Решение № 516 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4278/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. С. Ц. от [населено място], област Враца, с [ЕГН] чрез адв. М. Георгиева против Решение № 440/04.03.2025г., постановено по адм. дело № 425/2024 г. по описа на Административен съд- Враца, с което е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявен срещу ОДМВР- Враца за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 30 000лв. вследствие на неправомерни и незаконосъобразни действия на полицейски служители по време на извършена специализирана полицейска операция. По подробно изложени оплаквания за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК се иска отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, по съществото на спора, с което искът да бъдат уважен. В с.з., касационният жалбоподател се явява лично и с адв. Георгиева, която поддържа касационната жалба и искането за отмяна на обжалваното решение. Ответната страна- ОДМВР Враца, чрез процесуален представител депозира писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт по реда на чл. 218, ал. 1 и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. С процесното решение, АС–Враца е отхвърлил като неоснователна и недоказана исковата молба на Ц. С. Ц. с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, предявена срещу ОДМВР- Враца за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв., причинени вследствие на незаконосъобразни действия на полицейски служители при ОДМВР-Враца ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на увреждането – 04.06.2024г. до окончателното й изплащане. С исковата молба се твърди извършването на незаконосъобразни фактически действия – в противоречие с изискванията на ЗМВР/посочено е, че действията са в нарушение на чл.72 и сл от ЗМВР, чл.85, чл.86, чл.87 и чл.151 от ЗМВР/. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна следното: Със Заповед № 369з-1887/03.06.2024г., директорът на ОДМВР – Враца е разпоредил провеждането на СПО/ специализирана полицейска операция/ на територията на обл. Враца на 04.06.2024 г. за времето от 04:00 ч. до приключване, с участието на сили и средства на служители от Сектор „ПКП“, към Отдел „КП“, Сектор „ПП“ към Отдел „ОП“ при ОДМВР – Враца, РУ – Враца, РУ АЕЦ – Козлодуй и РУ – Козлодуй при ОДМВР – Враца. В заповедта е посочено, че целта на тази операция е ефективно противодействие на разпространението на наркотични вещества и противодействие на престъпления, свързани с незаконно притежаване на оръжия и боеприпаси, като изпълнението ѝ е възложено на свидетеля по делото инспектор Б. Н., разузнавач V ст. в сектор ПКП при ОДМВР – Враца. За провеждането на цитираната в заповедта СПО е изготвен и утвърден от Директора на ОДМВР – Враца План рег. № 369р-11095/03.06.2024 г., в който са описани целите и задачите на операцията, времетраенето ѝ, териториалния обхват, ангажираните сили и средства, ръководител, лица и обекти на СПО, служители, на които е възложен контролът и организацията, място за управление, организация на комуникацията, инструктаж, тактика на действие и др. На 04.06.2024г., в 6,00ч., в дома на приятелката на ищеца/който също се намирал там/ Н. К., находящ се гр. Козлодуй, в изпълнение на горецитираната заповед е извършена проверка, включваща процесуални действия във връзка с претърсване и изземване, регламентирани в чл.161 и сл. от НПК. По време на проверката, полицейските служители са били с поставени върху главите им маски, които скривали лицата им, с изключение на очите. След влизане в жилището, полицаите поставили на ищеца белезници, с които той останал известно време. На нощното шкафче в спалнята е открито пакетче с бяло прахообразно вещество, с тегло около 40гр./ което според ищеца е подхвърлено от полицаите/. След откриване на веществото, действията по проверката са прекратени и полицаите се преместили на друг адрес, а в дома на К. останали три лица от патрула и три лица от ОДМВР, за да чакат дежурната оперативна група. Според ищеца, разследващият полицай е пристигнал след около три часа и през това време Ц. е бил поставен, седнал на земята, с ръце в белезници, поставени зад гърба. По-късно, след извършен полеви наркотест, веществото е реагирало на кокаин и по случая е образувано ДП N 75/2024г. Ищецът е задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане при РУ-Враца, откъдето Ц. е освободен около 19ч. на същия ден. Заповедта за задържане, издадена на осн.