 143, ал. 1 АПК Община Казанлък - юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издал оспорения в първоинстанционното производство акт, следва да бъде осъдена да заплати на „Вил Такси – С“ ООД, направените за касационното производство разноски в размер на 511,29 евро (петстотин и единадесет евро и двадесет и девет цента), равняващи се на 1000,00 лева, съставляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуална защита пред Върховния административен съд. Възражението за прекомерност на претенцията, наведено от процесуалния представител на касатора с молбата от 19.01.2026 г., е неоснователно, доколкото възнаграждението съответства на фактическата и правна сложност на делото и на обема, извършена от работа от упълномощения адвокат.