чл.72 от ЗМВР с изх. N 369зз- 69, не е обжалвана от ищеца. Същият твърди, че е бил държан с поставени белезници около 12 часа, като през това време е бил “разкарван“ из гр. Козлодуй и в [населено място], където се намира жилището му, в което също е извършена проверка. През цялото време, докато е бил с поставени белезници, освен физическата болка в китките, която изпитвал, показно е бил изложен пред съседи и познати, което го е накарало да изпита срам и неудобство. Към момента на постановяване на обжалвания съдебен акт, в Окръжна прокуратура Враца са образувани четири преписки по сигнали, подадени от Ц. срещу незаконните действия на длъжностни лица- служители на МВР, ДАНС и ГДБОП за това, че е подложен на постоянно разследване и наказателна репресия, за унизително отношение по време на разпити, за злоупотреба с власт и унизително отношение на полицейските служители спрямо него, уронващи престижа и доброто му име. Преписките не са приключени и все още не е установено твърдяното от Ц., респ. извършени ли са твърдяните нарушения на служебната дисциплина от страна на полицейските служители. По делото са разпитани като свидетели Н. Ц. К., А. Ю. С. и Б. В. Н. от сектор “ Противодействие на криминалната престъпност“ към ОДМВР-Враца. Показанията на К. и Н., който е присъствал лично по време на проверката, извършена на 04.06.2024г. в дома на свидетелката са противоречиви и установяващи различни факти и обстоятелства, касаещи действията на полицейските служители по време на извършване на процесуалните действия по претърсване и изземване. Съдът е кредитирал показанията на Б. Н., като е приел, че същите са в съответствие с представените по делото писмени доказателства- Заповед № 369з-1887/03.06.2024г., утвърден от Директора на ОДМВР – Враца План рег. № 369р-11095/03.06.2024 г., изготвени доклади и протоколи за извършените процесуални действия. Въз основа на установената фактическа обстановка по делото, административният съд е приел, че искът е предявен от надлежна страна и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт или незаконосъобразно действие са причинени вредите. За да отхвърли като неоснователна и недоказана предявената искова претенция, съдът е приел, че не е доказано по безспорен начин наличието на нито един от елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени от ищеца неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица на ОД на МВР – Враца, На първо място, съдът е извел правен извод, че липсват незаконосъобразни фактически действия, извършени от длъжностни лица от администрацията на ответника при провеждане на специализирана полицейска операция на територията на ОДМВР- Враца, конкретно незаконосъобразни действия по време на проверката, извършена в 6ч. на 04.06.2024г., в дома на К.. Посочил е, че ищецът при условията на пълно и главно доказване не е успял да установи наличието на елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, което възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК. Съдът е изложил, че служителите от група за блокиране и осигуряване на своевременно реагиране при влошена криминогенна оперативна обстановка, са действали на валидно правно основание, в изпълнение на заповед за СПО, съгласно утвърден за целта план, поради което не може да се приеме, че извършените от тях действия са незаконосъобразни. Съдът се е мотивирал и с факта, че Заповедта за задържане, издадена по реда на чл.72 от ЗМВР не е била обжалвана от ищеца и съответно не е отменена по съдебен ред. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон трябва да са налице всички изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Неправилно първоинстанционният съд е прел, че не е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността на ответника. Да, действително по делото е установено, че служителите от „ Група за блокиране и осигуряване на своевременно реагиране при влошена криминогенна оперативна обстановка“ са действали на валидно правно основание, в изпълнение на заповед за СПО, съгласно утвърден за целта план. Правилно, решаващият състав е посочил, че в процесуалните действия, извършено във връзка с претърсване и изземване, регламентирани в чл.161 и сл. от НПК не са предмет на производството, като в случая следва да се разгледат единствено действията на полицейските служители, свързани със задържането на лицето. Неправилен е решаващият извод на АС- Враца за това, че по делото не се доказва наличието на незаконосъобразни фактически действия от страна на полицейските служители при осъществяване задържането на ищеца при проверката по време на СПО, извършена в частен дом-собственост на свидетелката К. в 6ч. на 04.06.2024г., в който се е намирал и ищеца. Съдът не е анализирал събраните доказателства в тяхната съвкупност и по отделно, както и относимата съдебна практика на ЕСПЧ и е стигнал до неправилния извод за законосъобразност на всички фактически действия на служителите на МВР при задържането на ищеца. Преди всичко, следва да се отбележи, че без значение е дали заповедта за задържане е обжалвана или не, тъй като обезщетението за неимуществени вреди не се претендира от отменен акт, а от незаконосъобразно фактическо действие, което в рамките на производството следва да бъде установено преюдициално от съда. Без значение към предмета на делото е и какво е съдържанието на намереното пакетче с бяло прахообразно вещество в жилището на Н. К., в което по време на СПО е извършено претърсване и изземване, тъй като по случая е образувано ДП N 75/2024г. и въпросът със съдържанието на намереното веществено доказателство и правомерното му или неправомерно притежание и държане ще бъде решен в това производство. При изясняване на фактите неправилно АС-Враца е приел за достоверни и е кредитирал единствено свидетелските показания на полицейския служител Б. Н., като е развил съображения за наличието на заинтересованост от страна на свидетелката Н. К. и напълно е игнорирал обстоятелствата, установени от нейните показания. Фактът, който тя установява, а именно, че ищецът не е оказал съпротива и въпреки това е бил поставен на земята с поставени белезници на ръцете зад гърба се потвърждава и от свидетеля Н. и от писмените доказателства- заповед за налагане на дисциплинарно наказание на „мъмрена“ за срок от три месеца на инспектор Б. В. Н.- разузнавач V степен в група“ Противодействие на криминалната престъпност“ от сектор „ПКП“ към отдел „ Криминална полиция“ при ОДМВР Враца. В цитираната заповед изрично е посочено, че по време на СПО са използвани специализирани средства- белезници, без да е изготвен писмен доклад за това съгласно изискванията на чл.5, ал.1 от Наредба N 8121з-418 от 14.03.2017г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на МВР във връзка с чл.85, ал.1 и чл.86 от ЗМВР. В цитираните разпоредби са регламентирани реда и начина за използване на специализирани средства, между които и белезници, като в чл.85, ал.1 от ЗМВР изрично са изброени случаите, при наличието на които, само ако това е абсолютно необходимо, полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства при изпълнение на служебните си задължения. Конкретният случай не попада в нито една от изчерпателно изброените хипотези в чл.85, ал.1 от ЗМВР. Обстоятелството за какъв период от време, ищецът е бил с белезници на ръцете, поставени на гърба ръце е от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, но е без значение за установения факт, че са използвани помощни средства, без това да е необходимо/лицето не е оказало никаква съпротива/и в нарушение на законово регламентиран с императивни разпоредби ред за използването им. В цитираната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е установено още, че са използвани специални защитни средства- маски, покриващи лицата, като за използването им не е била издадена нарочна заповед по чл.89, ал.3 от ЗМВР. Във връзка с наличието на данни за извършени престъпления от общ характер от страна на полицейски служители, материалите от проверката са изпратени на Окръжна прокуратура- Враца, където са образувани четири броя прокурорски преписки. Към датата на постановяване на съдебния акт, проверките не са приключили. Неправилно, съдът е дал вяра само и единствено на показанията на полицейския служител, като не е съобразил останалите данни по делото, а и самият той всъщност не отрича употребата на белезници при задържането на ищеца. Освен това, съдът не е преценил, евентуалната заинтересованост и на този свидетел, предвид факта, че е сред служителите на МВР, участвали при извършването на процесната СПО и именно законосъобразността на техните фактически действия е предмет на установяване в процеса. В същото време, както бе посочено по-горе, абсолютно неоснователно, съдът е игнорирал показанията на свидетелката Н. К., очевидец на събитието, установяващи употребата на сила спрямо ищеца, събарянето му на земята на колене, за да му се сложат белезници и др., позовавайки се на това, че тези показания били недостоверни и дадени от лице, заинтересовано от изхода на спора поради близостта си с ищеца. От показанията на свидетеля А. С. също се установява, че на ищеца са поставени белезници, като свидетелят твърди, че дори и по време на последваща проверка в жилището на Ц. в [населено място], той все още е бил с белезници, въпреки че по никакъв начин не е възпрепятствал действията на служителите на реда. Твърди дори, че го е чул да ги моли да му свалят белезниците,тъй като цял ден е стоял с тях, „ беше му зле, беше пребледнял и изпотен“, но му е било отказано, въпреки, че около него е имало около 10 полицая, т.е. никаква опасност да избяга. Цененето на всички събрани по делото доказателства – показанията на двете групи разпитани свидетели и писмените доказателства поотделно и в тяхната цялост, налага извод за наличие на незаконосъобразни фактически действия от страна на служителите на МВР при задържането на ищеца на 04.06.2024г. Няма данни по делото, липсват и твърдения полицейските служители да са нахлули с взлом в жилището на посочения адрес в гр. Козлодуй, а точно обратно и ищецът и св. К. заявяват, че на входната врата се потропало, те видели на камерата, че са полицаи и сами отворили вратата. Този факт не се оспорва от ответника. Извършените от полицейските служители фактически действия по задържането на ищеца чрез повалянето му на земята и поставянето му на колене с ръце, вързани отзад с белезници, са незаконосъобразни, тъй като се явяват прекомерни - интензитетът и характерът на приложената сила не съответстват на вида на проверката, констатираните нарушения и преди всичко на поведението му при задържането. Няма основание да се приеме, че конкретните фактически действия по употребата на сила и специални средства в случая са законосъобразни и съответстват на разпоредбата на чл. 85 от ЗМВР, както и на целта на закона. За пълнота следва да се отбележи също, че твърдението на ищеца, че бил ударен с електро шок остава недоказано по безспорен начин, от една страна поради явното противоречие в показанията на двете групи свидетели, от друга поради наличието на писмени доказателства- заповед N 369з-3576/12.11.2024г., в която изрично е вписано, че по време на проверката полицейските служители няма как да са използвали електрошоков прибор „ Тейзър“, защото такъв не е зачислен на групата. Касационната инстанция намира, че по делото са доказани и другите елементи от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ. В обжалваното решение, съдът твърде стриктно и ограничително тълкува фактите и доказателствата по делото. Напълно нормално и обяснимо е ситуацията, която е преживял касаторът да му създаде стрес, безпокойство и притеснение. За това свидетелстват в показанията си и разпитаните свидетели. Видно от събраните по делото гласни доказателства след разпита на Н. К. и А. С. се доказва реалното настъпване на вредите- преживени болки и страдания, обида, страх, унижение, както и влиянието на инцидента върху психическото състояние на ищеца и наличието на пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между търпените вреди и незаконосъобразните фактически действия на полицейските служители при задържането му. Неимуществените вреди нямат материален еквивалент за пострадалия, поради което законът постановява следващото се за тях обезщетение да се определи на принципа на справедливостта – чл. 52 от ЗЗД, с оглед характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Размерът на обезщетението обаче не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия. Неимуществените вреди не могат да бъдат определени с абсолютна точност и не съществува изработена методика за тяхното определяне. Понесените вреди са със среден интензитет, и несъмнено са рефлектирали върху емоционалното състояние на Ц. С. Ц.. По изложените съображения настоящият касационен състав счита, че исковата претенция следва да бъде частично уважена. На основание чл. 52 от ЗЗД във вр. с чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ настоящият състав на ВАС намира, че съдебното решение, с което изцяло е отхвърлена исковата претенция на касатора срещу ОДМВР Враца следва да бъде отменено и вместо него, ВАС следва да постанови друго по съществото на спора, с което да осъди Областна дирекция на МВР – Враца да заплати на Ц. С. Ц. от [населено място], обл. Враца сумата от 3 000 /три хиляди/ лв. или тяхната равностойност в евро в размер на 1 511.20 / хиляда петстотин и единадесет евро и двадесет цента/ представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразните фактически действия на полицейски служители, изразяващи се в прилагането на ненужна и прекомерна физическа сила и помощни средства при задържането му на 04.06.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба- 02.07.2024г. В останалата част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Страните не са направили искане за присъждане на разноски, поради което касационната инстанция не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,